Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down
Номер 13
« публикувано на 28-01-2011 @ 1:47 pm »
crime-o-графия: angie’s erotic selection
слушайки: Akira Wing - Violins and Gunfire March Hymn
Изпуши една цигара на верандата, след това загаси телевизора и излезе. С леко влажна коса. Горе.
Почака две минути, колкото да се изкуши покрай втората махорка. Запали я, едва вдиша от нея и още преди белите й дробове да я бяха почувствали - таксито се появи зад ъгъла.
За да предизвика още по-силно чувство на вина у шофьора (затова, че я е накарал да чака на студа) бавно сви крака си назад и угаси цигарата в и без друго финия ток.
Гимнастиката приключи с демонстративно трясване вратата на жълтата каляска, въпреки че малък надпис върху й гласеше: “Третирай ме нежно - почти като жена”.
Мнимото копие на окльощавял, столкващ Боби де Ниро потвърди крайната дестинация. Тя не се посвени да запали нова цигара, сякаш обвиняваше него, че последната получи еднопосочен билет за круиз в канавката. Боби не каза нищо. Завъртя волана и настъпи газта.
Пътуването тънеше в агоничната хватка на неразположението. Без пулс. С почервенели очи. От устата излизаше кален дим. Задавящо, на парцали. Боби не смееше да я погледне. Страхуваше се от нея, но дори самият той не знаеше защо. Страхуваше се дори да зададе правилните въпроси. Макар и сам на себе си.
Следващите няколко километра бяха по-малко мрачни. Но със същата доза пълнолунна лудост, която караше и двамата да странят от разговора. Една приказка от учтивост едва ли щеше да навреди, но… вероятно щеше да подейства като пръчка динамит с разпален фитил, небрежно захвърлена върху сгушилата се отгоре на планинския връх снежна преспа.
Кварталът, към който Боби караше своята клиентка му беше добре познат. Не само като улици и адреси. А и като пълнокръвен извор на черната хроника. Под основите на извисяващите се монолитни имения вероятно имаше повече тела на “безследно изчезнали”, отколкото централния гробищен парк приютяваше. Но градските легенди бяха за тези, които се страхуваха от тях. А за Боби единственото нещо, което го караше да обръща поглед назад с уплаха, подобно на твърда буца заседнала в гърлото му… бе неговата клиентка.
Спряха пред Номер 13. Къщата бе на четири етажа. От всички прозорци гълчеше светлина и на сладострастни тазали изпълзяваха порции покварна миризма. Сякаш всичко плътско и нечисто се случваше в точно този на момент, на точно това (не)случайно място. Символът на загубената й девственост. Тя му плати и излезе от колата. Боби я проследи с поглед, докато тялото й не изчезна [съвсем] в тъмната прегръдка на имението.
Боби обърна колата, угаси двигателя, а след това и фаровете. Не отделяше поглед от сградата. Ръката му интензивно почукваше върху кутията, която лежеше трепетно в близост до скоростния лост. След няколко минути интрига с нервите, Боби отвори Пандора и от дълбините й извади прясно зареден “Валтер”. Стисна го с едната ръка, а с другата понечи да излезе от колата. Остана така за няколко минути.
Когато най-сетне събра кураж, за да напусне возилото, чу изстрел. После още един. След това цяла поредица. Мелодия, която му бе [не]позната. Стряскаща. Почти докарала му инфаркт в миналото. Въпреки това, Боби запази самообладание и изслуша до край цялата композиция.
Входните врати на къщата се отвориха широко. В паника, водени от писъците и босите си крака, една (истински) мръсна дузина тичаше към улицата. В мига, щом усетиха асфалта под краката си - хванаха различни посоки. Без значение накъде. Но колкото се може по-далеч.
Затишие.
Боби излезе от таксито и тръгна към имението. След няколко крачки тя се появи като силует на входната врата. Тръгна бавно към него. Когато най-сетне му позволи да я види под светлината на уличната лампа, той срещна обагреното й в кръв лице. Ръцете й също. Ефирната коктейлна рокля. Обувките. Макар и с един счупен ток.
Тя го прониза с поглед. Той забрави чувството на вина, страх и едва преглътна. Тя се приближи, допря кървавата си буза до неговата й прошепна нещо в ухото му. След това го подмина и тръгна към таксито.
Боби я последва. Номер 13 потъна в мрака зад тях…
« Ода за Скай - La Mirage… | Тези безсънни януарски нощи » |
- alcoholia(1) art(44) attitude(113) brainfart(71) conspiracy(34) cynemaniac(95) destiny(36) detective(10) fun(193) internet(42) lifestyle(333) lyrics(10) madness(117) media(37) memories(140) mindcrush(228) moral(19) music(24) politics(49) porn(11) problems(159) quiz(12) relationship(76) school(7) sex(130) sport(10) stress(6) travel(21) war(12) webcafe(6) work(32)
- adventuring (3)
- breaking news (7)
- cynical speech (876)
- just a photography (2)
- mindcrushing art (121)
- notes from the bar (6)
- novel: a detective story (12)
- novel: the taste of bravery (3)
- play: a comedy for lunatics (7)
- play: audience in menses (8)
- questions and answers (8)
- shapes (16)
- short story: an exciting touch of a hate (3)
- table for two (4)
- those sleepless nights (12)
- those vicious rains (5)
- victoria's secrets (15)
-
Спамъри
- asktisho @ 2016-07-21
Спред, спред... :)
- legrandelf @ 2016-07-18
:) Thanks a lot! Или с други думи, благодаря сърдечно :} Spread the мълва! :))
- asktisho @ 2016-07-18
Хаха, тези клипчета са невероятни! Харесва ми, че си открил дарбата за сценично поведение и, че я развиваш! А и...
- елегантни обувки @ 2016-01-05
Страхотно клипче :) Много малко хора могат да го разберат за съжаление!
- alen @ 2013-10-29
о, дано да е едноетажна и също така любвеобилна, освен толерантна и строга... ;))
- рицар @ 2013-10-25
:) качихме стъпала, полуетажа е близо. а тя е толерантна, изчаква те строго да я заобичаш по свой си начин.
- alen @ 2013-10-24
риц (Крис), ти още ли я мъчиш тая пуста психология, пич! ;))
- рицар @ 2013-10-23
Имам и един любим цитат от Уго, ама е възможен само след голяма палермо с няколко бирички, сори, пък и...
- рицар @ 2013-10-23
"За да съдим за детето справедливо и вярно, не трябва да го пренасяме от неговата сфера в нашата, а сами...
- legrandelf @ 2013-10-20
Съвсем не - можеше линк да пуснеш. Кой гледа X-Factor?
- asktisho @ 2016-07-21
Посей семето на мъдростта си
Trackback | RSS 2.0
Браво Марте, непреднамерена грубост. Малко ми напоня за писанията на Дийн Кунц.
Много приятен начин да избягаш, по обяд! ^^
Не! Този разказ е подвеждащ!!! Не може да ползваш туко така Номер 13, просто не може. :) :) :) Сега ми дължиш едно!
И не се прави, че не знаеш за какво става въпрос! :)
Май-на-та му на доктор Хаус! :))))))))))
I owe you shit!
(както би казал той :)))
Какво?! Не мога да цитирам/перефразирам някой, който току що пратих на майната си/му? :)))
Ауууу, сега ще видиш Светли какво ще каже. На нея ще и дължиш поне 3! :) :) :)
А Хаус си го пращай на майната си/му. Номер 13 е важна! И внимавай! :) :) :) :)
Точно за това си мислех - че Дринов ще се възмути! абсолютно в същото време! - хахаха! Елфът е в правото си - не само като домакин, а и като създател на образи - да прави каквото прецени/иска/реши с Доктор Цинизъм :) It’s up to him - факт! Но ще ми е мнооого интересно, ако въплътиш в думи мечтите на Дрин към/от/по повод на номер 13 ;)
Допусках, че ще се направи аналогия с Онази номер 13 ;) Но както ясно би могло да се разчете (но не и от някои дрин-четящи-по-диагонала :))))) Номер 13 тук е… място :P
Та… за Дринов целувки, щото е много мил :) За Светли също - че нямаше нужда да й се “извинявам” :P
И пак се връщаме на Дрин сан, където… ще помисля по въпроса с Оливия Уайлд. Ама какво да направя като не ми отговаря на обажданията? :P
на мен, четящата - извинения?! но моля ви (blush)… и защо - нали идеята е да попиваме, не да поучаваме… Елфични, не съм убедена, че Дрин сан ще разреши НЯКОМУ (дори и на Теб!) да намекваш за какъвто и да било - мисловен/имагинерен/не-дай-си-боже някакъв - контакт с неприкосновената му №13 :D
Само това с “дрин-четящи-по-диагонала” ще го пропусна, защото ме обижда! :(
Най-чинно си го прочетох. Имах предвид, че не можеш да ползваш “Номер 13″ и такава снимка и после да ми пробутваш някакви “места” - колкото и да е готин разказа.
Фръц, фръц, фръц and I’m out!
Ми много ясно, че трябва да се фръцнеш. Как иначе ще си заслужиш любвеобилната целувка (от моя страна)? :))))
wow - мой ред е да се отстраня - нек’ се “обичат младите” - мухахаха! Това с “фръц”-ването е култово, представих си го даже :Р
А цуп, цуп, цуп представяш ли си го, защото сега след фръцкането и ще се поцупя малко.
С целувки не можете да ме омилостивите. С ром и стафиди! :)
става и с коняк и чай, и печени орехи със стафидите… заменям баница с праз срещу твоето прословуто браунииии - ооооо! Шоколаааад! не се цупи, бе - не ти отивааа ;)
Ако не престанете да говорите за храна (моментално) - ще ви изчукам и двамата! ПУБЛИЧНО!!! Карам на три четвъртинки тостер (вегетариански), а вие ми подхвърляте храна!
NEIN, NEIN, NEIN! Като Хитля… от Копилетата :P
Ще направя едно брауни за сбирката у кашти тези дни. Ама тихо, не казвай на Елфа, че е гладен. :)
woow - публичност - разрешавам само за храната! Yesss ;)
а Елфите като са гладни - страшни ли са? :Р
Предпочитам да съм сит и нестрашен :))))
Но да, веднъж се погледнах в огледалото и… след това даже се обезводних ;)
Дринов, мейт… няма да му казвам! :))
ако мацката е тая на снимката много добре яка развръзка ще има това
Прекрасно написано!
Направо съм длъжна да отбележа, че от известно време насам, съм силно впечатлена от нишката на пресъздадените мисли и невероятно оригиналният начин на списване. Дори нищо още не ми е накъртило - пу, пу, да не ти е уроки!
Omnia, би било толкова хубаво да запазя същия дух, нали? :P
И аз се надявам, ще видим докога ще издържа така :)))))
Оооооо, да - така удоволствието ми ще е пълно :)))
Надявам се да можеш да издържаш дълго! :)
Ако не друго, то поне Лилия прописа в някаква различна от словесно-диарийна реч! :))))
Ya know…