Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Предновогодишно усукване на тестисите

« публикувано на 31-12-2010 @ 12:04 pm »


фотография: Facebook.com
слушайки: The Recruit OST - Klaus Badelt - Layla Is A Mole

— Как беше твоята година, Елфе?
Казвал съм ти да не ме наричаш така пред други хора!
— Други хора? Наоколо няма никой освен мен, теб и шизофреничната ти персона.
С тея ласкателства… най-много да си бръкна в гащите, мислейки си за теб.
— Не обичам да повтарям класиците, но… мастурбирането е самоусъвършенстване!

В такъв аспект, по тези параграфи, с тия досадни стъпки 2010 г. се изтърколи по безобразно бърз начин. Не знам дори какво означава това, но беше адски бърза. Равносметка? Майната й - не съм счетоводител или платен писач.

Пожелания? Още един път, но този път в множествено число - майната им.

Т.е. ти си неизживян пубертет, който на всичко тегли по една майна? I believe so, hate so, love so. Anyway ~

Не знам какво съм, но знам какво не съм. И докато продължавам да си трупам отметки и хиксове върху листа с непожеланите охарактеризиращи ме житейски параметри, в далечината виждам едно по-добро “себе си”. По-добро от текущата гледна точка, но за съжаление (до)като стигна въпросната отдалечена, бленувана граница - нищо няма да е същото и се надявам плахо, с леко психоделично задоволство, базирано върху менталното ми разстройство, поне топлината на разсъдъка да бди подир изстудената ми душа.

Иначе света няма да се свърши. Докато продължавате така бурно, бясно и ненаситно да се чукате под път и над път - човешкото съществуване е подсигурено! Хвала на такива ебящи се люде…

Виждам гора от ръце, не виждам компот от провиснали тестиси. Щом тестисите не висят, значи членовете ви не са в покой. А щом не са в покой, вероятно си имат вагинални шал, шапка и ръкавици върху себе си.

От това по-добро вкарване, изкарване, пълнене и изпразване на Новата година едва ли има.

Щом сте на топло, дали с приятели… дали в приятели, а защо не и на семейни начала, продължете в същия дух. Утре ще го има, макар и по-мудно от днес.

Нищо по-специално!

Посрещнете я както подобава. Вероятно заслужава…

Поанта. 2010.

« подобни cynical speech, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Крис @ December 31, 2010

Наздраве! Много хубаво си го казал всичкото!

« Ревю: “Tangled” Мастър Йода си прибира вересиите »