Само един черен дроб не стига

« публикувано на 21-01-2011 @ 1:00 am »

алкохол-о-графия: In-the-name-of-hell-I-know…
блуждаейки през: Mourah - Let It Slowly Flow (via Катя)

Навън е минус 10. Няколко часа преди десет. Сутринта. Някои го наричат нощ, а други - идеално време за прибиране. Дали краката ще свършат това, което разумът не е успял в зародиша на вечерта - никой не знае. Дали органите на реда, неразкрачени, ненавлажнени, ще имат благоразумието да те “придърпат” за бърза очна ставка - също никой не знае.

Но да речем, че разчиташ на прелитащата ниско над града магична мантия. Която те закриля. Като пропит с вагинален сок ангел пазител. Навярно от женски пол.

И разчитайки на тези недоказуеми мисловни извинения, продължаваш зигзагообразния си ход върху премръзналия асфалт. Хубаво е, че има мантинела около шосето. Хубаво е, че липсва манивелата в дупéто. Защото като всяко едно животно, човек винаги изпитва желание да надскочи себе си.

Когато [вече] е сутрин - обикновено се будиш. Посредством мементо-мори аналогия от звънящ будилник. Ако тя не е достатъчно силна като влияние - залагаш на здрав ритник. Но ако и той не е опция - пикочният мехур започва да те боли в областта на либидото.

Няма проблеми. Има рязко събуждане. Скок, като след разбиване на врата. Обаче вратата си е на мястото, главата също. Май. Но съзнанието плава в съвсем други води. Някои от тях пиратски, други екзотични. А в устата си чувстваш неповторимостта на снощната такава. А уж познаваше хората и… местата, на които те водеха.

Тялото ти е топло. А навън е минус 10. Няколко минути след десет. Някои го наричат работен ден или нормален времеви пояс за зрялостна заетост. А други - идеален момент за синхрон между оформящо-напомнящия катарзис и независимата горест. Която тлее в интимните обятия на дванадесетопръстника. Но не дава заявка за напускане на заведението. Поръчва още едно. Мрачно!

Нямаш мирис, но имаш миризма, която се отлага в тялото ти. Хилядите пръдни, с които (ще) роптаеш не могат да [ти] помогнат в ситуация като тази. Спомняш си, че не си повръщал… защото (още повече) си спомняш, че е гадно да се свиваш като след юмрук в стомаха, заради соковете от същото това място, напъващи се да… напуснат неприятната интериорна озадаченост на твоя организъм. Следва онанизъм.

Нямаш поглед, но имаш зрение. То обаче не те познава, макар да се блещи в огледалото. А последното те мрази. Прави всичко, за да изкриви представите за твоето нищожно Аз. Вместо блед те прави гъзобузесто розов. Разчита на това, че пигментацията е мистерия, актуална единствено за трезвите маниери пред огледалната повърхност. Когато [само]подготовката е по-сладка и от карамел, размазан върху тялото на непозната девица.

Глава последна, бутилка първа. За някои вени няма достатъчно гориво, което до краен предел да изпълни потенциалната мощ на конските сили. Ходейки пеш не може да превишиш допустимата за катастрофа скорост. Освен ако не смениш дименсията. Тогава - само главата ти знае кой е дръпнал ръчната спирачка, преди крачната да ти изиграе номер.

После върху асфалта остава интересен отпечатък, близък до пешеходната пътека. Но зебрата е избягала. Приличен халифакс, но без ташаците на пръча.

Защото свободата… е по-добрият [ти] приятел!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Val @ January 21, 2011

Утре няма да има асфалт.
Ще натрупа сняг :D

2. angie @ January 21, 2011

ама и Вал много го бива да прокарва революционни идеи :)) аа никакъв сняг. предлагам да си вдигнем едно кротко въстание :)) е, каква - свобода без асфалт?

ох, Марти много хубаво пак! и пак, и пак, и отново…

3. legrandelf @ January 21, 2011

Val… маняк такъв! :)))) Веднага да организираш всички метли, които познаваш… цяла вечер да стоят на пост. Че и през деня утре. Може да е хладничко, ама стига сняг. Или ако вали - да е в планината ;) И без това само там му се радват хората :)

angie, благодаря ти! ;)

4. Viktoriya @ January 21, 2011

Tztzt… мислeх си, че ще е нещо по-романично (поне музикалния фон това ми подсказва), но ти отново ме разби и разби, и разби… този мириз на свободата ми харесва… лол…

5. tante Di @ January 21, 2011

Много хубаво пишеш, legrandelf! Мъничко ти завиждам, въпреки че казват - такова нещо като малка завист няма :))
А снегът идва - в неделя :(

6. Brainjury @ January 21, 2011

Майната му на снега! Заредете добре черният си дроб и няма да ви бъде студено.

7. gergana @ January 21, 2011

нека вали
нека снежи
…
ще се къпем в лъжи
ще рисуваме жълти лилии

в снега остават красивите отпечатъци на грайфери… стига да успееш да превариш първите снегоходци :Р
(или все пак… ще й простиш?!?)
;)

8. legrandelf @ January 22, 2011

Разлигави го. Снегът. Върху онова другото, ‘дето стъпваме ;) И ‘дето се приплъзваме. Дали по гуми, дали по гуменки… Няма особено значение :)

Разлигави го.

А някои (ще) карат ски. Ама в планината. Тук и за кънки не става :) По асфалта, не в специално създадените кошарообори :)

9. gergana @ January 22, 2011

Кратък онанизъм, последван от дълга и мързеливо протяжна мисловна мастурбация :)
;)

10. silvia tencheva @ January 23, 2011

Снимката е един път :) постинга също :)

11. Dodi Markov @ January 25, 2011

Снимката кърти…