Която-и-да-е история Х

« публикувано на 10-01-2011 @ 12:32 am »

фотография: Mystic Wolf
слушайки: Brian Eno - Dune OST - Prophecy Theme

Когато за първи път усети падащите върху козината му снежинки…
Когато за първи път остави своята лапа да потъне в току-що натрупалия сняг…
Когато последва баща си… за първи път, мечтаейки, с лунен възход в очите…

Той вярваше. В нещо. Бе страхопочитателно малък пред него, макар и с остри зъби, загрубели лапи и инстинкт за самосъхранение. Идеята бе по-голяма от него и той знаеше, че няма как да бъде обратното. Защото вярваше.

Бе роден [за] лидер. Това и правеше. Водеше. Всяка битка, в която влизаше, всяка стъпка, която правеше… бе обречена на успех. Защото вярваше.

А когато силата на тази вяра надскочи обозримите граници, когато очите му спряха да отразяват лунните лъчи, сиянието погълна душата му. Озова се заобиколен от себеподобни, така близки до слабостите му и същевременно така далеч от крепостния характер, на който дължеше харизмата си. Пречупиха се…

Мигът бе преломен, а болката нетърпима.
Остана сам, наобиколен от мъгла, мистичен прах и кървави следи в снега, хладно напомнящи за изгубената вяра.

Беше огромен, дълъг път - непознат, неясен, никакъв.
Липсващата наслада се усещаше по-силно с всяка следваща стъпка.

Разочарованието бе силно.
Раните от ухапванията и издраната от бяс плът не се чувстваха.
По никакъв начин…
Пътуваше сам, както никога досега.
А се страхуваше от непознатото чувство, което крепеше тялото му.
Същото това, което държеше разума му буден, инстинките на ръба, добре познатата граница на самоконтрола…

И някъде там, по средата на безкрайно дългия път, отправи поглед нагоре.
В погледа му се размазаха снежинки, а лапите потънаха. За първи път от много време…
Сякаш чу ход зад себе си, но не пожела да се обърне.
Уповаваше се на своя слух… и остави стъпките да го подминат.

Някакъв странен аромат на добре познато чувство го прегърна, разроши козината му и си тръгна.
Очите се избистриха и лунното отражение отново се потопи в тях.

Остави онази част от вярата, която го подмина, да тлее в мразовитата нощ.
Заби ноктите си в остатъка, който все още го крепеше и продължи.

Спомни си, че бе роден лидер… но лидер единак.

И като такъв, трябваше да продължи сам…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. lilia @ January 10, 2011

Нннннннееееееее… почакай ме, къде… моля те… ОБИЧАМ ТЕ!…

2. lilia @ January 10, 2011

Поне предполагам кой е. Ако е вярно - няма да допусна по този начин да бъда измамена. Няма да допусна да бъде погубена любовта ни… Чакаааааааай меее… За Бога…

3. alish @ January 10, 2011

Наскоро ми казаха нещо такова - че водачът на глутницата винаги е единак и че ние вълците хапем само веднъж. За второто не помня защо - или защото няма нужда от втори път, или защото нямаме време. А, Елф, НЕ ПОГУБВАЙ ЛЮБОВТА СИ С ЛИЛИЯ! мдам. xD