Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down
Ин(тер)сепшън убийство
« публикувано на 24-04-2011 @ 8:59 pm »
фотография: www.1x.com
слушайки: 127 Hours OST - R.I.P.
Пътувам към работа. Знам, преди малко съм станал, измил съм си зъбите и навярно съм “пропуснал” гуреливите си очи. Майната му. И без друго ветровитата утрин ще ги насълзи, а оттам ще текнат други. Но по тая логика… дай да не ядем, щото ще го изсерем малко по-късно.
Набързо разкарвам тези си мисли от главата. Доколкото последната ми позволява. Все пак, това е нейният дом и… аз нямам особен контрол върху него.
Все пак съумявам да се порадвам на изненадата. О, да. Не е облачно. Напротив. Неприятно слънчево е. Но ме радва. Която радост автоматично размива ежедневното бъхтене в някаквото клатикурно превозно средство. Където наистина… куровете са повече. Дори и без да броим онези с путки.
Под всяка путка обаче се крие тайна. Тайна, която така и няма да узная. Но преди да се почувствам заинтересован от… чисто изследователска гледна точка, а и малко предизвикателство няма да ми навреди, оставям положението, както съм го заварил. Интересно е, че десет крачки по-късно дори не си спомням за какво съм мислил. Едва сега, след обиграно ровичкане в паметта стигнах до… това състояние, до което стигнах… до!
Влизам в офиса, сядам на бюрото си и започвам работа. Освободен от всякакъв вид мисловно иго. Тракам по клавиатурата. До мен се приближава Тя, казва ми “Здравей”. Понечва да седне и се сепва за миг. Усмихва ми се и казва:
— За малко да забравя.
Пъха ръка в чекмеджето помежду ни, вади пистолет и ме прострелва в главата.
* BANG *
Събуждам се. Сутрин е. И по-лоши сънища съм имал. Набързо се оправям, дори пропускам банята. Излизам навън и входната врата води към последните 50 метра преди сградата на моя офис. Струва ми се странно, макар често да се отнасям (по подобен начин).
Влизам в стаята си, сядам на бюрото и започвам работа. Тя се приближава, казва ми “Здравей”, оставя чантата си помежду ни. Понечва да седне и се сепва за миг. Усмихва ми се и казва:
— За малко да забравя.
От чантата си вади револвер и ме прострелва в главата.
* BANG *
Събуждам се. Явно съм задрямал върху клавиатурата. Озъртам се, но не виждам никой. Дори е плашещо спокойно. Пусто. Концентрирам се върху работния си проект, когато в един момент Тя влиза в стаята. Приближава се до мен, усмихната, с думите:
— За малко да забравя.
Пъха ръка под мишницата ми, вади оръжие и ме прострелва в главата.
* BANG *
Събуждам се. Но дишам трудно. Даже се задушавам. Потен съм, а ръцете ми лепнат. Избърсвам потта от лицето си, но чувствам жажда. Главата ми е замаяна и… леко ми се гади. Тръгвам към банята. В коридора е тъмно, а… санитарното помещение свети. Ако имаше някой (за по-дълго) би затворил вратата. Ще изчакам да излезе. Който и да е вътре, макар да не чувам шум.
Минават няколко минути, а тишината продължава да господства около мен. Бутам вратата и виждам тялото й. Сграбчвам го в опит да я завъртя по гръб. Цялото й лице е в кръв. По пода - също… краката ми оставят “слепи” следи в локвата, като миг след като ги отлепя от нея… се запълват отново.
Изтичвам през коридора, светвам лампата в стаята ми, за да открия телефона по-лесно. Но намирам пистолет(а) до възглавницата си. Усмихвам се, вдигам го и прошепвам на нямото ехо, което ме наблюдава от бездната на безвремието:
— За малко да забравя.
Прострелвам се в главата.
* BANG *
Не се събудих.
——
Всички умираме. Някои… дори по няколко пъти!
« Пипер в раните на Джийзъс | Проникновение назадъчно: “Стремеж” » |
- alcoholia(1) art(44) attitude(113) brainfart(71) conspiracy(34) cynemaniac(95) destiny(36) detective(10) fun(193) internet(42) lifestyle(333) lyrics(10) madness(117) media(37) memories(140) mindcrush(228) moral(19) music(24) politics(49) porn(11) problems(159) quiz(12) relationship(76) school(7) sex(130) sport(10) stress(6) travel(21) war(12) webcafe(6) work(32)
- adventuring (3)
- breaking news (7)
- cynical speech (876)
- just a photography (2)
- mindcrushing art (121)
- notes from the bar (6)
- novel: a detective story (12)
- novel: the taste of bravery (3)
- play: a comedy for lunatics (7)
- play: audience in menses (8)
- questions and answers (8)
- shapes (16)
- short story: an exciting touch of a hate (3)
- table for two (4)
- those sleepless nights (12)
- those vicious rains (5)
- victoria's secrets (15)
-
Спамъри
- asktisho @ 2016-07-21
Спред, спред... :)
- legrandelf @ 2016-07-18
:) Thanks a lot! Или с други думи, благодаря сърдечно :} Spread the мълва! :))
- asktisho @ 2016-07-18
Хаха, тези клипчета са невероятни! Харесва ми, че си открил дарбата за сценично поведение и, че я развиваш! А и...
- елегантни обувки @ 2016-01-05
Страхотно клипче :) Много малко хора могат да го разберат за съжаление!
- alen @ 2013-10-29
о, дано да е едноетажна и също така любвеобилна, освен толерантна и строга... ;))
- рицар @ 2013-10-25
:) качихме стъпала, полуетажа е близо. а тя е толерантна, изчаква те строго да я заобичаш по свой си начин.
- alen @ 2013-10-24
риц (Крис), ти още ли я мъчиш тая пуста психология, пич! ;))
- рицар @ 2013-10-23
Имам и един любим цитат от Уго, ама е възможен само след голяма палермо с няколко бирички, сори, пък и...
- рицар @ 2013-10-23
"За да съдим за детето справедливо и вярно, не трябва да го пренасяме от неговата сфера в нашата, а сами...
- legrandelf @ 2013-10-20
Съвсем не - можеше линк да пуснеш. Кой гледа X-Factor?
- asktisho @ 2016-07-21
Посей семето на мъдростта си
Trackback | RSS 2.0
:D
BANG
Тоз, който пише, той не умира… лесно ;)
Мда, това ми звучи като…
Тоз, който пада в борба за литература, той не умира :)))
Или пък…
Не умира лесно, а… трудно, мъчително, не по начинът на Брус Уилис ;)))
По-скоро второто, но нали ти е ясно, че е заяждане ;)
Всичко е ясно, но не [на] всеки ;)