Пречистващо душата, омърсяващо плътта

« публикувано на 09-12-2010 @ 12:37 am »

soul-о-графия: Markus Richter
слушайки: TRON Legacy OST - Daft Punk - Arrival

Някакво настолно, хладно, типично камбоджанско утро. По дърветата нямаше кокоси, нито влага. Но в почвата имаше достатъчно разлагащи се човешки тела. А някои даже не приличаха на хора.

Отвъд реката се чуваше шум от огън. Голямото пукане, което сякаш има ритъм, опиянява те, ако успееш [дори] да го видиш… съвсем забравяш какво гледаш, откъде се взираш и дали ти пàри под краката.

Насред храстите лежеше малко дете. Не плачеше, нямаше сълзи по лицето си. Даже засъхнали такива. Не си лапаше пръстите, беше босо и с руси коси. Не издаваше звук, просто гледаше. С големи очи.

Преди време, когато кошмарите тръпнеха в очакване спокойствието да свие крилете си, знамената от покрива грееха предимно в червено. Не подкрепяха режим, а създаваха свой собствен. За него също не им пукаше. Обичаха просто да [си] висят. Досущ като меките пишки и(ли) сухите цици от близкото минало.

От трите стола бе останал само един, а във фурната загаряше крем карамел. Да, те знаеха на какво ухае. Но сладката захар, превърнала се в горчива негърска пот (от едно друго измерение) превръщаше угрозата от сантименталните закачки в чисто мен(с)т(ру)ално необуздан секс.

Пот ли? Няколко вида. Понякога пъстра, друг път на петна. Но във всички случаи - лепкава! Горчиво! Скъпо!

Е, каза клоунът. Защо? Толкова малко светлина има в тази стая? Някой се провикна от покрива - име и номер! Крещеше силно, докато влагата съвсем не попиеше в кожата на червеният нос, но не с табелка “Рудолф”. Тримонциум не се броеше…

Адолф се загащи, приглади бретона и облиза дланта си. Като котенце. Чистеше лицемерието и ненадежността си. От пагона му липсваха три шева и един страничен бод. Но въпреки всичко - беше богат. Културно. Психически паралия. Много вещ в боравенето с хора. Но не като полезен ресурс, а като угнетяващо имане. Което трябва да се разпредели измежду институциите наследнички. Алчници!

Банката затвори последна. Казиното обаче умря в прегръдките на мастурбаторската сфера. Която бе мрачна! Но за сметка на това Лека!

Steel… cello… lament ~

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. lilia @ December 9, 2010

Мисля че истинското и неподправено обичане не може да омърсява или да е лицемерно. Времето ще бъде мерило. Тогава ще стане най-ясно всичко. Не обичам да си играя с чувства.

2. lilia @ December 9, 2010

И ако погледна направо фотографията - не си падам по жени. Никога.

3. sky_mender @ December 9, 2010

И ако погледна направо коментара непосредствено по-горе (както и ако го погледна накриво, ама нейсе) - сърцето ми се разпиля на хиляди парчета по пода и отивам да го смета с метлата.

4. Nightwish El @ December 9, 2010

Елф, брилянтно е.
Но гледам Лилия е на път да те разлюби. ;)

5. legrandelf @ December 9, 2010

А, фарчето ме понаболва, че Лилията ще ме разлюби :P И без това моята любов към нея е малко повече от неистинска :)))))))

А и тя си има други обожатели, дето само ми се пенявят насреща, че не съм им бил пускал Лиличка :))