Сандра... Стълбица към небето

« публикувано на 13-12-2010 @ 11:18 pm »

фотография: Vikrant Shokeen
слушайки: Led Zeppelin - Stairway to Heaven

Препускането си има край. С едната разлика, че на въпросният край не те чака тънка виолетова линия (или някакъв друг цвят, маркиращ победата ти), а едно голямо незнание. Да не го наричам нищо, защото всъщност е най-голямото нещо, което ще се случи в живота ни. По време на това препускане се сблъскваш с различни премеждия. За едно от тях узнах днес… или ако трябва да бъда ненужно точен - тази вечер.

Неотдавна споделих, че не обичам думата “кауза”. Речниковото й значение придоби съвсем друг смисъл, а емоционалното й въздействие вече не е социално угнетяващо, а проклетнически дразнещо. Но и тук обратната страна на монетата е различна. Този път апелът идва не от телевизионният екран, или друг вид демон, който с времето сме заклеймили като покварен, а от приятелската мачта на закотвения недалеч от блогърския пристан кораб “Говорилня”.

Тук няма да ви карам да роните сълзи, да се чувствате зле или да ви бъркам в джобовете. Няма да изисквам от вас да прочетете Нейната история до край, нито да се трогнете от написаното. Макар, че би било човешко поне за миг да затаите дъх.

Нещата са прости. Когато последните се окажат и лични - положението е ясно: даваш всичко от себе си, каквото и да ти коства. Но когато нито приятелството, нито човечността те свързва с лицето срещу теб, решението е недвусмислено (макар и арогантно) лесно за вземане. И как няма да бъде…

Всички сме циници, дори и да не го признаваме. Но хулите по ваш адрес… някой друг път!

Няма да скандирам, няма да парадирам, няма да ви настъпвам (не повече от веднъж). Просто искам да си отворите очите за секунда.

Проблемът е налице, а опциите ви са повече от елементарни:

— обръщате гръб и си тръгвате - никой няма да ви се сърди, да ви държи отговорни, камо ли да предприема негативни акции по ваш адрес;
— реагирате първосигнално, грабвате телефона и изчиствате съвестта си, като спомогнете за разширяването на милиардерските палати на добре познатите ни телефонни доставчици;
— прехапвате егото си, лишавате се от едно безскрупулно напиване с приятели, излишен аксесоар към и без това претрупания ви гардероб, трети личен подарък за Коледа или обилно плюскане в чест на харизматичния Отец, чиято двухилядолетна слава от износения кръст продължава да тегне върху нашите гърбове… и отваряте компютъра си, след това ePay - набирате сметката, след това число по достойнство… или дори няма да го наричам така, не мога да ви бъда съдник, нито бирник, не съм ви никакъв… тя също;

Правите това, което сметнете за необходимо. Не ви моля, никой не ви моли. Не го приемайте като молба, макар че започнах с идеята за апел. Не искам от вас да се лишите от храна, топлина и уют. Рискувам да ви шамаросам по лукса и безцелното пропиляване на финанси подир чревоугоднически изнасиленият вероизповедизъм.

Една бутилка уиски (с дозатор) не струва много, нали? Ами ако тази седмица не я изпиете? Сигурен съм, че другата седмица положението в магазина пак ще е същото - наличност, подходяща за вас, стига да имате желание да консумирате.

Не бях толкова кратък, колкото си мислех, че ще бъда. Но съм сигурен, че Лед Цепелин продължават да надават вой чрез струните си. Изслушайте ги, а след това затворете този блог. Не очаквам да се върнете, очаквам да изтеглите поне едно от онези равни на дължина тирета, които ви предложих.

Приятна вечер и късмет!

——

Знам, че не може да нахраним всички гладни по света. Нито да попречим на единственото 100% сигурно нещо в живота ни, Смъртта, да изпълни плановете си. Не е и нужно. Но си заслужава да намериш Причината, заради която един ден, единственото ценно нещо, което си направил през живота си, да се върне при теб гравирано с думите:

“Whoever saves one life, saves the world entire.”

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. pozzi @ December 13, 2010

Беше ми гадно да затворя прозореца след края на историята, една приятелка умря от същото на 26.

2. angie @ December 14, 2010

добра инициатива, ще подкрепя.

3. Omnia @ December 14, 2010

Седя, гледам, чета тази история и си мисля - пише с червено. 100% успеваемост. Стадият е четвърти. Смели са израелците, да дадат подобна прогноза и гаранция. Няма да задълбавам в медицинските неща.

Седя и си мисля, докато гледам очите й - усмихнати очи. И една надежда. Ще задълбая в човешките. Ще подкрепя. Надеждата винаги крепи. Само и единствено заради това ще подкрепя. Не като медик, като човек.

4. Надинка @ December 14, 2010

Точно като ХОРА трябва да подкрепим… да оставим другото на медиците, които я крепят вече 4 месеца…

5. Omnia @ December 14, 2010

Надинка, друго имах предвид, но не искам да пиша за медицинските факти, които са представени.

6. legrandelf @ December 14, 2010

Живеем в мавзолей!

И ще умрем в безбожно скъпи гробищни паркове, обсипвани с цветя, докато наоколо подсмърчат тъпи курви и ненавистни тъпкачи.

Ми не… омръзна ми от лукс, в който най-прашното нещо е мозъчната кора на обитателите му.

7. gergana @ December 14, 2010

… а по стените му е изписано с мъдрости, но никой няма да ги разбере :(

8. legrandelf @ December 14, 2010

За съжаление (май) само един се е върнал от Отвъдното. И заради цялата тая работа, вече две хиляди години се вършат глупости :)

Та не знам, кое е по-яко… да се връщаме (под една или друга форма) или просто да се дематериализираме. Което в един момент си е чиста проба психологическо изкуство. Нещо като медитация, но без наркотичните вещества.

9. gergana @ December 14, 2010

:) за изкуството! :) което ни учи да бъдем по-добри ;)

10. Точка @ December 14, 2010

Дано повече хора прочетат и се отзоват и дано лекарите в Израел са прави в прогнозата си.
Жестоко е, тази болест отнася млади хора. Братовчедка ми си отиде, преди да навърши 23.

11. Ден @ December 16, 2010

Лекарите в Израел са се сблъсквали със случаи като нейния и по думите им в 9 от 10 случая има happy end. Ние правим всичко възможно да привличаме внимание и следователно пари… да се надяваме, че усилията ни са ефективни. Благодаря за помощта Cynical и всички останали.

12. tante Di @ December 18, 2010

Няма да помогнем на всички болни, но поне да опитаме…