Среднощна разходка

« публикувано на 29-08-2008 @ 1:29 pm »

За пореден път ме събужда музиката, която уж небрежно-неволно съм заебал да свири, докато се унасям сладко сладко в първия си (за вечерта) сън. Всъщност нарочно го правя. Кефи ме! Лягам си към 21 или 22 часа, само и само след 2-3 часа да ме събуди музиката. А може и да не ме дразни точно тя, все пак листата на WinAMP си е моята селекция, никой не ми е слагал забранени и отвращаващи ме нотички.

Уви, по-приятно е онова другото събуждане. От цялото подмятане пред компютри през деня (разбирай към 12 часа компютъризация), стоя вкъщи и кретам в креслото от “незнание”. За какво говоря ли? Не искам да стоя там, но съм там… За онова антре, за което “Моята прекрасна лейди” разказва. Не ми се става и толкова, чакам до пълна умора. Накрая очите толкова ме болят, крайниците ми са се схванали, а аз в полу сън, полу заспалоза прекосявам няколкото метра пространство в стаята ми и се катурвам (буквално) в леглото.
Заспивам леко, музиката утихва, светлината в коридора се размазва. Затварям очи… чувам в просъница отделни откъси от любими песни. Много е яко. Почти като пикане след изпразване!
Но преди да съм се навлажнил, получавам спазъм на очите. Потреперват силно и аз ги отварям рязко. Мамка му?! Отново ли?!
Напипвам телефона си, захвърлен небрежно на пода, натискам произволен бутон и виждам че часовника отново показва малко след 4:00 сутринта. Сега пък ако се пусне и Гуен Стефани ще си прережа вените. В миг зазвучава тази мацка, а аз вместо за кървави вени се сещам за прекрасната и бяла премяна в клипа - секси е, нищо че е малко titless… секси е!

Правя една такава физиономия, ала настъпен охлюф, сядам на леглото. Оная ми работа автоматично се наглася между краката, в перфектната неглеже позиция. Омекнала е. От жегата, от скучния сън, от прекрасното чувство да лежиш гол. Намествам леко и пак опитвам да отворя широко очи. Още малко и Никол Кидман ще се появи на рамката на вратата. Но аз не искам нея?!
Преди да съм си задал някой глупав въпрос, на който така или иначе няма да отговоря точно сега, ставам и влачейки се по паркета стигам до креслото. Пльос, пак пред компа - преглеждам как така Гуен се е пуснала точно в 4 сутринта… КУЧКА! Сменям песента по рефлекс… Започва нещо меланхолично, такова едно… по-разпорващо хемоглобина! Но аз съм жаден. Завличам се със същата секси походка до кухнята. Тъмно е, с изключение на коридора. На всичко отгоре е тихо. Чувам как малки буби лазят по пода, стените, кенефа, вътрешното на чешмата. Яки са… в аки са…
Влизам в кухнята, заставам до хладилника (напипал съм вратата му инстинктивно) и произнасям вълшебните думички: “Дано има Cappy…” - какво си мислите, че става?! Нищо, отварям вратата и вътре какво?! О, чудо! Има чисто нова (поредната) кутия сок портокал. Вземам я, отварям я набързо по специфичния начин с нокъта и четирите пропуквания на “защитните скобки”.
Жадно налапвам малкия отвор на кутията. Сокът се излива на талази в устната ми кухина, която до преди 5 секунди изгаряше от мизерията, с която се беше срещнала през изминалия ден. Преглъщам… и пак, и отново… и пак…
Издавам някакъв измислен звук от наслада, завивам капачката, хлопвам хладилника и се връщам в стаята си. Но този път се чувствам различен… разбира се, нищо друго не се е променио, освен че държа полу празна (защото нищо добро няма да й се случи от тук нататък, освен да бъде напълно изпразнена) кутия от Cappy портокал (без парченца).
През коридора, в стаята, та чак на балкона. А там е толкова приятно. Да усетиш нощния бриз в четири сутринта, и то с нежната дерма на пишката си - няма такова удоволствие. От блаженството не ми идва да си оближа устните и да си припомням първите ми гей преживявания (имал ли съм такива?!), а просто ожаднях! А сокът беше тук, в ръката ми. Повторих движението от преди малко (като изключим отварянето с нокъта)… отново погълнах солидно количество натурална дрога. Насилствено удоволствие!
Загледах се в нощта. В смътно прошареното, подобно на мътна вода небе. Вятърът все така подухваше. Мислех си за нея. Мислех си за мен. Мислех си за пишката. Мислех си за съседите. Мислех за 16 по 16, дали и в тази часова зона прави 256…
Накрая затворих очи, спуснах ръката си надолу… и въздъхнах. Някъде там, частиците ми се разпръснаха. Магията на това пробуждане отмина, а аз трябваше да отспя останалите 3 часа до началото на утрото ми…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Molo @ August 29, 2008

Крайно вулгарно и много лично. Не знам какво да мисля за това. Знам само че аз никога не мога да стана толкова откровен.

2. legrandelf @ August 29, 2008

Значи, работата е там, че това за което си мислиш че става на въпрос накрая, всъщност не беше онова, което аз си мислех докато свършвах… ъъъъъххх, статията :))))))))))))))

Но както и да е! Разсмях се много около вълнението ти по Скайп!

Не ти и трябва да си толкова откровен, остави тия работи на мен. Нали, все пак да се забавляваш трябва :) Попивай :P

3. vira111 @ August 31, 2008

Проникнах!

4. legrandelf @ September 14, 2008

Така, всичко е на мястото си вече! Или?! :)))))

Да ти ги местя… не ми се занимава с това!