Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

На-дърв(ен)о

« публикувано на 08-02-2011 @ 6:30 pm »


дърво-графия: Анна А. via National Geographic
слушайки: Monsters OST - Main Theme

Саша-Мишел се събуди сама, мълчалива. В устата си бе лапнала слива. Спомни си, че последно се гласеше да влиза с балната си рокля във фурната, но някой я спря. Този Някой заслужава главна буква, заради капката разум, която бе влял там, където… такъв не вирее.

Саша-Мишел обичаше секса. Но обичаше и разходките в гората. Горката. Събуди се със сутрешна ерекция и се чудеше: “Сънят разкрасява жената… но защо по дяволите ми порастна този хуй?!”

Дендронът под нея мълчеше. Със запушен нос, хремав, само гъгне(ше). Защо му бе да говори.

Саша повдигна замаяната си глава, подпря се на длани и пусна косите си назад. Няколко косъмчета погъделичкаха дупето й. Други се изчервиха. Не вярваха на корените си, че това се случва!

Кадърът е грешен! Високосен глас от небето се изкряска. ГРЕШЕН!

А Саша-Мишел знаеше, че няма нищо грешно да пофлиртуваш (малко) с(ред) природата. Но тогава почувства свита болка в сърцето. Не защото гърдите й (допреди малко) притискаха (на)дървената широколистна растителност, а поради простата причина, че си спомни за бившето си гадже, Луи. Който веднъж бе кацнал на едно дърво и… след това й изневери. С кранистката, която го спаси.

Бил й се отблагодарил. Какъв нон-сенс…

Но Саша не желаеше да скърби за неволите от миналото. Погледна към короната на дървото, а след това разгледа и съседните. Търсеше небето, което само загатваше за себе си под формата на слънчеви лъчи, търсещи пролука през своя в[л]ажен път, постлан с хиляди листа. Но не от рози. Но пък бодливи.

Разпери ръце, затвори очи и облегна главата си назад. Вдиша дълбоко, междукрачието се погрижи тялото й да не (из)падне от това чувствено уравнение. А и… харесваше (не)доволното скърцане на този голям клон, който грижливо я приютяваше!

Саша-Мишел посрещна първия горски дъжд.

С отворена от жажда уста.

С отворени за похот крака.

С отворен характер по една мечта…

« подобни cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. lammoth @ February 8, 2011

Луи се римува с Ху… както и да е :)

Снимката е просто велика :)

Отивам да кацна на едно дърво, надявам се още има кранистки :))

2. lilia @ February 8, 2011

Като се замисля само, ако… всъщност аз очаквах това развитие. И сега очеквам и друго, но…

3. legrandelf @ February 8, 2011

lilia, какво очекваш?! Луи в гъза? Навремето тук се подвизаваше един запрян Л.

С него може(ше) да пробваш. Само да си покаже… главицата!

4. Събина @ February 8, 2011

Question of the Day: “Сънят разкрасява жената… но защо по дяволите ми порастна този хуй?!”

Стига де! Чета и все “ми е на устата” Саша Мишел (Гелър).
Ааа, Елфе! Сутрин междукрачие, вечер такова, после - “спрете другари”. Ми как ще стане тва?!
Та какво за хуя?
:)))

6. legrandelf @ February 8, 2011

ИИ, Мишел Гелър е Сара :)) Но да… има объркване :P
За хуя мисля, че lammoth е доста по-добре подготвен ;))))))

Събина, хахаха :) Премисляй, имаш още няколко часа до полунощ. След това… не се знае какво (и къде) ще п(р)ораст(н)е! :)))

Е да де :) Нещо като “ташат ме сърбаците”, но явно не го изписах както трябва, че да бъда разбрана :)
Ламот нищо не разбира.
:)))

8. анджи @ February 8, 2011

ъм… на мен клон пък ми се римува с някакъв - висок бял кон ;))
уа… все фалически символи ми в главата от тези картинки :)))

9. Интернет, решения и съвети @ February 8, 2011

Доста добър монтаж е

10. Nostromo @ February 9, 2011

Елфе, все си мисля, че по тази би могъл да направиш много интересен разказ по картинка. :)

11. legrandelf @ February 9, 2011

Nostromo, хахаха :) Мнооооого е яка! :)

12. пресиЛилия @ February 9, 2011

Разбирам те, Лиле, тоооо, де го чукаш де го очЕкваш :D :D
Елфе, не ни съди така строго, Лилетата :D :D

« П(т)ичи бой с петли Стая в Атина »