Плодова салата

« публикувано на 08-10-2008 @ 10:46 pm »

“Какво може да ме отпусне най-добре, след изморителен и напрегнат работен ден?
Студена бира? Релаксираща музика? Вана и Кени Джи (yeah, right)? Или просто едно ровичкане в хладилника с неизвестен край…”

Клаксони, клаксони, клаксони!
Големите нерви на забързаното ежедневие.
Светофари, луди глави, напрегнати мисловни ситуации - бързи решения, цинизъм, словестно усъвършенстване, пропуск на милиони малки, радващи те нещица!
А някъде там, подсъзнателно, ти се прибираш вкъщи и се отдаваш на релакс. Хубава дума, звучи като халифакс, само че без козата, синджира и реката…

Захвърлил работна апаратура и приказни одежди, с които външния свят те възприема, се разхождаш гол из апартамента си. Хубаво ти е, не защото някъде си чел за подобно чувство, а защото ти самият си го изпитвал и преди - знаеш, че е нещо феноменално.
Палаво се протягаш насред кухнята, отпускаш ръце назад, докато си вперил поглед навън, чакащ комшийката да се появи на отсрещния балкон, с чаша портокалов сок в ръка. Но нея я няма, затова ръката ти инстинктивно грабва дръжката на хладилника и ти заравяш глава в него.

Нека да надникнем…

И докато голият ти задник е огряван от слънцето, Тя също се прибира. Погледът ти подскача от плод на плод - все полезни неща, изпълващи хладилника ти със съдържание и смисъл за следващите дни.
Съзираш мед, чуваш нежния й глас.
Усмихваш се на бананите, чуваш как тя се разсъблича в спалнята.
Грабваш няколко чепки сочно грозде, усещаш я дишаща дълбоко и възбудено зад теб.
Вадиш малините и сладоледа, когато тя те прегръща страстно, притискайки голото си тяло в твоето.

В ушите ти звънят камбани, ти познаваш този стил музика - най-радостния и запълващ съзнанието ти. Контролиращ емоциите ти - превръщащ те в машина за любов. А какво става, когато пресечете погледи? Няма зала, така широка, че да не се изпълни в миг от напиращите хормони, породени от прехвърчащите искри между вас.

Без да отделя поглед от теб, тя се покатерва на масата. Топлата й кожа се допира до охладената от течението дървена плоскост и потръпва в миг. Внимателно, около нея, с бавни движения, поставяш всичките необходими продукти за забъркването на любовния еликсир.
А тя пари ли, пари…

Взимаш един банан и го размахваш пред жадния за сексуални удоволствия поглед на женското присъствие в стаята. От устните й се прокрадва стонът на възбудата. Принципите на похотта бушуват в главата й. Всичките части на тялото й говорят в един тон. Ритъмът е един и тя го познава. Отправя ти бегли погледи, които леко да те насочват към желанията й.

След като ръката ти нежно я дарява с милувка, а устните ти се впиват в нейните, тя отпуска глава назад, след това тялото и накрая ръцете ти с една единствена въздишка.
Покатерваш се на масата и коленичиш между краката й. Още при разтварянето на нейните, последва нов любовен стон. Екот! По-сладък екот от това не съществува. Още един и още един.
Твърдият жълтеникав плод се намира между краката ти. Започваш да го белиш. И всичко е толкова бавно, за да удължи удоволствието.

Една по една, частите от банановата обелка се спускат по сливката й. Тя нетърпеливо гледа вътрешността на плода, очаквайки го всеки момент да се впие в сочната й прасковка.
Но ти не желаеш нещата да са толкова прости. Вкарваш банана в устата си и започваш да го лигавиш. Облизваш го с език по най-демонстративния начин. Навлажняваш по-голямата част от него, докато не стане хлъзгав и лесен за приемане. След това, привел глава над слабините й, опиянен от възбудените й възклицания, започваш да рисуваш форми.

Море от вълни… Проследяваш с поглед своите движения и не спираш да се радваш на всяко потръпване от нейна страна. Надигане на таза, всеки път когато допреш топлия плод до тялото й. Надървяш се все повече, когато палаво и с финес набутваш оголената част от него в горящите й слабини. А той става по-топъл, и по-топъл. Ти си възбуден, също толкова колкото нея. Не можеш да си позволиш един банан, да се наслади на сексуалния сок без и ти да го опиташ.

Изваждаш го, захапваш го със затворени очи и с рязко движение оставяш зъбите ти да прекъснат удоволствието му. След това дъвчещ сочно, усещаш сока, усещаш топлината, усещаш възбудата предадена между телата ви, посредством този обикновен дар на природата.

С целувка, споделяш вкуса й с нея. Ръцете й те дерат по гърба ти. Гърдите й се допират в твоите. Някъде там навън, бризът на падащия мрак завижда на тези двама души, че носят на себе си по-голяма чувственост, от тази която той може да им донесе.

Хватката на любовта и този сластен порив, не те отпускат дори когато правиш опит да се надигнеш. Краката й са около таза ти и казват само едно: “Мой си…”
Нямаш и намерение да спираш точно сега. Курът ти показва 12:00, а нейната пламтяща вагина иска още!

Заровил пръст в меда, правиш няколко въртеливи движения. Вадиш го с разтегливо движение и пренасяш течащата сладост върху нея. Ту вдигаш пръста си, ту го приближаваш към тялото й. Оставяш пчелния труд, да обходи цялата й плът. Малките красиви формички изглеждат толкова привлекателно под светлината на отиващия си ден. Блестят, всяка самотна капчица е изпълнена с желание и свобода. Малките бразди и очертания, очакват да бъдат завзети от теб.

Вкарваш пръста си в устата й. А тя го засмуква с всичка сила. Клепачите й треперят, а членът ти става все по-твърд. Устните ти изсъхват, а ти с език им даваш малко сила за живот. Облизваш ги жадно, докато тя продължава да смуче сладкият ти пръст. Отваря очи, поглежда те и го захапва страстно със зъби. Отпуска го от любовния капан и те оставя да продължиш.

Спускаш пръстчето от устните й, по брадичката надолу, по шията, между гърдите й, по коремчето и правиш няколко въртеливи движения около пъпчето й. След това се навеждаш над нея и с парещ език започваш да вървиш по медената следа. Старателно обхождаш всяко сладко местенце, което пчелния продукт е заело по възбуденото й тяло. Надигаш нови вълни в нея. Кръвта във вените й бушува. Главата й отдавна се е отделила от тялото, защото не успява да понесе такава силна тръпка. Пред очите й се редуват най-приятните цветове, които някога ще галят сетивата й.

Нови вкусове в устата й, примесени с твоят неповторим. А тя не издържа и с едно движение, грабнала задните ти части, набутва таза ти плътно към нейния.
Твърдият ти член я обладава!
Тя извиква от болка и наслада. Пулсиращите ви слабини, заработват на една честота. Напред, назад… напред, назад… а езикът ти продължава своите завоевания! Медът по тялото й почти привършва, когато ненаситните й длани достигат кутията със сладолед.

Със своя език, тя облизва лъжицата и оставя теб да отвориш студеното удоволствие. Докато си още в нея, загребваш голяма лъжица от ванилията с течен шоколад. Вдигаш ръка и чакаш от топлината образувана около телата ви, тази смес да се отдели и да падне върху изпотената й плът. Случва се. При първоначалния допир, тя отново изстенва сладко. Около сладоледеното парче, се образуват капки кондензирана страст. Повтаряш движението и така, докато гърдите й, не се превърнат в едни непревземаеми сладоледени върхове.

С ентусиазма на екстремен катерач, започваш изкачването. Език след език, със същото старание, с което изблиза всичкия мед от тялото й, продължаваш да поглъщаш сладоледеното изкушение. Някак си вкусът е променен, много по-приятен и определено двойно по-възбуждащ.
А хватката на стъпалата й, не те пуска нито за миг. Ти си още в нея. Твърд и приканващ я да свърши за пореден път. Тласъците и импулсите се редят един след друг. Бройката им е вече в безкрайността. Никой не си спомня, кога започна всичко това, нито колко е продължило.

Споменът за гроздовите зърна в устата й и сокът, който тя ти предава с поредната сластна целувка са единствените неща, които ви мотивират в този момент.
А телата ви танцуват. Нощта обладава земята. Прозорецът става тъмен. Фигурите ви са очертани от пламтящата възбуда. Стаята е пълна с частиците на любовта.

Просто двама души, които не повярваха в умората си.
Просто двама души, които споделиха любовната сила, и се оставиха тя да ги води през непознатите поля на сладост и удоволствие.
Просто двама души, които си хапнаха плодова салата от купата на страстта…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. вили @ October 8, 2008

А в хладилника нямаше ли шоколад?

2. legrandelf @ October 8, 2008

В сладоледа имаше шоколад :)) Хайде сега, хранителна тафтология, хаха :)

3. вили @ October 8, 2008

Е, успокоих се. То бива ли плодова салата без да е полята обилно с шоколад?

4. вили @ October 9, 2008

http://ru.youtube.com/watch?v=E77kGyg_sjU

5. legrandelf @ October 9, 2008

@вили:
Не може без шоколад, няма как просто :)))
Както не може и без Остава - Шоколад!

Благодаря за поздравчето! :)

6. vilford @ October 9, 2008

Аз си пиша коментара, преди да съм прочела поста, но в очите ми се наби факта, че в момента 13 човека ти четем блога. А е 8 ч. сутринта. Очевидно си много добър в кулинарията! ;)

7. vilford @ October 9, 2008

Моя грешка - четящите станаха 17, но почти всички четат “Правата на ежедневието”. Той не бил кулинар - поет биииил!

8. legrandelf @ October 9, 2008

Интересно :)) Много ранобудни читатели имало :))

9. legrandelf @ October 12, 2008

И аз много мразя плодовата салата!
После едно почистване след нея. Душове, мушове… луда работа! :))

10. deni4ero @ November 6, 2008

и аз протестирам срещу плодовата салата

11. legrandelf @ November 6, 2008

Ауу, че какво й е на плодовата салата бе, момичета?! :))

12. deni4ero @ November 6, 2008

ми не върви с бира, как кво ;)

13. Нели @ February 17, 2009

Ех,какво съм изтървала боже! Има ли и други подобни:)

14. legrandelf @ February 17, 2009

Има, има :)) Ама е трябвало да разцъкаш из старите :))) Бая архив, все има какво да се чете, хахахаха :))

Иначе, препоръчвам “Закуска в леглото”! :)

А ако си послушна, но пък не можеш сама да ги издириш, ще пускам и още :)) мисля, че има, хахаха :)