Паркетни животни

« публикувано на 28-11-2010 @ 1:53 am »

фотография: touchpuppet.com
слушайки: Armin van Buuren feat. Sharon den Adel - In and Out of Love

Не че някой си спомняше какво се случи предния петък, не че на някой му пукаше за това, но имаше един притеснителен факт - стеснителността отдавна се беше приземила върху мокрото петно на партера в жилищната сграда и впечатлението за неповторимост изпълваше с харизма вечерната покривка, разстилаща се навред из столицата.

— По-надолу има “Пикадили”, може от него да вземем пиене?
— Не, остави! Ей там - посочи в другата посока - има денонощен, а и ни е по-близко.
— До кое? Къде отиваме?
— Айде бе! Къде са другите?
— Чшш, не ритай вратата, мен, и се пази - дръпна го, за да може някакво такси да мине спокойно, необезпокоявано от търкалящи се по улицата (вече) пияни тела.

В денонощния имаше младо момиче, което тъкмо бе застъпило смяната. Отегчаваше се от повторенията на сериалите в телетъбиса на портативния визьор, който работодателят й беше подсигурил с любов. Не й стана по-приятно, когато хайка токсикирани люде нахлуха с идеята да правят покупки. Но се усмихна.

— Ти, шоколад имаш ли?

Тя нищо не отговори, а приятелят му го дръпна.

— Чакай малко сега! Оста’и момичето, дошли сме за друго тука. Не щем бира, бира си имаме, нали? - поглежда навън, където изчакващите позьори вече унищожават малкото армаган, който се предполагаше, че ще запазят за 50 метра пеш - Да речем, че имаме. Къде е твърдото?

Продавачката посочва рафта с наличния концентрат.

— Ахааааа! Гледай, има “Jameson”, нали с това се пукахме до преди малко? Може и ракия да вземем, или… О! - съзря водка “Абсолют”, версия Vanilla - Не съм пил водка от години, човек. Искаш ли?
— Даааа!

А когато в малката, лесна за скъсване найлонова торбичка заплацика бандеролирания демон, тайфата продължи. Не за дълго, все пак дестинацията им се намираше отсреща на улицата. После три позвънявания, две телефонни обаждания и няколко серенади, входната врата благоволи да се отвори. Същите тези натръпнали, все още кондензиращи физическа енергия хора проникнаха в безистена. Минаха през една друга врата, за да изкачат средно количество стъпала. Когато и последната врата се отвори пред тях, музиката опита да излезе за миг, оглушавайки спящия вход на кооперацията. Но телесната тапа, която групичката създаде, не позволи на нито една нота, колкото и скандална да беше тя, да напусне очертанията на Содом и Гомор олицетворението.

— Чаши има ли? Не намирам!
— Все пак няма ли да е добре да кажеш на някой, че ровиш в шкафовете им?
— На кого? Тя ме изпрати така или иначе.
— Коя тя?
— Ми дето живее тук. Къде е тирбушона? А, намерих го.

След като съумя да й отвори виното, независимо дали живееше в този апартамент, се върна в кухнята, този път изпълнен с гордост и… същото количество желание да открие чаши. Но нямаше.

— Тогава в буркани. Тези конфитюрчета ще свършат работа. А лед?
— Има. В камерата.
— Не снимай!

Половината по земята, една част в устата, друга върху гърдите на целуващите се върху кушетката момичета. Но основната - в бурканите. Понесе ги към другата стая. Там се въртяха в кръг, танцувайки, петима. Почти се ритаха, някои се хапеха, а двама от тях въобще не знаеха какво по дяволите правят. Все пак целта беше бутилката водка, оставена върху скрина, точно до порцията боб - приготвена за среднощна захранка.

Преди да се бе почувствал като в песен на Бон Джоуви, разля по малко Vanilla Sky в гърлата на правите и достатъчно дълбоки буркани. Удари наздравица с въздържащите се непоседнали, неполегнали, и зачака някой храбрец да му свие тютюн. Нощта още не миришеше на тютюн, въпреки изпушеното количество. Не миришеше и на алкохол, въпреки изконсумираният до момента.

Върху канапето двама мъже говореха за футбол, докато една от мацките упорито навираше своя крак към чатала на бъдещото си гадже. Или най-малкото бъдещият си sleep over партньор. Там е работата, че не подозираше, или доста добре симулираше невинността си, за тройката, която пенисите бяха замислили.

Няколкото възглавници по пода приютяваха дупетата на красиви, чаровни и достатъчно секси девойки, докато задяващите ги мъжки особи разчитаха на своите колена и център на тежестта, чиито параметри отдавна бяха отишли по дяволите.

А в средата на стаята се случваше някаква йога демонстрация. Разбира се, наличните, все още неудостоени с мъжко внимание момичета, изпиваха с поглед всяко едно движение на гъвкавите. Знаеха, че колкото по-скоро успеят да влетят с език в устите им, толкова по-бързо щяха да си осигурят мощен, достатъчно разклащащ секс с практикуващите (дали за чест и слава, дали за хормонално преразпределение) духовни извисявания.

За цялата вечер никой не успя да повърне. Строшени чаши нямаше, може би защото нямаше чаши, а разлят алкохол - твърде малко. Защото не обичаха да пилеят. Малко след като уханието на тютюн погали вечерните тазобедрени извивки, картинката бе следната: тройката се обличаше в антрето, поздравявайки оставащите, като мислеше единствено за предстоящото чукане, което все повече и повече се превръщаше в мираж, докато продължаваха с любезностите; йогите бяха налазени - единият от тях пушеше коз със счетоводителка в скута си, а другият натискаше едрогърда гърла върху постера на “Психо”; “Продиджи” бе заседнал на рипийт, а Спящият човек остана непробуден през цялото време - все пак някой се сети да го провери дали диша, защото усмивката на лицето му бе повече от притеснитела… нямаше кръв от ноздрите или разни други стигматични прояви на предозиран алкохолизъм; лесбийките от кухнята бяха заспали в красива прегръдка, докато хомосексуален девственик бе положил глава върху задника на едната, мечтаейки за своя идеален партньор и любовта, с която можеше да го дари… макар и по време на криза; бобът бе свършил, водката също, Бон Джоуви отдавна не ставаше за слушане.

Няколко рози, или поне листа от такива, се разпръснаха пред погледа му. В главата му зазвуча съвсем друга музика. Почувства се In & Out, затвори очи и я видя, фриволна, като на забавен кадър, подскачаща насам-натам из покрития с влага от летния дъжд площад в Антверпен. Тя беше песента, тя беше саундтракът, който му липсваше в точно този момент. Отвори очи и преглътна горчиво. Потърси някой от своите приятели. Мерна само един. Придърпа го към антрето и му подаде връхната дреха.

— Тръгваме ли, лек?!
— Тръгваме!
— Ня’а ли ебане за нас тая вечер?
— Не, но има храна! Гладен ли си?
— Много.

——

ВНИМАНИЕ: Разказът съдържа позиционирани реклами, сексуални сцени и съдбовна равносметка!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. lilia @ November 28, 2010

Всичко което правя е да се съобразя с човека до себе си. Всяко негово желание за мен е важно и ще изпълня с всичката любов на която съм способна.

2. gringo @ November 28, 2010

Всеки намира част от себе си в разказа :) Хубавото е, че поне не е свършило с много наркотици и брутална оргия… просто хапчетата и страхът по чакането на тестове е жесток…

3. Събина @ November 28, 2010

Много приятен пъзел с парчета от снощи :)

4. gergana @ November 28, 2010

… а някой (очевидно) е умрял от скука и отегчение :(

5. legrandelf @ November 28, 2010

Няма парчета от снощи ;)

6. gergana @ November 28, 2010

:))) абе legrand, оставам с ‘пичатлението, че на този ку(р)пон не си намерил кенефа ;)

7. Nadinka @ November 29, 2010

озвучаването е добро :)

8. Brainjury @ November 30, 2010

Удрииии! Колко ме е яд, че се хакнах така!?!

9. angie @ November 30, 2010

хубаво е, Марти :)