» § « Cynical Speech™ » Подносово окосмяване в бяло

Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Подносово окосмяване в бяло

« публикувано на 04-01-2011 @ 5:55 pm »

‘оре-о-графия: Педералисимус Джугашвили
ритъм: твърде всъдеходов; но изискано рапсодийен;

Имам бял мустак,
там, където трета вежда съществува.
Гипсираха ми крак,
а главата моя все пътува ли, пътува.

Те и на лудите са им забранили безжичен интернет, не защото ще досаждат на някой, ами… ‘щото не могат да се самоубият с/на него. Каква е ползата от такава безценно “скъпа” услуга, ако ще повиши интелектуалното качество на шизофрениците, вместо да ги намали като разряд-присъствие в редиците на неодуманото социално богатство.

Каква трагедия!

Имам бял мустак,
а дори не знам как да го ползувам.
Наскоро встъпил в брак,
умишлено прикрит, ридая и кротувам.

Веднъж изгря месечина. Тя по-скоро заотразява, но именно в изгрева й, така бленуван, се криеше разковничето. Да бъдеш или не. Да бъдеш. Това е въпросът. В една “Хамлет-машина” ми взеха менталното здраве. Това навремето. Сега - по боксерки и с течен шоколад върху оная работа. Защото ми е фетиш? Не… но ме мързи да си мия ръцете преди (а и след) секс. Виж, пенисът е съвсем друга материя!

Каква трагедия;

Имам бял мустак,
разорен като църковна мишка.
Надървено оглеждам пак
всичко, де що вдига мойта пишка…

Каква трагедия…