Това е праг, макар добре познат

« публикувано на 22-02-2011 @ 1:43 am »

фотография: Facebook.com
слушайки: Brian Eno - An Ending (Ascent)

Осъзнаваш, че доста често стоиш на този праг.
На същия този праг, пред същите (може би) тези хора.
Повечето дори нямат лица, гласовете им се сливат,
а думите зад тях никога не са имали, няма и да имат значение.

За теб, разбира се.
За тях, по отделно, съставлява съществуването им.

И не се чувстваш по-малко човек, напротив.
Далеч си от мисълта за каквото и да е съвършенство,
най-малкото, защото не знаеш нито какво правиш, нито къде си.
Оглеждаш се непрекъснато за някакви знаци, разбирай табели.

Ала няма.
Дори един шибан горящ храст не ти препречва погледа.
Не те заслепява, колкото и сляпа да е нощта;
сама по себе си.

А като ограден от нищожни скалпове,
разхвърляни навред, почти обезкосмени,
повече в кръв, лишени от идентичност,
се скиташ разбит, пословичен и търсещ.

И пак се връщаш на онзи праг,
макар и в 3 след полунощ,
почти преполовен,
наполовина Дявол!

Отказваш да повярваш, че някой може да отрази,
каквато и да е позната или чужда теб действителност.
От спътници нужда нямаш, по-скоро от подстрекатели.
С високо вдигнати ръце, които да улеснят глътката въздух.

Макар нечист[а]…

Мина много време,
но продължаваш да прекрачваш неписаната граница.
Лишаваш се от сън, храна и бедствия,
допускаш самоунищожението да ти е пръв приятел.

А за истинските - място няма.
Не е имало, не смяташ и да заделяш.
Защото… какво по-лошо от неправедна тъга,
която ще посееш в сърцата, мислите и вечността им?

Нищо, никакво, такова.

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. FeliX Kotkov @ February 22, 2011

ква е тая менструална поезия ся :D (ето, казах го!)

2. legrandelf @ February 22, 2011

“е каква да е
кат съм зациклила от месеци хаха”

:)