Тези безсънни януарски нощи

« публикувано на 31-01-2011 @ 11:54 pm »

фотография: Алис — @ Tumblr
слушайки: Muse - Exogenesis Symphony Part III: Redemption

Почти нищо не остана скрито.
А малко от тези неща - покрити.
Като разпалена яма, прилична на рана,
със огън и жупел, където… страхът разкрива детето.

И кой е по-голям от нас.
Дали от мен. Дали от теб.
Че да решава колко болка, съвест, мъка и раздори,
притаяват гълчалива снага в безчестните коптори.

Нима?
И тук отговорът липсва.
Прозорецът отворен - списва.
Завесите като пера ползува, а мислите…

… като чист въздух все нахлуват ~

Но няма.
Нищо по-първично, от това
да сториш себе си вреда.
Тъй сладка и себична, горчива, мъркаща и лична.

Тук ритъмът руши се.
Защото плява избуява, чувствата сломява.
Хармонията - грешка,
с хладно тяло, окъсано-прозиращо през дрешка.

Следите топлят.
И нещо друго.
Но няма име.
И няма нужда.

Защото парещо злокобно,
промъква се в обятията нежни, твои,
като молитва каменна, свободно,
да задигне спомените ценни, мои…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. lilia @ February 1, 2011

От нощем и от самота
отнасям се във пролет.
А там сред синева
ме чака птица в полет.
Прескачаме се двете
докосваме крилете.
И слънцето ни гали
стопяват се скрижали…

2. Viktoriya @ February 3, 2011

Невероятни и музика и текст…

3. angie @ February 7, 2011

безсънни и ярко валентински този месец! ;)