Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Мартенският заек

« публикувано на 16-03-2011 @ 11:09 am »


cock-о-графия: Tumblr

Не може. Стига си ми го навирал в лицето. Очи не ми останаха. А кожата взе да се напуква. При свръхконсумация се случват такива неща. То полезно един път, два, след това три. Ама чак пък толкова. Прибери си го, ако обичаш. Ако ли не - ще ти го отхапя!

Това всъщност не може да е истина, но дори набъбналото копулативно оформление може да бъде гризнато. Зъбки са. Чене е. Мускули има. Спазми. После неволята и да я викаш, няма да ти го съшие. Пък било то и с бели конци.

Когато жената каже “Стига!”, вероятно има защо.

Обаче Мартенският заек беше ебливец. Още от малък. Израснал с “Омъжена за мафията”, където “изтърпял” и първата си секс сцена. А тогава правеха филмите качествено, макар и във формат на телевизионна новела. Сносен филм, мощна еякулативна сцена с голи тела, малко завивки и повече похотливи близки кадри.

Мартенският заек беше като Сатаната в детската градина. Косеше наред. Обаждаше (не)доверчивите момичета, но определено имаше Една голяма любов. Но имаше и вредни навици, заради които съдбата ги разделяше. Или поне караше нея да пищи силно откъм детския кът с момичешките кукли.

Но Мартенският заек порасна и намери друга любов, съвсем спонтанно. Която през цялото време на детинския им престой е таила своите чувства към него. Накрая го награби, разроши го и… му пусна език. На него това му хареса, но и същевременно го пречупи.

През следващите години Мартенският заек съхраняваше своята сексуалност. Очакваше грандиозния кръстопът, който щеше да промени съществуването му. И почака доста… почти до преоценяване!

Но след като смаза колелата на сексуалната си машина и нещата тръгнаха в ритъм, практиката го начука теоретично на своя зъл брат близнак и… Мартенският заек се усмихна!

Чаровник.

« подобни cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Кръстю @ March 16, 2011

Да! Опасен чар! Пък зайците са си леко усмихнати и по рождение :)

2. angie @ March 16, 2011

много обичам така да пишат. бавно, дълго и с идея. за дъвкане.
или направо за схрускване :))

щото иначе има известна незавършеност - дъвкали го, дъвкали го - и го оставили да се мъчи…

:))

3. Дринов @ March 17, 2011

Има ли паралел между Март-енския заек и Март-инчо? :) :) :)

4. silvia tencheva @ March 19, 2011

Чаровникът винаги трябва да се съобразява с чаровницата, не е хубаво първа сигнална да бъде водеща, трябва да има синхрон :))

5. legrandelf @ March 19, 2011

Дринов, ти чу за училище(то) за чувствителни деца и веднага взе да задаваш въпроси :))))))))))) Професоре! :))

silvia tencheva, ам? Мдам… навярно чаровник и чаровница трябва да се синхронизират. В противен случай - успехът ще е неуспешен :)))

6. Ikaria @ March 20, 2011

Винаги съм знаела, че на зайците не им е чиста работата с тия привидно невинни физиономии.
Следващи издания, Априлския лъжец и Опрашването на Пчеличката Мая. :)

« Скъпа, помниш ли… Теоретично »