Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

“Фльор де ли” - винтидж едишън

« публикувано на 21-12-2010 @ 12:48 am »


фотография: Пиърс Морхаус Пачет
слушайки: L.A. Confidential OST - Jerry Goldsmith

Няма да ви (раз)казвам колко як всъщност е “Поверително от Ел Ей”. Мисля, че хиляди пъти съм го споменавал. Няма да разтягам локуми и по адрес на Лилията. Тя си знае защо!

Но както и да го въртя, както и да го с(м)уча, благодарение на тези два фактора - нещата отиват към изпразване! В случая - душевно.

Знаете, че съм киноман. Също така знаете, че обожавам черно-бялото “присъствие”. Понякога наистина съм уморен от прекомерното количество цветове и натрупвания, но не там е разковничето. Не съм противник на прогреса, нито на еволюцията - напротив. Подкрепям ги с два средни… кхъ, два срещуположни палеца нагоре!

Но от любопитство и експериментален дух, преди горе-долу седмица реших да направя следната постановка…

“Поверително от Ел Ей” - винтидж едишън. Какво ще рече това ли? Представете си, че филма бе създаден по времето, през което се развива действието в него. Взехте да стопляте, май?!

“Поверително от Ел Ей” - NOT in technicolor!

Черно-бяла версия на един от най-любимите ми филми. Не питайте как…

Може да ви звучи налудничаво, или като загуба на време, но за мен беше изключително интересно да гледам този филм по такъв начин. И наистина имаше разлика.

След като се убедих обаче, че експериментът си струваше, ми предстоят още доста интересни кино вечери с… вече гледани заглавия. Но на кой му пука?! Нито на вас, още по-малко на мен.

Хората правят 3D, оцветяват черно-бели филми, за да може Кларк Гейбъл да демонстрира пурпурното изящество на божествените си устни, а аз… чернобелизирам модерното кино. Честно казано, толкова съм се извратил що се отнася до седмото изкуство (и вие много добре го знаете), че не съм сигурен защо точно сега бихте ме обвинявали в какъв и да е вид аморално деяние спрямо тази културна ниша.

Повярвайте ми. Като истински фенове и вие бихте оценили този… хоум-мейд винтидж.

Какво следва ли? След като си направих тази душевна чекия и видях “Поверително от Ел Ей” по начинът, по който е трябвало да бъде създаден, мисля да причиня същото и на “Жега”. О, да! Робърт Де Ниро, Ал Пачино и Вал Килмър. Те са следващите.

И съм сигурен, че ще бъде epic!

« подобни cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Nostromo @ December 21, 2010

Ах-ах-ах…

Елфе, направо ми разказваш играта. Пред очите ми се разкриха цели (чернобели) светове от целулоиден характер. А и кои две заглавия спомена…

Ще си направя тоя експеримент. Задълже! И задължен ти също!

2. Nostromo @ December 21, 2010

А, от вълнение забравих да кажа, че първият филм, който ще гледам във всичките нюанси на сивото е “Аватар”… Даже няма да е 3D. :)))

3. Крис @ December 21, 2010

Мейт, да гледаш Аватар в сиво, е като да си обръснеш задника с мед. :/

4. legrandelf @ December 21, 2010

lol, Крис, но си прав! :))))

Nostromo, нещо нямам влечение да гледам “Аватар” по този начин :P Освен, че няма да е 3D, не виждам в какъв “аспект” ще ме впечатли на черно-бяло. Но пък… може просто въображението ми да не стига, че да си представя якостта :P Но по-вероятно е да си обръсна задника с мед (преди това), хахахаха :))))

Смятам да подбирам филмите, които ще търпят такива винтидж “корекции” :P Плюс това, мисля че още не съм му хванал цаката и… към момента “Поверително от Ел Ей” ми излезе 28 ГБ, а “Жега” мисля, че ще е над 35 ГБ.

Пък хардчето ми е от почти 5 години, дето се вика - няма и 100 гиги.

5. Nostromo @ December 21, 2010

Първо, установявам, че явно съм си загубил усета да придавам ирония към казаното, дори и с изографисани хилещи се човечета в края. :D

И второ, Елфе, някакъв по-специален ефект ли търсиш с конвертирането, защото например в KMplayer-а има автоматичен филтър към сивото и даже току-що си подкарах вторият сезон на “Philip Marlowe - Private Eye”. Имам чувството, че Пауърс Бут се е върнал в годините преди Голямата депресия. :)

6. legrandelf @ December 21, 2010

Ами защо да е лесно, като може да е трудно? :)))
Програмите, ‘дето аз ползвам нямаха такава опция, или поне бях too dummy, за да я намеря ;)
Пък и някак по-интересно ми е като чакам нещо да се пече на компа, уж няма друг начин :D

Anyway…

Иронията има ли значение, ако не я отразяваме подобаващо?

:))

7. Nostromo @ December 21, 2010

Елфе, оказа се, че мониторът ми има монохромен режим. :P

8. Дринов @ December 22, 2010

Добра идея! Само че трябва да подбираш внимателно. Не можеш да гледаш например “Герой”. Е, ти можеш, ама…
Някой филми са създадени да те докосват, чрез цветове.

И бтв. “Аватар” е голям филм и просто не мога да разбера на какви се правите.

9. legrandelf @ December 22, 2010

В случая се правим на интересни, но то това е с цел издевателско забавление ;) Каквото има да казваме по адрес на Аватар - сме го казвали (всеки в собствения си блог или под коментарите на чуждия) :))))

За подбирането - разбира се, не всичко заслужава “flat”-ване на цветовете.

Но гледай какво нещо е. Програми, монитори, режими, глупости. Не че ще спра да гледам винтидж, просто… някак по-яко беше като си мислиш, че това е единственият начин - с превръщането на цветния филм в черно-бял.

Преживявам го. Аз и моята наивност! :))))

« Ревю: “Српски филм” Ревю: “Buried” »