Номер 13

« публикувано на 28-01-2011 @ 1:47 pm »

crime-o-графия: angie’s erotic selection
слушайки: Akira Wing - Violins and Gunfire March Hymn

Изпуши една цигара на верандата, след това загаси телевизора и излезе. С леко влажна коса. Горе.

Почака две минути, колкото да се изкуши покрай втората махорка. Запали я, едва вдиша от нея и още преди белите й дробове да я бяха почувствали - таксито се появи зад ъгъла.

За да предизвика още по-силно чувство на вина у шофьора (затова, че я е накарал да чака на студа) бавно сви крака си назад и угаси цигарата в и без друго финия ток.

Гимнастиката приключи с демонстративно трясване вратата на жълтата каляска, въпреки че малък надпис върху й гласеше: “Третирай ме нежно - почти като жена”.

Мнимото копие на окльощавял, столкващ Боби де Ниро потвърди крайната дестинация. Тя не се посвени да запали нова цигара, сякаш обвиняваше него, че последната получи еднопосочен билет за круиз в канавката. Боби не каза нищо. Завъртя волана и настъпи газта.

Пътуването тънеше в агоничната хватка на неразположението. Без пулс. С почервенели очи. От устата излизаше кален дим. Задавящо, на парцали. Боби не смееше да я погледне. Страхуваше се от нея, но дори самият той не знаеше защо. Страхуваше се дори да зададе правилните въпроси. Макар и сам на себе си.

Следващите няколко километра бяха по-малко мрачни. Но със същата доза пълнолунна лудост, която караше и двамата да странят от разговора. Една приказка от учтивост едва ли щеше да навреди, но… вероятно щеше да подейства като пръчка динамит с разпален фитил, небрежно захвърлена върху сгушилата се отгоре на планинския връх снежна преспа.

Кварталът, към който Боби караше своята клиентка му беше добре познат. Не само като улици и адреси. А и като пълнокръвен извор на черната хроника. Под основите на извисяващите се монолитни имения вероятно имаше повече тела на “безследно изчезнали”, отколкото централния гробищен парк приютяваше. Но градските легенди бяха за тези, които се страхуваха от тях. А за Боби единственото нещо, което го караше да обръща поглед назад с уплаха, подобно на твърда буца заседнала в гърлото му… бе неговата клиентка.

Спряха пред Номер 13. Къщата бе на четири етажа. От всички прозорци гълчеше светлина и на сладострастни тазали изпълзяваха порции покварна миризма. Сякаш всичко плътско и нечисто се случваше в точно този на момент, на точно това (не)случайно място. Символът на загубената й девственост. Тя му плати и излезе от колата. Боби я проследи с поглед, докато тялото й не изчезна [съвсем] в тъмната прегръдка на имението.

Боби обърна колата, угаси двигателя, а след това и фаровете. Не отделяше поглед от сградата. Ръката му интензивно почукваше върху кутията, която лежеше трепетно в близост до скоростния лост. След няколко минути интрига с нервите, Боби отвори Пандора и от дълбините й извади прясно зареден “Валтер”. Стисна го с едната ръка, а с другата понечи да излезе от колата. Остана така за няколко минути.

Когато най-сетне събра кураж, за да напусне возилото, чу изстрел. После още един. След това цяла поредица. Мелодия, която му бе [не]позната. Стряскаща. Почти докарала му инфаркт в миналото. Въпреки това, Боби запази самообладание и изслуша до край цялата композиция.

Входните врати на къщата се отвориха широко. В паника, водени от писъците и босите си крака, една (истински) мръсна дузина тичаше към улицата. В мига, щом усетиха асфалта под краката си - хванаха различни посоки. Без значение накъде. Но колкото се може по-далеч.

Затишие.

Боби излезе от таксито и тръгна към имението. След няколко крачки тя се появи като силует на входната врата. Тръгна бавно към него. Когато най-сетне му позволи да я види под светлината на уличната лампа, той срещна обагреното й в кръв лице. Ръцете й също. Ефирната коктейлна рокля. Обувките. Макар и с един счупен ток.

Тя го прониза с поглед. Той забрави чувството на вина, страх и едва преглътна. Тя се приближи, допря кървавата си буза до неговата й прошепна нещо в ухото му. След това го подмина и тръгна към таксито.

Боби я последва. Номер 13 потъна в мрака зад тях…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Lukas @ January 28, 2011

Браво Марте, непреднамерена грубост. Малко ми напоня за писанията на Дийн Кунц.

2. si @ January 28, 2011

Много приятен начин да избягаш, по обяд! ^^

3. Дринов @ January 28, 2011

Не! Този разказ е подвеждащ!!! Не може да ползваш туко така Номер 13, просто не може. :) :) :) Сега ми дължиш едно!
И не се прави, че не знаеш за какво става въпрос! :)

4. legrandelf @ January 28, 2011

Май-на-та му на доктор Хаус! :))))))))))

I owe you shit!

(както би казал той :)))

Какво?! Не мога да цитирам/перефразирам някой, който току що пратих на майната си/му? :)))

5. Дринов @ January 28, 2011

Ауууу, сега ще видиш Светли какво ще каже. На нея ще и дължиш поне 3! :) :) :)

А Хаус си го пращай на майната си/му. Номер 13 е важна! И внимавай! :) :) :) :)

6. Svetly @ January 28, 2011

Точно за това си мислех - че Дринов ще се възмути! абсолютно в същото време! - хахаха! Елфът е в правото си - не само като домакин, а и като създател на образи - да прави каквото прецени/иска/реши с Доктор Цинизъм :) It’s up to him - факт! Но ще ми е мнооого интересно, ако въплътиш в думи мечтите на Дрин към/от/по повод на номер 13 ;)

7. legrandelf @ January 28, 2011

Допусках, че ще се направи аналогия с Онази номер 13 ;) Но както ясно би могло да се разчете (но не и от някои дрин-четящи-по-диагонала :))))) Номер 13 тук е… място :P

Та… за Дринов целувки, щото е много мил :) За Светли също - че нямаше нужда да й се “извинявам” :P

И пак се връщаме на Дрин сан, където… ще помисля по въпроса с Оливия Уайлд. Ама какво да направя като не ми отговаря на обажданията? :P

8. Svetly @ January 28, 2011

на мен, четящата - извинения?! но моля ви (blush)… и защо - нали идеята е да попиваме, не да поучаваме… Елфични, не съм убедена, че Дрин сан ще разреши НЯКОМУ (дори и на Теб!) да намекваш за какъвто и да било - мисловен/имагинерен/не-дай-си-боже някакъв - контакт с неприкосновената му №13 :D

9. Дринов @ January 28, 2011

Само това с “дрин-четящи-по-диагонала” ще го пропусна, защото ме обижда! :(

Най-чинно си го прочетох. Имах предвид, че не можеш да ползваш “Номер 13″ и такава снимка и после да ми пробутваш някакви “места” - колкото и да е готин разказа.

Фръц, фръц, фръц and I’m out!

10. legrandelf @ January 28, 2011

Ми много ясно, че трябва да се фръцнеш. Как иначе ще си заслужиш любвеобилната целувка (от моя страна)? :))))

11. Svetly @ January 28, 2011

wow - мой ред е да се отстраня - нек’ се “обичат младите” - мухахаха! Това с “фръц”-ването е култово, представих си го даже :Р

12. Дринов @ January 28, 2011

А цуп, цуп, цуп представяш ли си го, защото сега след фръцкането и ще се поцупя малко.
С целувки не можете да ме омилостивите. С ром и стафиди! :)

13. Svetly @ January 28, 2011

става и с коняк и чай, и печени орехи със стафидите… заменям баница с праз срещу твоето прословуто браунииии - ооооо! Шоколаааад! не се цупи, бе - не ти отивааа ;)

14. legrandelf @ January 28, 2011

Ако не престанете да говорите за храна (моментално) - ще ви изчукам и двамата! ПУБЛИЧНО!!! Карам на три четвъртинки тостер (вегетариански), а вие ми подхвърляте храна!

NEIN, NEIN, NEIN! Като Хитля… от Копилетата :P

15. Дринов @ January 28, 2011

Ще направя едно брауни за сбирката у кашти тези дни. Ама тихо, не казвай на Елфа, че е гладен. :)

16. Svetly @ January 28, 2011

woow - публичност - разрешавам само за храната! Yesss ;)

17. Svetly @ January 28, 2011

а Елфите като са гладни - страшни ли са? :Р

18. legrandelf @ January 28, 2011

Предпочитам да съм сит и нестрашен :))))
Но да, веднъж се погледнах в огледалото и… след това даже се обезводних ;)

Дринов, мейт… няма да му казвам! :))

19. трудова медицина @ January 28, 2011

ако мацката е тая на снимката много добре яка развръзка ще има това

20. Omnia @ January 30, 2011

Прекрасно написано!
Направо съм длъжна да отбележа, че от известно време насам, съм силно впечатлена от нишката на пресъздадените мисли и невероятно оригиналният начин на списване. Дори нищо още не ми е накъртило - пу, пу, да не ти е уроки!

21. legrandelf @ January 30, 2011

Omnia, би било толкова хубаво да запазя същия дух, нали? :P
И аз се надявам, ще видим докога ще издържа така :)))))

22. Omnia @ January 31, 2011

Оооооо, да - така удоволствието ми ще е пълно :)))
Надявам се да можеш да издържаш дълго! :)

23. legrandelf @ February 1, 2011

Ако не друго, то поне Лилия прописа в някаква различна от словесно-диарийна реч! :))))

Ya know…