Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Образи: “Please, Please, Please Let Me Get What I Want”

« публикувано на 18-04-2011 @ 11:05 pm »


фотография: Danny Santos II
слушайки: The Dream Academy - Please, Please, Please Let Me Get What I Want

Когато сънуваш, не чувстваш (ли) кошмара.
Но когато кошмарстваш, ти се иска да сънуваш.
Теб или мен. Без значение от жанра,
важното е да сме двама. В него!

И аз във теб!

Но отгоре стои тяло, което се клатушка,
прилича на обесник, при това добре познат.
А пътеките са ясни, дори когато бурята
събаря клони, а другите гълчат…

Като мълнии в симетрия.

Безоблачност.

Емисия. От негативи. Обърнати наопаки.
Което май ги прави прави. Изправени,
с главата [на]горе, докато краката им висят.

А аз не искам нищо да виси.
Но искам твърде много.
Като монет, който не може да рисува,
с отрязани ръце и четки във устата.

И после агрегат,
силен, твърд и стоплящ,
като вълните на едно небе раздрано,
от скули, вълнуващи го усмивки.

И пет пари не давам,
дали Смъртта ще ми приготви манджа,
била тя и последна,
най-любима, вкусна и горчива.

Ето, гласът отеква,
но най-дълбоко там,
където не допускам.

В мен ли?
Е проблемът…

Или в теб?
Не чувстваш, че такъв го има.

Няма! Щом безбожността е наше име,
първо, бащино, фамилно.
Отрази сърцето ми,
стопли своето.

А после…
… няма после!

« подобни cynical speech, mindcrushing art, shapes, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. bungle @ April 18, 2011

“Ето, гласът отеква,
но най-дълбоко там,
където не допускам.

В мен ли?
Е проблемът…

Или в теб?
Не чувстваш, че такъв го има.

Няма! Щом безбожността е наше име,
първо, бащино, фамилно.
Отрази сърцето ми,
стопли своето.

А после…
… няма после!”

Пф, става ми любимо! :)

2. Omnia @ April 19, 2011

Брей! Доста добро! В интересен синхрон и с шизофренните ми мисли последно време ;) Удивително, как различни хора, на различни места, могат да преживяват по едно и също време сходни неща, за които да разбират. На моменти малко стряскащо… ;)

3. Ikaria @ April 19, 2011

Прекрасно.
А проблемът винаги се корени в двамата отразяващи и кошмарстващи.
Силно подобен на метастаза.
Стига да не решат, че я няма.
А кривото отражение стопля ли сърцето?

4. Svetly @ April 19, 2011

:) стряскащо, и близко, и далечно, и отново дъжд… и няма после?! то е като “ако” - неисторическа категория…

5. legrandelf @ April 19, 2011

Москва не вярва на сълзи.

И вероятно игнорира въпросителните, дъждът, акитата по улицата и… нервността тленна :)

Е, поне човекът остава.

Останал…

6. Ikaria @ April 19, 2011

Въпросителните водят след себе си нервност, нервността понякога е съпроведена с капкоотделяне от очите, ако пък то е достатъчно интензивно със замъглен поглед човек “осквернява” новите си обувки с улични акита, докато върви под дъжда. Той от своя страна може да ти докара ревматизъм.
Предполагам, че разни такива дребни на пръв поглед детайли са част от това да си човек.
Само предполагам.

« Лекционерът: “Закуска в Тифани” Бира, цици, наркотици »