Ревю: “Tangled”

« публикувано на 31-12-2010 @ 8:53 am »

фотография: “Рапунцел и разбойникът”
задължително четиво: Когато Операция кино говори, другите мълчат

Кино година 2010 ще завърши с анимация. Вярно, “Рапунцел и разбойникът” се върти от няколко седмици по големите екрани в страната, но на мен едва сега ми се отвори подходяща възможност и настроение за порядъчна анимационна кино вечер.

Думите на колегите от Операция кино не спираха да кънтят в главата ми: “Disney’s back, baby!”, което сериозно вдигаше летвата на моите очаквания. А последните 365 дни хич не бяха постни откъм филми в този жанр. Вярно, някои от тях не ухаеха така благоприятно като първообразите си, но за сметка на това други от тези очаквани продължения не просто къртеха, ами съумяваха да извозят и малкото разпарчетосан от своите конкуренти материал.

До момента “Играта на играчките 3” държеше личното ми първо място за най-добра анимация за годината. Без проблеми. Но след “Рапунцел и разбойникът” съм склонен да помисля малко преди церемоналното натискане на красната кнопка. Сигурен съм, че след няколко дни безапелационността на моето решение ще се понамести в критичното си тяло и тогава с чиста съвест ще мога да избера своя анимационен любимец за 2010 г.

Като изключим приятните отзиви за 50-ят пълнометражен филм на Дисни, бях безсрамно неподготвен. Дори трейлъра не бях гледал.

Но след като престъпих прага на залата, турнах 3D очилата и се отпуснах в креслото пред големия екран, освен прожекцията [вече] нищо друго нямаше значение. И честно казано… летвата бе достигната с лекота, че даже и дупето на атлетичния екип от Дисни се вдигна с една-две педи над завишените (ми) очаквания.

Бях удовлетворен. Останах очарован.

За най-силно качество на “Рапунцел и разбойникът” смятам персонажите. Редом с тях се нарежда и анимацията, разбира се, която в определени моменти бе просто фантастична и засищаше сетивата ми по начин досега непонятен за Дисни. С музиката нямах проблеми, песничките наистина се преглъщат лесно, да не кажа, че някои от тях дори не достигаха ушите ми, заради бурния смях в залата, предизвикан главно от сценарийните решения и отново - карикатурните образи на героите. Клишираните моменти пък бяха поднесени доста сладко и ненатрапчиво, с достатъчно самоирония, хумор и сарказъм, при това в едни такива количества, прилично пасващи на експоненциално променливия ми анимационен вкус.

И те такива неща.

“Рапунцел и разбойникът” - pure fun! Щрихован pleasure, дет’ се вика. А споменах ли, че Рапунцел има навършени (към края на филма) 18 години и изглежда[ше] pretty fockin’ nize?!

За финал, малко мъдрости - жената е най-добрият приятел на човека… след кучето и коня. Тъй като във филма нямаше куче, а жената се оказа принцеса (което автоматично я превръща в съвършено диферентна социална гарнитура) - едва ли може да си представите с какъв точно кон ще си имате работа!

Максимус!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. silvia tencheva @ December 31, 2010

Марти и аз много обичам анимациите, много ме разтоварват, явно не само мен :) хубаво е да се гледа качесвена анрмация, иначе ти пожелавам хубава и щастлива 2011 година :)))

2. Тимон @ December 31, 2010

Като си суши косата и кварталната подстанция излиза в авария. Чу ли бе, Пумба, В АВАРИЯ! Кхаха…

3. legrandelf @ December 31, 2010

Благодаря, Силвия ;) Весело посрещане на 2011 и на теб! ;))

Тимон, хахахахахаха :)))) Идиот си ти, идиот! :))))

4. admon @ December 31, 2010

Да и аз обичам курозанимацията, пардон - анимацията. Весели празници на моите приятели.

С обич, ваш Адмон.

5. Дринов @ December 31, 2010

Максимус! Максимус! Максимус! Максимус! Максимус! (На фона на музичка от “Гладиатор”)
Ръската няма да е доволен. :)

6. legrandelf @ December 31, 2010

Ха, нямало да бъде доволен! Че конят Максимус беше по-як и по-оскарест от Ръсел Кроу :)))) Последния може само да го гледа в очите с благоговение и да иска да стане звезда от такъв ранг ;) Няма място за доволности, волности и завист(и) :)))))

admon, весели празници и на теб! ;)

7. Nostromo @ December 31, 2010

Трейлърчето грабва откъм пюър фън, но някак си не видя дълбокия драматизъм, присъщ на заглавия като “Играта на играчките” и “Как да тренираш дракона си”…

Бе притрябвал ми е драматизъм, животът сякаш не бъка от такъв.
Весело Ви посрещане и честита нова година! :)

8. драм. @ January 4, 2011

Все пак не забравяйте, че продуцент е Джон Леситър, който е геният от Лампата режисьор на Той Стори и Колите (най-великата момчешка анимация правена някога) продуцент на всичко останало вкл. и Уоли - робот пряк наследник на Чаплин.