Влага, флош роял и малки пишки

« публикувано на 29-11-2010 @ 9:31 pm »

фотография: Facebook.com

Галя, Грета, Габриела и Горица са четири приятелки на еякулационна възраст. Всяка една от тях споделя тертипите на съвършеното бягство от реалността, но паралелно с този си недостатък (?!), съвсем успешно съумяват да се самоиздържат (по един или друг социален показател), което автоматично ги превръща в работещи момичета, със склонност не към проституция, а към феминистка абстиненция.

За по-лесно, и доста по-анонимно, защото… всички ние обичаме онези с главно А., ще посочваме жадно (и жалко) с пръст към всяка една от тях, позовавайки се на семплотата, струяща от буквичката Г. Тяхната буквичка.

— “Гейша” е с пет букви и не ти носи никакви допълнителни точки, разбра ли?! - ядосано проклинаше Г.
— А “гъгрица” е със седем, носи ти 74 точки, но за сметка на това си оставаш дебелогъза пачавра! - отвърна на удара Г.
— Оф, ще спрете ли за малко, а? Омръзна ми от тъпите ви конфликти.
— Какви конфликти, не виждаш ли, че тя започна първа.
— Cry baby! Оплачи се на Джони Деп, уста такава. Не ща да ви слушам повече, ясно ли е? Щото веднагически ви шутирам навън, окей?
— Окей, гей - все тая - смъмри потърпевшата.

Г. реши да смени попрището. Искаше да остави на една страна интелекта, който споделяха четирите, и да го замени с чистата проба късмет. И шаренообразния блъф, нямащ (почти) нищо общо със сексуалния такъв. Но да речем, че повече им прилягаше да се правят на интересни, пък било то и само с поглед, докато между краката си усещаха безобразието на спонтанната загуба и самозалъгване.

— Това как се играеше?
— Събираш карти…
— Теглиш максимум по четири.
— Не бяха ли три?!
— Откъде да знам, теглиш някакви. И събираш комбинации.
— Какви са те?
— Не ги помня, някой помни ли ги? Г.?
— Не.
— Ами ти, Г.?
— И аз не. Но помня, че имаше чифт, двоен чифт, тройка и каре.
— И фул, и фул има.
— А, да.
— А кое е най-якото?
— Пълната парантия, това е най-якото!
— Глупачка! Кое е най-якото, и по възможност тази девственица да не ми отговаря.

Дланта на Г. се разстла върху меката бузка на Г. Последната изпищя и се хвана за лицето. Започна да кълне, но след минута-две се успокои. Разбра, че е нарушила правилата и колкото да не й харесваше - трябваше да кротува.

— Събираш пет поредни сърца и ни избиваш всичките. Останалите вариации не струват. Пошла комбина са.
— А тоя коз някой ще ми го запали ли?
— На! - Г. светна със запалката по адрес на отдавна свитата махорка с индийски коноп.

Играта започна, чипове нямаше, затова всичко наоколо, което се смяташе за вещ, влизаше като употреба при залаганията. Но след седмата сангрия коричката канела спече мозъците им, като за сметка на това похотливото излъчване на захарта се погрижи за душевното разпускане на останалите части от телата им.

— По-смислен разговор не бях водила. Казвам ви, той не просто чука - той те изчуква. От главата, до петите. Щото първо започва от там, от главата де, хъх! И е много добър.
— Правила си му свирка ли, какво?
— Не бе! Започва да приказва, а ти си викаш: “Тоя сега ще ме ебе ли или локуми ще разтяга?”, при което на втората минута, или на третата чашка, решаваш че всъщност приказките му не са чак толкова лоши.
— И за какво си говорихте? Между “не чак толкова лоши” и “той ми разпука шевовете на психическо ниво” има огромна разлика.
— Разказа ми за пътуванията си.
— Ох, тая пък с нейните пътешественици. Провери ли го за хемороиди? Щото тея с хемороидите не обичат да се заиграш с ректума им по време на свирка.
— Нямаше. И стига с тия свирки и федерки, ако обичаш!
— А херния?
— Това защо?
— Как… Ми като те размята насам-натам, да не искаш да сецне и - прас, върху земята? Не той… ти!
— Още ли имаш цицина, с твоето говорене от опит ме засърбя оная работа, честно!

Стана по-критично, когато Г. се намеси:

— В интерес на истината не е важно колко дълбоко ще си го вкараш. По-яко е като експериментираш с ъгъла.
— Ми ако му е прав?!
— Аре ма, все на прави окончания си спрягала глаголи. Всеки влиза по различен начин, зависи как му се нагъзиш.
— В гъза не пускам!
— Не говоря за това. Макар, че ти е време да отпуснеш клитора, да дадеш свобода на ануса и да видиш за какво е цялата патаклама.
— И какво за ъгъла?
— Наклона е важен, това ясно. Има си релеф, ала бала. Няма грешка. Но ако си го целнеш под различен ъгъл, стават по-интересни инфекции. Е, веднъж едва не си пръснах жлъчката, но това е друг въпрос. Откъде да знам, че ерекцията му е толкова напориста?
— Вулгарности, вулгарности, вулгарности - шептеше Г. в тишината на своята силна ръка от четири-пет “Why so serious?” жокера.

Не бяха изиграли и една ръка, когато на вратата се потропа:

— Това баща ти ли е?
— Ти луда ли си? Той е в Женева.
— Там пък какво прави?
— Не знам, бачка сигурно, чакайте така - Г. отиде до вратата и след няколко минути се върна с доволна физиономия върху лицето.
— К’во стана? Кой беше?
— Поща.
— Кой я ползва тая поща въобще като има интернет?! - подхвърли с отегчение Г.
— От “венерическия факултет”, как кой.
— К’во?! - тук тоналностите на трите се сляха, за да отекнат в ушите на четвъртата.

Настъпи мълчание, за не повече от един тост време. Г., Г. и Г. мълчаха, вторачили се в Г. Последната кимна с глава и със спокоен тон започна:

— Дали говорят, дали си го целиш под правилния ъгъл, важно е копелето да не ти лепне някоя дяволия. Последният ми, онзи с гъстата черна коса и зелените очи, беше с голям, прав и доста, ама доста релефен. Обръснат, всичко шест, където и да го пипнеш - дърви за секунда. Полудях направо! А и така страстно ме излиза, че бяха готова на всичко. И там сгреших. Реши да покани приятел.
— Е що сте прекъснали?
— Не сме. Беше на купон. Приятели по долния етаж - бол! И аз нали с изпразнена глава, набъбнал клитор и вдигнати крака, не ми се чака повече - викам му: “Давайте, ама не повече от трима”.
— Ах, наш’та малка курваааааааа…
— Тихо де! - Г. укори Г.
— Викна го онзи, а той не само се оказа мек, ами и с малка пишка. Аз ебането си го получих от моя, с правия, корав и неприлично венест, но онова царевичарско копеле… помня го още, помня го! Една седмица се разхождам с някакво течение, ужасен сърбеж. Свалих си кожата от бръснене, помислих, че са срамотии някакви. Оказаха се други шибании. Минах през клиниката, щото не се издържаше - нищо не направих с бабините илачи. Докторицата, с нея сме си партия де…
— Смисъл ходите да си ги нашибвате заедно ли?! Мислех, че с нас го правиш това - разсмя се Г.
— Удари я, моля ти се! Удари я, да не я прасна аз - Г. прекъсна за миг, след което продължи - вика тя докторицата: “Една кръв ти взимам, правя ти тука на немската машина всички изследвания, даже вагинален няма да ми даваш”. Питам я: “А от устата?”, тя се спука от смях и рече: “К’ви усти, к’ви курове бе, девойче - тея, дето най-много експериментират с ужасии при бъркането по дупките… те са го измислили това, знаят кое как се гледа и как се лекува. Не бой се! Ще ти пратя резултатите утре, у вас. Баща ти нали го няма, да не те превари само при прочита на диагнозата!”

Настъпи мълчание. Но не за дълго:

— Чудна значи тая докторица, а?
— Ми тя предразполага, като при първия път. Само, че не е девствена и не мирише на чесън. Но иначе - хвала на хормоните. Пишеше нещо на листа, че благодарение на някакви хормонални показатели съм се съхранила читава. Имало е някакъв дисбаланс, но не бил фатален. А онова лайно с малката пишка… ако го хвана някой път, такъв клитор ще му фризирам от малкия пикочен чвор. С ей тая ножица! - щракна във въздуха от ярост Г.

Сангрията свърши, а по телевизията започнаха “Секс игри”. Изпитваха откровена женска злоба по адрес на Рийз и Сара-Мишел, но пък доволно се оставяха да протекат в присъствието на Райън Филип. В крайна сметка на никой не му влезе флош роял. Така или иначе не познаваха картите… защо ли трябваше да им пука?!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Лита @ November 29, 2010

хаха
Елфе, много ми хареса историйката :)

2. vlad @ November 30, 2010

Хо, хо, хо…
Някой е надничал от гардероба, мм?

Само не знам как се водят бележки във тъмното.
Наздраве за релефа.

3. legrandelf @ November 30, 2010

С малка кърфица, но не топлийка, върху кожата… на брайлов принцип. Олекотена е версията, но се чете лесно ;)

С допир, разбира се!

4. angie @ November 30, 2010

дивак :))
голяма целувка, наздраве и от мен за текста :-)
хи

5. legrandelf @ November 30, 2010

Стига сте (ми) вдигали наздравици в работно време :P

Не се удържам, lol

6. angie @ November 30, 2010

неудържането си е едно свръх положително явление в човешкия живот. в работно направо си е кризисно, както и да го погледнеш, прав си… искаш или не, нямаш друг избор, освен да го промениш. както казва една позната, ако не щеш доброволно, доброзорно също е начин… :)))))