Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Кремиране на мисълта

« публикувано на 03-05-2011 @ 10:58 am »


myst-о-графия: Tumblr
слушайки: Zack Hemsey - Mind Heist

— Ар ю шур?!
Като шнур?! Не, направен съм от кашмир.
— ‘ма това по никакъв начин не ми отговаря на въпроса!
Ти питаш ли ме нещо?! Щото аз по друг начин усещам думите ти.
— Невъзможен си за много неща. Едното от тях е…
Любовта?!
— Отвъд любовта…

И така се разделихме. Не като връзка. Като вечер. Не искаше да ме пуска. Сам в нощта. То и аз понякога сам не се пускам. Но липсата на контрол е човещинка, да не кажа най-сладкото изкушение. Ако ме вържеш, сигурно ще гризна въжето. По-добре е от… дръвцето, нали?! Или едното води до другото?!

Спокойно!

Това беше някакъв глас отгоре. Какво?! Ти откога си набожен? Не. Връзвах си обувката и погледът ми бе устремен към нея. Надолу. Сещаш ли се? В краката си гледам. А над мен… изправен човек!

Пита ме дали съм добре. Изправих се, а върху ръката си бях надраскал следното:

Дори тя е човек. От женска порода.
С изцяло женска природа.
Но не умее да се въздържа. Да те язди, невъздържано.
Сред полята на твоите слабости, ценности и безмилости.

Тя е желана, но не желае.
Тя е нежелана, но желае.

Няма мен, няма теб. Нарича се дисциплина.

След като изфъфлих и последното… потърсих очите на Гласа. Но той липсваше. Вдигнах рамене и продължих по пътя си. Само дето се препънах. Много ясно. Тя връзката сама няма да се върже. Що ме прекъсваш, а?!

Хубаво, че препъването се случи от лявата страна на парапета, а не… откъм “Расте, но не старее” - щото тези цветенца изглеждат толкова… толкова привлекателно!

Почти колкото теб…

« подобни cynical speech, , , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. аз @ May 3, 2011

не искам раздели, искам начала

2. legrandelf @ May 3, 2011

Щото в момента те мъчат некви философии, затова :)))

3. Комитата @ May 3, 2011

Що бе, “Расте но не старее” е симпатична композиция, само елф и липсва

4. Руми66 @ May 3, 2011

ТЯ умее да се въздържа, невъздържано ако изчезне тази Твоите

5. аз @ May 3, 2011

мен вингаи ме мъчат философии :)))

6. Nadinka @ May 3, 2011

Има си хас Елф да не залитне по цветенца ;)

7. gergana @ May 3, 2011

аз пък си харесах това:
“Тя е желана, но не желае.
Тя е нежелана, но желае.”
:)
аплодисменти за краткия текст, виждаш ли, малко думи - много смисъл (и за всеки - различен) - като ми се завлачите с тия дълги обяснения… и накрая се заплитате сами в полите си ;)
и ако мога да си позволя да перефразирам: “Расте или старее?!”

8. legrandelf @ May 3, 2011

Комитата, ама в каква поза?! :))) За да не чупим композицията все пак.

Руми66, мооооже би, моооже би ;) Като в песента. Нали… имаше такава песен, lol

Събина, оправи си името :) Ще почна да го променям аз :) А не знаех, че те мъчат философии (винаги) :) Ти сама на себе си си достатъчна… с цялото себевнимание :D

Nadinka, цветенца, п(т)иченца… редуват се :D

gergana, не одобрявам перефразата :)))) А кои сме ние дето се завлачваме с “ония” дълги обяснения? (rofl)

9. angie @ May 3, 2011

Този джентълмен е с продупчени чорапи.
Но в очите му има повече чар от разхайтени джелати.
И не мисли що е то нежност,
когато в очите му си пише - вечност
:)

ама не мога да те подпиша оттук, ха! :))))

щади се, Марти :)

10. Omnia @ May 3, 2011

Ще взема да си избера дисциплината - в момента това най-много ми куца, та се стрестнах, когато прочетох толкова кристално написана дума :)
Нищо, че съм в отпуска - така и не се научих на дисциплина за по-дълго от два дена… тц, тц…

Поздрави на тебе, Елфи ;) - хубаво кратко - съдържателно и леко за поемане :) - ъъъ, текста имах предвид :)

11. legrandelf @ May 3, 2011

angie, щадя се… но ми е весело, че салфетката се чете, хахахаха :))

Omnia, разбрахме, че си отпуска :) Не стига, че ни дразниш… ами и го поемаш :)) Текста имах предвид, lol

12. gergana @ May 3, 2011

а сега дайте превод - джелати?!?

13. angie @ May 3, 2011

Гери, джелато мисля е - сладолед :)))
но как се навързва с - разхайтени да каже автора ;)))

14. gergana @ May 3, 2011

хахаха, angie, този превод може само ти да го дадеш :))))
да, и аз обичам сладолед :) и има такива сладоледи :) и мога да ги ям и през зимата…
ама това ми прилича на “пичовски маниер”, стил, номер, начин на държане - поне баба ми го употребяваше в такъв смисъл ;)
но…
нека си каже
авторЪТ
;)

15. legrandelf @ May 3, 2011

Ама вие май за първи път влизате в интернет :))))

Я да излизате веднага!

И къде ми е Val, за да каже нещо под формата на линк?! :)))

16. gergana @ May 3, 2011

а сега като гледам
“Няма мен, няма теб. Нарича се дисциплина.”
… ах, колко истини (не една) има в тези думи… :)))))))

ако можехме да си позволим ‘дисциплина’ по всяко време, нямаше така да я желаем - също като бананите и цитрусите - затрупаха ни с тях, загниват си по пазарите, а на мен ми се яде ДОМАТ! (червен, истински, узрял, сочен и сладък)

17. gergana @ May 3, 2011

и аз си мисля за Val, поне едно кило домати… да разклати :)))

18. angie @ May 3, 2011

хахаха, тъй Марти, но исках да придам италиански привкус към Зюскиндовия чаромат :)))

щадиш се… :(

19. si @ May 3, 2011

За малко да цопнеш в цветята, а? :D
Казвам ти аз винаги да имаш компания, ама кой да слуша!

Много красиво и малко рисковано :)))

20. legrandelf @ May 3, 2011

аКОМПАНИмент

:)

Със щадящи ме домати!

(още едно “Щ” ако имаше в тая дума, ебаси, хахаха)

21. Val @ May 3, 2011

Еее, аз си харесах думичката джелатин :D Или както казва Фернандо Арабал - Viva la muerte :)

22. angie @ May 6, 2011

свети Георгия поръча хубаво да стягаш връзката, да го полееш обилно довечера и да внимаваш с агънцетата :)) никва “Расте, но не старае” не искам да чувам повече! така каза :))) да не вадиме копията и някои други сечива… :)))))

23. legrandelf @ May 7, 2011

Искате да посечете (не)Стареещия?! :) Какъв е тоя Георги(я)? :))) Майната им :D

24. Сваровски @ May 14, 2011

Снимката обаче е върха :D

« Тези безсънни априлски нощи Образи: “Six Days at the Bottom of the Ocean” »