Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Метафизично лайно

« публикувано на 17-11-2010 @ 10:50 pm »


фотография: Facebook.com

Преди пикнята да се разтече върху ръждивите степенки на клекалото, казанчето бе започнало да издава гърлени звуци. Изпод агонията на целия този аранжимент, натоварен с препотяваща въздуха пръдня, се сговни лайното.

Бившият му собственик си избърса гъза с една хартия, надупчена десетки пъти от отвертка, като успя да омаже само безименния си пръст. Загледа гъз папира, припозна се в Роршах. Направи нещо като фуния от олайнявената хартишка и я забоде в кулинарния блат, който бе изфъкал преди секунди.

Отгоре надолу всичко изглеждаше нормално. Вратата хлопна, а осветлението продължи да бъде все такова - никакво.

Но отдолу нагоре нещата не бяха толкова сполучливи. Някой там стенеше. Хлипаше в съзиданието си, проклинайки вовеки както своята съдба, така и Господът положил основите й!

Лайното ридаеше.

А как ридае едно лайно… о, как ридае то!

Погледна се - приличаше на крава. Би си теглил един език, за да оправи бретона, но така или иначе краката му бяха недоразвити, та… нямаше къде да ходи. Погледна се отново, забил поглед дълбоко в себе си и видя различното. Там имаше друго лайно, около което се бе увила потлива гъгрица.

Последната ненавистно гризкаше грахово зърно, минало късметлийската през цялата стомашна преработвателна ниша на серящия човекообразен землянин.

Гъгрицата се надълба до несвяст. Полегна върху лайното и заспа. Но то не можеше да стори същото. Не изпитваше нужда да спи, а и усещаше, че някой го наблюдава. Погледна нагоре. Беше нощ.

Изплаши се, мракът го втвърдяваше. Успокоението се криеше вътре в него. Затова с вглъбен и многозначителен поглед напрегна очните си ябълки, за да види продължението.

А в него зрееше друго лайно, което го посрещна с любопитство. Отвори устата му, остави се да бъде погълнато и… се спусна по хранопроводната лайнопарк атракция.

Пльосна се в края й. Разби се на талази и се умеши с друго лайно.

Някъде там, малко преди безкрая, всички те усетиха натиск. В кенефа бе влетял узурпатор на лайняното лобно ложе. Със свалени гащи и парещ анус. Женски!

Изтърва се отгоре им, попръжна навред миризмата, която създаде и… излезе, като не пропусна да настъпи собственото си лайно. Отпечатъкът крещеше ясно и със сладникава нотка злодеизъм:

“Найки…” - ваш’те майки!

——

Писано за fuckthenorm.net, който “не пожела” да унищожи този текст!

« подобни cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Velinsky @ November 17, 2010

Защо точно безименния… :)

2. legrandelf @ November 17, 2010

Защото ако знаят името му… злите езици ще си го подмятат от уста на уста! ;)

3. Val @ November 17, 2010

Стана ми гадно ;)
Отходната тръба се беше задръстила. А шахтата в двора преливаше. Но спасителят в лайната все още не идваше!

4. fuck the norm @ November 18, 2010

“не пожела” ?

5. Дринов @ November 18, 2010

Totally made my… Night! :)

6. vlad @ November 18, 2010

Пичове и пи… Дами и господа…
И Вие, другарю-господин. Ура!
Много навреме. Изобщо няма нищо случайно.
На път съм да привърша грандиозен домашен ремонт по неволя на водоскока, цялата топло-студена мрежа тръби и каналчета, кранове дупки алелемале прах и баласт.
А инак не прекарвам много време в бялата стая.
(тя сега е в нефритени плочки)
Но на мига в който Install-ираха - чакай сега да се сетя културната дума.. … …. емиии, не се сещам, а… сетих се - отходната конзола - та значи, веднага след като “заковаха” керамиката (през това си се майтапех наум, че ще трябва да тичам до двора щом ми залюти пред очите - но да са живи ! комшиите) изпуших две цигари и половина на пусната чиния, просто така, от възхищение.
С разните там мечти да прекарам съраунд в “офиса” - и ултравиолет - и да си купя от най-най-най-меката хартия на Земята.
Какво ли не минава на човек през главата, докато мирише на свеж санитарен фаянс, Боро-контакт и чисто нови пломбирани водомери…

7. pozzi @ November 18, 2010

хахаааа толко добро не бях чела скоро! йесст!

8. legrandelf @ November 18, 2010

Val, лайнарката е едно от най-добрите и най-полезни “неща” създавани от човек! :)))

fuck the norm, “не пожела” гравитира между “не си е видял имейла” и “не му е обърна внимание (волно или неволно)” :P

Дринов, сега остава да кажеш на сутринта какво си сънувал или… какво тоалетната ти чиния е! ;))

Светла, хахахахаха :))) пак Asians! :))

vlad, ей-мин, брада… ей-мин! :)

pozzi, казваш… рядко добро, а? :)))) Ма то това рядкото май е по-проблемно, лол

9. Дринов @ November 19, 2010

Сънувах торта Гараш! От къде ми се яви, просто си нямам идея :)

Абе, чудя се, ако тортата Гараш беше живо същество, според вас, как щяха да и изглеждат лайната? :D

10. fuck the norm @ November 23, 2010

чак да те хване яд, че ми го прати, бива ли?

11. legrandelf @ November 23, 2010

Има само метафизична яд. Но повече бих се радвал на лайняна истинност, състояща се в унищожаването на текста :D

12. fuck the norm @ November 27, 2010

не се оправдавай

;)

13. legrandelf @ November 27, 2010

Тър-тър-тър :)))

« Хърбърт Стюарт: Пичът с половин “chelsea smile” Синтетика в отношенията »