Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Тези безсънни априлски нощи

« публикувано на 26-04-2011 @ 9:30 pm »


фотография: Livejournal
слушайки: Andain - You Once Told Me

Няма ли да излезеш от тази самостоятелна чувственост,
където единственото, което чувстваш е самотната самостоятелност?
И даже не е твоя,
а [на]пряко споделена.

И крещи във теб,
като изгарящ пламък,
който води те към нищото,
отвъд отвъдното - даже два пъти след него.

Защото…
какво са човешките (взаимо)отношения?
Едно табу? Една позната приказка,
непознат сценарий или смачкан лист хартия?

С пиянски бръщолевения…

Не знаеш!
Защото и аз не знам.
А ако и той не знае,
няма как да предупреди и нея.

А щом и Тя забрава вещае,
какво остава за нас,
другите?!

Не просто сме преходни,
но дерзаем отходно непочистени.
Миришем, не ухаем,
дразним, а не топлим със присъствие.

Отблъскваме с всяка своя частица,
защото дълбоко в себе си кървим,
оставяйки малки черни петна,
като от детски стъпки… върху асфалта.

Който дори не ни изгаря,
не стопля нищо в(ърху) нас,
дори хладен не е,
още по-малко чувствително целуващ ни.

Е… след този дълъг преход,
докъде мислиш стигнахме?!

Едно затръшване на вратата е напълно достатъчно,
за да прикрием малкото болка,
останала ни за преглъщане,
а знаем, че чака там отвън… желанието, с цял чувал изненади.

И все неприятни.
Лепкав съм.
Неприятно.
А преди това бях нежен.

Но никой не помни миналото,
особено, заседнало в загубеното настояще.
Бъдещето се превръща в картина цветна,
чиито краски изневеряват една на друга.

Толкова е бавно,
и така познато.
Че вече не сънуваш.
А знаеш ли аз кога спрях да спя?!

Не бих ти казал…
Не бих посмял…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, those sleepless nights,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. аз @ April 26, 2011

“Отблъскваме с всяка своя частица,
защото дълбоко в себе си кървим,
оставяйки малки черни петна,
като от детски стъпки… върху асфалта.”

you got me on this one…

“… С пиянски бръщолевения…”

Ми… то май май всичко е пиянски бръщолевения. Принципно де :) Пък и това май май си е така :))) Даже и с чувал.
Ама че си бе, Елфоууу :))

3. Nadinka @ April 27, 2011

Никой не знае…

4. Ikaria @ April 27, 2011

Няма ли да излезеш от тази самостоятелна чувственост,
където единственото, което чувстваш е самотната самостоятелност?

Трудно се излиза, така както се излиза от удобна кожа или орехова черупка. А когато се осмелиш да направиш първата крачка навън разбира, че краката му лепнат. А топлината е чужда и непонятна.
А сънят упорито бяга от клепачите.

пп: под “това” имах предвид “онова”, а не това тук :) The World. (you know what i mean)(?!)
Манджа с грозде стана моето :)

6. legrandelf @ April 27, 2011

Напълно ви разбирам.

Поне, доколкото и вие ме. Разбирате.

:))))

7. здраве @ April 29, 2011

Много верни неща има в стихотворението.

« Проникновение назадъчно: “Стремеж” Кремиране на мисълта »