Горчива луна

« публикувано на 23-01-2011 @ 10:42 pm »

“Танцувал ли си някога с дявола при пълнолуние?”
— Жокера, “Батман” (1989)

— Breathe…

Спря да вали. Не помня дори дъжд ли беше.
Но знам, че спря. Вече не го усещах върху кожата си,
тръгна си като теб, веднага след като свърши.
Може би беше сняг, нежен - досущ като теб. Преди да си тръгнеш.

— Breathe…

В просъница дочух потропването ти. Въздишка, призрачно промъкваща се при мен.
Прозорецът беше отворен, за да влиза настроението, с което изпъстряше нощта.
Така те чувствам все по-близо.
По-близка. На никого.

— Breathe…

Дистанцията е така вулгарна.
Любовта - с една идея по-красива.
Влажен отпечатък, като спомен мил, крещеше пагубно без глас.
Почти задавен във агония, намери себе си и млъкна.

— Breathe…

Като легенда, за спокоен танц, но водена от изкушение.
Първо гали, а после къса с нокти парещата плът.
Не бе веднъж, макар и вечност.
Когато гмурнах се в очите бистри твои, замижeли.

— Breathe…

Задръж така. Очертай с ръце, противно на несъществуващ допир.
Рамката, която спира мен и теб в нашата фантазия.
Задръж. Още малко.
Безсмъртието ще дойде с танца, безмълво пуснат в нощта.

Като една въздишка, наша, своя, дори последна;
Миг, преди крахът на личността…

— Unbreathe…

——

Специален поздрав за Svetly… и огромни благодарности за фотографията ~

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Жени @ January 23, 2011

Вълнуващо!

2. Све @ January 23, 2011

Айде Марти, чакам вече първата ти книга :)

3. Svetly @ January 23, 2011

…Long you live and high you fly
smiles you’ll give and tears you’ll cry
all you touch and all you see
Is all your life will ever be…
“The Dark Side of the Moon”
спомен :)… реверанс… :D

4. si @ January 24, 2011

Чудничко ти действа снега! Хайде, да продължава да вали, че ти да твориш ей такива хубавини!

5. Събина @ January 24, 2011

It’s majestic my friend…

6. legrandelf @ January 24, 2011

Сняг. Луна. Всякакви провокатори :)

7. rainbow @ January 24, 2011

хей, ти пишеш така, че започвам да се влюбвам в тебе!

8. Omnia @ January 24, 2011

Елфи… разчувствах се! Обожателно премрежвам мигли, когато те чета така вдъхновен и много, много се разтапям в тези редове! Красиво, нежно докосване на език, който може и иначе… браос!

9. Дринов @ January 24, 2011

Елфче, Елфче!
Само се правиш на простак, пък всъщност си душичка златна. :)
Аз като единствено момченце сред пърхащите женски сърчица тук, ще кажа, че ще те цуна с една поетична биричка когато те сваря отново. Само няма да е у нас, че жената варди и няма да те пусне… щото си пияница! :) :) :)

10. ikaria @ January 24, 2011

Дали защото когато човек е надрусан с лекарства или други опиати (провокатори) е една идея по-емоционално уязвим (податлив), но ме развълнува. Отдавна не бях чела нещо по-искрено.

11. ДЖАДЖИТЕ или всичко чудато, което ни заобикаля @ January 24, 2011

Приказно!

12. Vava @ January 25, 2011

Много въздействащо и истинско!