Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down
Флирт с Аронофски
« публикувано на 25-12-2010 @ 5:23 am »
фотография: Creative Fan
a must-see movie: “Black Swan” (2010)
Запознах се с Дарън Аронофски през 2005 година. Толкова късно, нали? Заедно си поиграхме доста приятно, при това цели два пъти. Дефлориращото мозъка ми сношение се нарича “Пи”, а след втората ни среща нюйоркчанитът успя да ми лепне “Реквием за една мечта”. Следващите 3-4 години бяха сравнително спокойни, като изключим множествените оргазми, петнистите спомени и черно-белите предразсъдъци, които изгаряха [пред] очите ми. Право в съзнанието, подобно на финална бургия през предния лоб.
След това се срещнахме отново. Докара ми ректална инфекция с “Кечистът”, а след това дръзна да ми прати едно старо писмо, което беше кътал специално за мен в продължение на същите тези години на разделение, но… за което така и не бе събрал кураж, за да [ми] сподели - “Фонтанът”.
Помежду си вече нямахме грехове, изчистихме съвестта си. Двустранно! Но когато преди няколко месеца ми сервира новината, че ме заменя заради превъзходните скули, настръхналите през балетното трико зърна и избръснатите до съвършенство мишници на Натали Портман, нещата отново кривнаха далеч, далеч встрани от познатата скала на “установения душевен баланс” в главата ми.
“Черен лебед” разсъблича пред очите на заставения насред полето на психологическата неузнаваемост кино-воайор образите на Натали Портман, Венсан Касел и Мила Кунис. Като последните двама, в точно тази последователност, са леко загърнати, да не кажа, че си носят топъл халат под ръка.
Изкушението се нарича Натали. Героинята й - Нина. Попрището - балет. Голямата цел - Кралицата на лебедите в “Лебедово езеро”.
Но някъде по тази тънка, на пръв поглед прекалено лесна за проследяване/изпълнение ниша, се натрупват потрошени стъкла, които бавно, с всяка следваща стъпка се забиват под ноктите (на всичките четири крайници) на предоверения в стила на бруклинският филмов режисьор зрител.
“Черен лебед” е оригинален със семплотата си. Подобно на други заглавия от втората половина на 2010 г., този филм си играе с най-лабилната структура в човешкото тяло - мозъкът. За Аронофски това е като разходка в парка. Сигурен съм, че дори не му е било трудно да създаде подобно нещо. Стилът му е такъв, защото самият той дефинира рамките му, които са някак винаги beyond. Парадоксално, нали? Но въпреки това го чувствам като крещящ вратен пулс изпод потните пръсти на проверяващата го ръка!
“Черен лебед” е деструктивен паралел на[д] личността. Метаморфоза - от жив човек в умиращо тяло, достигнало своят съзнателен (и осъзнаващ го) лимит. “Черен лебед” е перверзен, издевателстващ над спокойствието и утвърдените стандарти, че изкуството е (просто) забавление и билет за първите редове на мрачната, осветявана единствено от прожекторите сценична обстановка.
О, да! Изкуството иска жертви. Търси ги, а когато ги намери оставя пурпурна бразда върху устните им. После страстта потича във вените - началният стадий е установен. Остава развитието и катарзисната метаморфоза, която филмът представлява.
“Черен лебед” не е вулгарен, но е възбуждащ. Клинт Мансел отново е феноменален, а цялостното музикално оформление е пример за божествен допир, талант и гениалност върху петолинието. Тя (б)е права - този филм не (само) се гледа, той трябва да се усети през затворени очи… като единственото функциониращо сетиво, което не сте оставили на stand by режим - бъде слухът!
“Черен лебед” е опияняващ филм, в който Натали Портман за пореден път доказва, че освен да се снима в мега кретении, може да бъде истинска актриса. А когато страхът и объркването се/те водят ръка за ръка през размътения, угнетен от вътрешната й борба поглед, нещата ескалират от прикосновено магични до халюцинуемо неоценими.
——
П.П. Имах удоволствието при тази своя последна (засега) среща с Аронофски да споделя вълнението си със среднощната коледна столица, позната ни от малките часове, докато по небесната й премяна, безмълвно и напълно поносимо пълзяха дивите мълниеносни облаци на греховният декември.
Какви лайняни проблясъци на романтизъм…
« Ревю: “Buried” | Тези безсънни декемврийски нощи » |
- alcoholia(1) art(44) attitude(113) brainfart(71) conspiracy(34) cynemaniac(95) destiny(36) detective(10) fun(193) internet(42) lifestyle(333) lyrics(10) madness(117) media(37) memories(140) mindcrush(228) moral(19) music(24) politics(49) porn(11) problems(159) quiz(12) relationship(76) school(7) sex(130) sport(10) stress(6) travel(21) war(12) webcafe(6) work(32)
- adventuring (3)
- breaking news (7)
- cynical speech (876)
- just a photography (2)
- mindcrushing art (121)
- notes from the bar (6)
- novel: a detective story (12)
- novel: the taste of bravery (3)
- play: a comedy for lunatics (7)
- play: audience in menses (8)
- questions and answers (8)
- shapes (16)
- short story: an exciting touch of a hate (3)
- table for two (4)
- those sleepless nights (12)
- those vicious rains (5)
- victoria's secrets (15)
-
Спамъри
- asktisho @ 2016-07-21
Спред, спред... :)
- legrandelf @ 2016-07-18
:) Thanks a lot! Или с други думи, благодаря сърдечно :} Spread the мълва! :))
- asktisho @ 2016-07-18
Хаха, тези клипчета са невероятни! Харесва ми, че си открил дарбата за сценично поведение и, че я развиваш! А и...
- елегантни обувки @ 2016-01-05
Страхотно клипче :) Много малко хора могат да го разберат за съжаление!
- alen @ 2013-10-29
о, дано да е едноетажна и също така любвеобилна, освен толерантна и строга... ;))
- рицар @ 2013-10-25
:) качихме стъпала, полуетажа е близо. а тя е толерантна, изчаква те строго да я заобичаш по свой си начин.
- alen @ 2013-10-24
риц (Крис), ти още ли я мъчиш тая пуста психология, пич! ;))
- рицар @ 2013-10-23
Имам и един любим цитат от Уго, ама е възможен само след голяма палермо с няколко бирички, сори, пък и...
- рицар @ 2013-10-23
"За да съдим за детето справедливо и вярно, не трябва да го пренасяме от неговата сфера в нашата, а сами...
- legrandelf @ 2013-10-20
Съвсем не - можеше линк да пуснеш. Кой гледа X-Factor?
- asktisho @ 2016-07-21
Посей семето на мъдростта си
Trackback | RSS 2.0
Елфе, направи чакането още по-непоносимо… ;-(
Може да е лайняв, но е истински романтизъм. Изпитала съм го и вярвам в него. А който не харесна, може да отиде и да си потърси по-подходящ. Аз държа точно на този, с точно определен човек.
Браво за ревюто Елф :) И на мен много ми допадна.
Весела коледа :) Отивам да си отворя подаръците :)
Препоръчвам ти да се запознаеш с Пиер Бордю, който пише за cultural capital, защото опитът ти да ме обидиш носи абсолютно всички белези на това, което Бордю описва. Pierre Bourdieu
Разбирам, че идеята, че можеш да научиш нещо от книгите, за човешката психика, за изкуството, за въображението, да имаш възможност да сравниш и да разгледаш в детайл не само елементите, но и картините като цяло, може да ти се стори нереална, но пък от друга страна, да се оставяш да ти текат лигите като на малко детенце, впечатлено от пластмасова китайска играчка за петдесет стотинки, отричайки идеята, че изпълнението може и по-добре, е твърде тъжно. Моето несъгласие с теб не прави филмът по-малко добър, но твоята липса на уважение към чуждото мнение, чуждият опит, не ти правят чест и те карат да звучиш точно като разхлипано, разлигавено детенце, на което са му взели играчката.
Ако ти си харесал филмът, прекрасно, просто това не важи за мен.
Бах, мааму, разбирам, че фактът, че съм се определила публично като феминистка, ме прави лесна, за да бъда обвинявана във всички грехове, когато сме на различни мнения, но е твърде досадна генерализация. Да не говорим, че точно ти си доста честа жертва на синдрома “ама то е история, не можем да бъде критичен към маниерите, с който една история бива разказвана, към подходите и към стила, нищо, че те се повтарят отново и отново”.
Да бъдеш критичен не означава винаги да бъдеш несъгласен, а просто означава да можеш да погледнеш детайлите, не само цялото произведение и да го анализираш.
Както съм засичала бурни подигравки към фенове на “Здрач” от теб, когато се разстроят и започнат да тролят, хейтят и обиждат тези, които са на различно мнение, така и ти и твоята гледна точка в момента олеквате, защото се държиш по прекалено подобен начин.
Идеята, че ти ще ми държиш сметка как аз виждам, анализирам и преживявам неща, които са близки до мен, че ти ще ми държиш сметка кое, как разбирам, не просто е нагло, а е толкова просташко, толкова невъзпитано, че дори не мога да започна да описвам колко е неправилно и колко снизходително.
Merry★* 。 • ˚ ˚ •。★Christmas★ 。* 。*TO YOU
° 。 ° ˚* _Π_____*。*˚★ 。* 。*。 • ˚ ˚ •。★
˚ ˛ •˛•*/______/~\。˚ ˚ ˛★ 。* 。*★ 。* 。*
˚ ˛ •˛• | 田田|門| ˚
Ще го гледам на метамфетамин.
PS Fuck Christmas (a. k. a. Christ Mess)!
Eneya, виж колко приятно си говорим :) Съвсем не бих нарекъл този пост (опит за) обида към теб :) Нищо, че е постно. Благодаря за референциите, не знаеш какво огромно желание имам да ми препоръчват инфлуирани инфлуатори ;)
Докато ти се позоваваш на топлата вода, аз просто се къпя в нея и опитвам да открия врящата такава :)
Не съм съгласен с твърдението ти (такова ли е), че приемам книгите като нереален носител на философия, разсъждения по една или друга тема или възможност за сравнение както на цялостното виждане, така и на детайлите към него. Напротив! Приемам ги като такъв инструмент, но не и съизмерим с киното. И едното, и другото си имат плюсове и минуси. И въпреки, че дават възможности за едни и същи финални анализи, или потоци от съждения, го правят по съвсем друг начин. Третират (съ)преживяващият по различен модел. Това мисля, че по-ясно не може да се каже?
Нямах проблем, че не си харесала филма. Сигурен съм (то е очеизвадно), че вкусовете ни са различни. Но пътеката, която си избрала е просто садистична :) Не само към четящите коментара ти, а и към самата теб. Не ми пука, че си се обявила (публично) за феминистка. Отвратително е (не казвам тъжно, снизходително или каквито още там мнения ти се въртят по мой адрес), че винаги когато имаш възможност се хващаш за смазаният женски образ…
Отдавна не сте това, за което се бори(х)те ;)
Не ми хареса (и не приех с чиста съвест) коментара ти за филма, защото не видях (макар, че си опитала) реални доводи за слабост на филма - направи на пух и прах възприятието на Аронофски за балета и приемствеността на жената (с амбиции) в забързаното модерно общество.
Баси якото! Шапка (ти) свалям.
За финал - “Здрач” така и не го нахраних както трябва. А той заслужава ;) И съвсем не си спомням някога, някъде, някой фен на “вампирската” история да е бил обруган така жестоко (пък било то и бурно) от мен, както ти го изкарваш.
Олекна ми!
А ти си съвършен стимулант да флиртувам с любими на мен хора на изкуството. Благодаря ти, че те има ;) Ще пием кафе, когато се запозная с теб!
(макар, че не пия кафе - приеми го като… посипване на главата с пепел)
Ondine, много благодаря! :))) Изглежда чудна тая картинка и се радвам, че html-а не се чупи ;)
UZUMAKI, че ти кога по друг начин си гледал филми? :))))
Zelengorova, май един и същ филм сме гледали, но то и на театър да ни заведеш, не съм сигурен, че ще гледаме една и съща пиеса! :))))
Имам директен въпрос към теб: восоконивно “портфолио”? Просветли ме… или кажи къде да коригирам! :))
Елфе, погледни думите, които са ви маркирани с линка към моя блог. Може да не си целял да ме обидиш, но езикът, който си използвал определено е доста неприятен и според неподходящ начин за реална дискусия.
Последно, женският образ е нещо, което ме вълнува. Когато персонажът, с който теоретично трябва да се идентифицирам/съпреживявам/да ми пука за него/нея е карикатурен, не ми харесва и си го казвам. Съжалявам, че фактът, че американското кино има много проблеми с представянето на персонажите си, ти разваля удоволствието, но на мен също ми го разваля.
Колкото до препоръката ми към Бордю, ако си го чел и все още използваш този маниер на комуникация с околните, когато е замесено изкуството, много черни точки за теб.
Последно, при положение, че си дошъл в моят блог, да четеш моето мнение за филм, който се отнася за една от моите страсти, не знам защо се изненадваш, че ставаше дума за мен, все пак, всеки пречупва една тема през собствената си призма, нали? Аз коментирах нещата, които на мен са ми направили впечатление. Нито съм се обявявала, нито съм се смятала за последна инстанция и универсалното ревю по темата. Агресивната ти реакция беше кофти.
И да, гаврите със “Здрач” ги правеше CinemaS, не ти, моя грешка.
Супер ревю! Очаквам с нетърпение този филм и ме е яд, че го няма по нашите кина.
Eneya, гледах си думите няколко пъти (преди и след публикуването) :) В съзнание съм го писал и много добре виждам максимум 2 думи, които да се считат за пряка обида плюс една-две препратки към подсъзнанието, където очевидно се засягат някакви спусъци на недостатък ;)
Anyway… езикът ми на комуникация, независимо за какво става въпрос си служи с всички налични думички :) Когато нещо е слабо - казвам, че е слабо, когато е много слабо - използвам тези думи, когато е продънено и смърди на кенеф - познай какво казвам…
:)) Учудвам се, че приемаш изразът ми като просташки предвид не малкото пъти, в които съм обявявал поведението си. Разбира се, съществува и вариант, в който не си разбрала за това…
Но не е като за пръв път да попадаш в този блог.
Още един път anyway. Твоето мнение си е твоята къща. Реакцията ми преспа един ден и въпреки това не можах да овладея това… “предизвикателство”. Не смятам героинята на Натали за перфектна, но пък защо трябва да следвам идеалният женски образ в очеваден филм, представящ шизофренията на една артистична персона :)
Ти повече приличаш на неосъщественият образ на Нина (такъв, какъвто желаеш да го бе видяла във филма), докато аз повече ръкомахам с крясъци срещу теб, докато от време на време ти се натискам… шибаният Тома.
Затова навярно се осъществи този… скандал :))))) Защо, когато отправям критика (първосигнално се приема като агресивна, крайно рязка на база така трудните за употреба и така грешните заради вулгарността/откровеността им(?!) думички) трябва някой да се обижда :P Продължавам да търся този отговор. Ако не - ще се запиша на курс по дебатиране… та и оттам да ме изключат!
Последно anyway - весели празници (или поне това, което остана от тях)!
:)))
MCFOXXX, о! За нищо време и ще потече в кината! :))
Абе и аз съм феминистка, ама този филм изобщо не ме накърни идейно. ОК ми е. И малко ми е чудно, че всички го смятат за такава пък психария. Щото ние по всички маси по празниците се оказа, че само за Черния лебед и за Shutter Island си говорихме и хората офлайн - и фенове, и анти - го смятат за психарийка, нещо като кръстоска между Били Елиът и Пианистката, с преобладаване на втория. На мен този филм ми разказва за нещо абсолютно нормално, което става в главата на всеки човек с творчески занимания и малко повече от два грама полиран мозък.
Обаче като чуеш звука друго си става, нали? :) Тук звукът е двайсет и петият кадър.
A whole lot of Natalie Portman and Mila Kunis hotness from Black Swan. So HOT!
Искам. аз. да гледам. този. филм.
И аз искам. Ама и аз! И АЗ, И АЗ! И ти ли? Ш, марш аз бях пръв. Възирайте, аз съм много преди вас. Леш за теб, ще го гледам преди теб! Яжте шамари, ще го гледаме заедно!
*Брат, не си попюуляризирам дигиталното дневниче, но не хванах как да измъкна линк на видеото от, ахм, сорс-а. :/
Твоето е с цел просвета, така че няма защо да се “извиняваш” в аванс :)))))
Някой път ще ти покажа как се вади. А и… щом си го вкарал, трябва да може и да го изкараш, нали тъй? :))))))))
Баш, баш.. D: :D