Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Равноденствие

« публикувано на 24-02-2011 @ 3:56 pm »


suck-о-графия: Алис — @ Tumblr
слушайки: Jean Michel Jarre - Equinoxe 4

Понякога не се ли чувствате засмукани от ежедневието? Иде ви да изкрещите? Да се съблечете голи и да развеете горделиво The Flag of Your Father. Или да пуснете сълзичка през третото ви око? XX и XY са единствените неща, с които общувате всеки ден. Неприятни са, знам, но за съжаление и ние сме същите неприятници като тях. даже по-лоши!

Освен това живеем в една безкрилна житейска гнойна рана, която се опитва да ни задуши с еднообразието си. Но уповавайки се на вярата, изневярата, онанизма и мазохизма, минаваме на по-горен етап и се чувстваме по-добри. Лошото в случая е, че егото ни е… майката си джаса! Заради него остроумничим, дерзаем да станем (уж) по-интелигентни и препълваме с отрицателна енергия цялото това шибано място - Земята, че и отвъд.

Но все намираме начин(и) да издържим, нали?

Едни пием, други пушим, трети (не) ходим по жени/мъже. Греховности от най-нисш вид, греховности от най-познат (почти до болка) тертип. Ама ни кефи!

Колкото и да рант-ваме, положението е същото. Циклим в мръсните си кецове, обличаме същите стари дрехи. Повечето нови не ги носим, щото си ги пазим за погребението. Нали… от суетна гледна точка - да изглеждаме добре, като за последно. Че тогава ще съберем повече хора, отколкото на рождените си дни. ЕВАР!

Но нека не ви натъжавам. Радостно ви (го) засмуквам! Че да почувствате пулса, импулса, тръпката и трътката. На същото това ежедневие, което се чувства най-зле в дните на “пълно” равноденствие. И за да бъде нищетата пълноценна - такова нещо, като равноденствие, няма! Няма и да има. Бушли-сага-стаф учените са си го измислили, за да се [по]чувстват по-добре в тяхното си ежедневие.

Както казах… егото… егото ни води напред. То ще бъде и причината да се затрием. Ще ни налапа целите, топлейки ни със своите парещ глас и влажен език, приветливо притискащ ни между сочните си устни. А междувременно, наслаждавайки му се или не - нека поживеем!

« подобни cynical speech, , , , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Nadinka @ February 24, 2011

wow
не можах да прочета нищо, сори :о

2. Violka @ February 24, 2011

хахаах нали, снимката към поста е направо да си глътнеш граматиката и да се подмокриш докато я гледаш :D Но и текста е добре написан, както винаги.

3. Ден @ February 24, 2011

хахаха!

<>

Лъжат!
Сиво е ;)

А за далтонистите - розово (нали това беше най-честият бъг при тях… или бъркам?)

4. Ден @ February 24, 2011

И сега правилният коментар. Voila:

хахаха!

“Оранжево небето. Оранжево морето”

Лъжат!
Сиво е ;)

А за далтонистите - розово (нали това беше най-честият бъг при тях… или бъркам?)

5. legrandelf @ February 24, 2011

Не можете да четете ли? Ще ви връщам в началното училище. Може и в забавачницата :)))

Ден, що, какво? Какви тез <>? Нещо да бърша ли, или така те кефи, с чернова :D

А на далтонистите им е нарушено цветоусещането. Не е като да бъркат червено със зелено (освен ако точно това не им се е случило с цветоусещането). Дължина на вълната, клетките на окото (забравих им имената сега) и разни такива определят кой какви и колко цветове ще вижда ;))

6. lammoth @ February 24, 2011

Ако бях продавач на наденици, точна тая снимка щях да си я сложа за реклама.
И щях да викам по пазара:
“Айде на наденичките! Топли и пресни! Целите да ги изгълташ направо!
“Айде на наденичките! Една наденица е ЕЕЕЙ толкова голяма!”

:)

7. Val @ February 24, 2011

А моето его казва да следиш този блог!
Най-добрият в жанра!
DANISH PRINCIPLE
Като наденичките на Ламот, но датско производство!

8. legrandelf @ February 24, 2011

Val, damn! Някои са много яки, други крайно фрапиращи. FUUUCK! But thanks! :))) Инспириращи са, определено!

Ламоте, ти и твоите наденици. Няма да си изневеряваш на гъза, ей!!! :)))

9. Nadinka @ February 24, 2011

Ламот, ако имаш такива наденици, веднага дай телефона за поръчка на адрес!

10. sky_mender @ February 24, 2011

Ентропията, шибаната ентропия, Елфе, е това, което ни води (евентуално) напред, егото само се грижи последната гарантирано да нараства…

П.П. Снимката направо крещи нещата да се вземат в ръце…

11. Ikaria @ February 25, 2011

Както се казваше в един любим филм If life blows you, blow it away. ;)
Снимката ме… вдъхновява. ;) Текстът бърка където трябва.
А този датски принц(ип) събуди… любопитството ми. :)

12. legrandelf @ February 25, 2011

Склонен съм да се съглася с хаоса, доколкото… и хаосът е склонен (причинно безпринципно) да ми го пипа! :)

Ама и да не се бърка много в разтушителните инстинкто-модели.

:)

Датският принц си е мамата йебал! :))) Благодарих ли му на Вал?! Айде още един път.

13. Dodi Markov @ February 25, 2011

След тази снимка трудно се чете надолу!

14. legrandelf @ February 25, 2011

А нагоре?

Ако и там има проблеми пробвай последователност: нагоре-надолу :) И обратно ;)

15. sandra @ February 25, 2011

Yeaaah
Авторът има потенциал. Съветвам го да си открие точния редактор, който да балансира. Изобщо всяка идея трябва да бъде редактирана/цензурирана/преоформена и т’ва не е критика, а е позитивен отзив ‘)
… а сега отивам на среща с живота си, “приветливо притискащ… между сочните си устни”

16. nikoi @ February 25, 2011

Евала (малко жалко че си нямаме българска дума за браво и поощрение, но това май си е доста тясно свързано с народния ни м_е_нталитет ) :) А снимката е мега добро решение на дилемата как да грабнеш вниманието на човек обладан до безкарйност от собственото си его

17. angie @ March 1, 2011

да те оспамя и тук с една мартеница, мривет :)) и да кажеш на баба ти да спре да разпухва тези въглавници ами да пуска слънцетоооо! :)) на Егото да е весело, чаровно и засмяно каквото е готино и момчето :-) наздраве на името! ;)

18. Любо @ March 10, 2011

След тази снимка и в часа в който пиша коментара (02:07), опитах няколко пъти да чета текста, но не ми се получи. Утре ще намина пак :)))))

« Това е праг, макар добре познат Мадам Марта »