Скъпа, помниш ли...

« публикувано на 12-03-2011 @ 4:39 pm »

мемография: Tumblr

— Лятото на нашата любов?
— Не.
— Аз също.

После една огромна тухлена стена се срути точно пред очите ми. Не, не беше от болка. Нямаше кой да чувства. Нервите отдавна бяха изчезнали. Използвани. Изхабени. Ползотворно. Това превръща ли ги в похабени?

Едва ли имаше голямо значение, при положение, че тухлената стена бе заменена от някакъв неистово демоничен (страхливо плашещ, парливо пипащ) бетонен зид.

По входната врата имаше трески, а на кур сантиметра от прага - обелки от презерватив(и). Диапозитивите изгаряха в миг, докато плътта им тленна… бродираше угниващата порочна черга в нощната морга на отчаянието ~

Извезано до пияната ми ръка. С белезите върху нея. Ама нея я нямаше. Не ръката. Разбирането идва със сбогуването. Отметнах веждите си, сресах усмивката. Носът показа правилната посока…

— Хей! - започна будната съвест.
— М, какво? - отвърнах със слюнка върху завивката.
— Не е полезно да си влюбен, докато спиш! - свърши в ехото над мен.

А навън грее(ше) слънце, досущ като в лятото на нашата любов.

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. аз @ March 12, 2011

Т’ва на “един кур разстояние” ми звучи много малко.

2. Nadinka @ March 13, 2011

!

(too short било… ама толкова мога да кажа за горните редове!)