Ревю: “Buried”

« публикувано на 24-12-2010 @ 7:43 am »

фотография: IMDb.com
на вашето внимание: Официалният трейлър към филма

Клаустрофобичен филм!

Където няма да видите повече от две лица (едното от тях - само за кратко, върху малък телефонен дисплей, с пиратско/терористко качество на видеозаписа). Протагонист - героят на Райън Рейнолдс. Във всеки един смисъл на думата - изнася филма върху собствените си плещи.

Режисьор - непознатият за мен Родриго Кортес, който обаче ме спечели с този свой дебют пред иначе ненаситната ми кино душа.

Синопсис - Пол Конрой (Райън Рейнолдс) се “събужда” в дървен сандък. Освен, че е комплектован с паника, малко кислород и “WTF situation attitude”, под ръка са му “предоставени” един телефон с бързо падаща батерия, запалка и впоследствие открити-в-тъмното малка джобна чекийка, hi-tech светещи пръчки (тип “Let’s do that rave shit”), калпаво китайско фенерче (с два светлинни режима: daylight & fuckin’ red zone) и една манерка с неирландско съдържание в нея.

Да. Това не е риалити шоу, а терористичен акт. Пичът с кофти английски акцент, но явен арабски произход, иска пари от Пол Конрой (дали лично от него или от правителството, “закрилящо” интересите му - без значение, стига да си говорим за няколко милиона американски долари) при това в доста кратък срок. Колко кратък ли? Колко време мислите, че ще издържите, пък било то и при нормално дишане, без много маневри в това и без друго малко пространство? Не повече от 2 часа.

Опциите не са много - плащаш и те вадят (да бе, да). Очакваш правителството да те спаси. О, момент! Те не знаят, че съществуваш, камо ли че си бил отвлечен, заровен и какво ли още не.

Ситуацията е - pretty damn fucked!

Даже FUBAR е слаба дума. Защото никъде във FUBAR не се споменават тесни пространства, колкото и аклаустрофобично да се чувстваш. Дървен костюм метър на два, от който няма как да се измъкнеш, колкото и пъти да си гледал “Kill Bill: Vol. 2″, определено ти действа на психиката, волята и всички онези self-мотивиращи пръдни, които крепят душата на човек в трудни моменти.

И тъй като очевидно прекалявам с тези англоезични препратко-добавки… продължавам по същество!

Филмът е пример за един прекрасно реализиран трилър. Райън Рейнолдс, който сме свикнали да гледаме в (романтично-)комедийни роли, се справя учудващо добре с тук поставената му задача. Което може само да ме радва, защото ако продължава в същия дух, току виж са му поверили и някоя по-мощна (да се чете като по-артистична) роля, с която ще спечели уважението и на критиците. Защото колкото и да ни възбужда със своя безсмъртен Ван Уайлдър, все някога трябва да излезе изпод сянката му, нали така? В противен случай - we’re all “Home Alone”, Mr. Culkin.

“Погребан” е труден за изпълнение филм. Не е сложен от сценарийна гледна точка, макар че с кофти/неправдив диалог рискуваш много сериозно да се осереш, при това още на старта, с вдигнати гащи. Заснет е добре, а музикалната добавка, която мога спокойно да класифицирам като минималистична, вкарва още един-два заряда intense момент.

Ако има нещо, което много ме подразни - това беше музиката, съпровождаща финалните надписи. Да, знам… не би трябвало да ме стресира, но… предвид завършека, който смятам за достатъчно удачен, не може да направиш такъв смотан паралел, при това толкова контрастен. Но ще го преживея! Все още не мога да реша обаче дали сцената с влечугото ми бърка в задника с (почти) неизрязан нокът… Не смятам да задълбавам в размишления, че току виж нещо друго се е заразровило там, където не трябва!

Вероятно “Погребан” би могъл да бъде по-внушителен, ако бяха добавили един-два крайно непоносими момента. Но дори и без тях, зрителят стои на нокти и чака развръзката. Като казвам чака, нямам предвид струпване на моменти от сорта на “Айде бе, няма ли да свършва това”. Странно звучи, но дори и такъв “заседнал” филм разполага със своята уникална по рода си динамика.

Ако бях на Скарлет Йохансон - моментално бих врътнала една изпъваща пръстите на краката свирка на Райън за добре свършената работа. Като стимул! Останалото е… ежедневие, за което на никой не му пука!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. frog @ December 24, 2010

подтискащо, ъргххх

2. Lina @ December 24, 2010

Тъкмо се докопах до този филм и се чудих дали няма да сгреша ако го гледам, но виж ти… може пък да си заслужава. Особено след като вчера глупувато се дзверих в Devil.

P.S. Господин циничен елф, весели ви празници. Лекарско предписание: пийти много алкохол.

:]

3. legrandelf @ December 24, 2010

Lina, за “Devil” имах същото чувство, но там като цяло въздействието беше по-слабо :) Въпреки, че тогава “Devil” ми хареса, смятам “Buried” за доста, доста по-добър ;) И с по-малко гафове, разбира се! :)

П.П. Благодаря за поздравите! Подобни емоции и за теб ти пожелавам ;)

4. Val @ December 24, 2010

Харесвам си този филм и тва си е :)
Наистина сцената със змията дразни освен ако Конрой беше клъвнат :)

5. silvia tencheva @ December 24, 2010

Весели празници Марти :) иначе филма ми действа депресиращо, гадно… наздраве на всички :)))

6. legrandelf @ December 25, 2010

Силвия, много благодаря! ;))
Весели празници и на теб!

7. Дринов @ January 2, 2011

Най-накрая гледах филма и определено ми хареса. Даже много! Не виждам защо колегите блогъри го плюха толкова. Знам си аз че може да се разчита на теб Елфче, и това си е! :) :)
Даже и змията ми хареса. Мразя змии и направо се изкълчих от гадост :)

8. legrandelf @ January 2, 2011

Капризен е модерния зрител, но… надявам се да му мине :)))

Трябва малко Снейк Плискин shut down и ще се понаредят нещата ;) Поне в известен смисъл, хахахаха :))