Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Третирай нежно, като жена

« публикувано на 29-03-2011 @ 11:42 am »


фот-00-графия: Tumblr

— Какво? Вече не съм ти нужна?
— Откога са тия мисли? Какво съм казал?
— Не мрънкай, копеле мръсно. Даже пред майка си не можеш да бъдеш честен.
— Ти не си ми майка!

Всъщност тя му беше майка. Но от онези, които изпълват битието с грижовност, любов и неспирна мисъл, подобно на съпътстващ го ангел закрилник. Назад във времето той не се разбираше и с другите си майки. Беше спал с някои от тях. Докато свършваше в устите им се чудеше: “Едип получавал ли е разчесващо розов обрив върху лявото си стъпало?”

Ти си експлоатирана.
По изключително клозетен начин.
Пърхането ти вече не е цветно,
макар и лайната да сияят.

А така горчиво не е било от векове,
с бели коси като изгорели кости.
Мирише на чар,
подухва като срам.

И известна доза неизвестни голотии,
които те правят безчувствен. Оборотен (руски).

Последната не беше просто чифт цици, добре оформен задник и приятна путка, приветливо махаща от дъното на собствения си океан от вагинални спазми. Но и той не можеше да формулира правилно чувствата си към нея. Все търсеше логика в нелогичното, а накрая получаваше… празна торба с изпразнени мисли от болното си подсъзнание.

Нещо като проклятие, за което не говореше. И за което нямаше лек. Или поне не намираше такъв. Не, че търсеше.

« подобни cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Val @ March 29, 2011

Eх, тази Светла :)

2. legrandelf @ March 29, 2011

Оф, ебати… тази Светла :D

Честно, докато изчетох всичко си изгубих мисълта. Тя не, че е много голяма (и буйна) тая мисъл, но все пак :)))

Подадох няколко ключови думи, експериментално и гледай какво стана :D Научен труд… нАучен труд! :)))

Ма това сме го говорили. Да четат тея, дето не са автори (нито на текста, нито на коментара) :)) И като Val… лаконично да възхваляват автора (или на текста, или на коментара) :D

А’е няма случайни хора тука. Всички сте, до един… СБЪРКАНИ :)

А лайняният цикъл нямам търпение да го издам! Ама не върху тоалетна чиния, а върху тоалетна хартия :D

Ей така… да се къса при всяко бърсане на гъза (rofl)

3. Svetly @ March 29, 2011

страхотна си, адашке - нямаш равна :)
Елф, твоето красноречие прекрасно (ми) се съчета със Светлинната ода :D
а по повод издаването - нека да бъде първо “Детективската новела”, а?!

4. legrandelf @ March 30, 2011

Svetly, теории много, книги - малко! :)))) Но си трябва търпение, а то… понеже сте благи, вероятно скоро ще бъде оБла-годетелствано :))))))))) Who knows?!

5. angie @ March 30, 2011

един японец вече издаде на тоалетно руло, няма си оригинален ;))
но… вариантът с рулото на хартия е повече от супер - за всяка ръка и всяка нужда - малка, голяма, възвишена, низша, своя и чужда… Мартии, заразно става с тези рими :)))

6. legrandelf @ March 30, 2011

Японците са велики ;) И поради тази причина, от време на време самата Земя се разтваря и им праща я Годзила, я цунами, я земетръси, че да балансира останалото човечество. В противен случай… досега японците да са се преместили на Юпитер :)

Що се отнася до заразата… проблемите в главите ни не подлежат на въздушно-капкова трансмисия. Сиреч - ‘сите сме луди! :)))

Просто някои [не] могат да римуват (добре) :D

7. angie @ March 30, 2011

амъ… това са елфически рими… да не мислиш, че е лесно :)))) но за това пък анализират подобаващо :))
ахам, Лудите, лудите, те да са живи… да не перефразирам Вазова, че без тях сме за никъде :-))

« Тези безсънни мартенски нощи Циничният Елф на хартия »