Хранителен оргазъм

« публикувано на 10-11-2010 @ 3:46 pm »

фотография: Fame Spy
слушайки: нещо от “I hate the fuckin’ Eagles, man”

Самостоятелна жена, работохолик, веща в кухните про-(за)дължения на своята великолепна същност, усеща глад, за стотен път поглежда към часовника в сис-трей бара. На ум назовава любимите си фетишизирани хранителни удоволствия, кулинарни припадъци или просто възбуждащи я (още от малка) гозби.

Приветлив мъж, повече протягащ се, отколкото фактически работещ, кулинарно независим, но порядъчно пестелив в издаване на познанията си, чувства глад, за първи път среща одобрение за почивка в очите, бляскаво криещи се под укорително сбръчканите стрелки на часовника. Не мисли за храна, мисли за стомаха си, иска да разкара празното усещане, от часове тормозещо чрев[оугод]ния му механизъм.

Срещата им се случи в кухнята. Без да се познават. Работеха заедно от месеци, но нито един от тях не бе продумал и думичка към другия. Срамота или срамежливост. Работна цензура или морал на работното място?

Иронията се криеше в липсващите продукти. Липсващото кухненско оборудване. Липсващия (остатъчен) персонал.

Това дори не беше кухня, а едва едно ниво нагоре в йерархията на строителната структура - това дори не беше нещо като офис. Обикновен апартамент, но достатъчно необикновен за двама им.

Свършиха върху плота.

Направиха го на пода.

Прави до стената.

Оставиха потни отпечатъци от дланите си върху стъклената маса в предверието.

Семенната му течност се разля в гърлото й като парещо-похотлив вкус от най-възбуждащите я кулинарни миксове.

Той поемаше на глътки, жадно, всеки път и по много от нейните сокове.

Нямаше хапки, нито предварително нарязани картофи, хладните оръжия останаха по местата си, приборите - маркирани като “негодни преди раждането на хомо сапиенс”.

Имаше ухапвания, настръхнали зърна, хладна пот, изпаряваща се в миг заради топлината на тяхната плът, а приборите им - се допълваха взаимно. Напомняха на онези сгодни, мили и много развратни години, когато хората се чукаха (предимно) като неандерталци.

Някой свърши…

… може би храната?!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Val @ November 10, 2010

На пода значи?
В “Сцени от един семеен живот” на Бергман го направиха върху мокета :D

2. Cucekova @ November 10, 2010

Ти си следващият Вазов - харесва ми как пишеш!!!! :))))

3. legrandelf @ November 10, 2010

Val, хехехе :))) На пода, на пода… има не само врати, има и секс(уални стъпки) :) Какво е да си правил секс, ако… не си го правил на мокет, килим, дюшеме (може и разхлопано), теракот… всякакви :) Плюс това на doggy style и мъжа и жената получават синки по(д) коленцата ;) Това е, за да има солидарност!

Cucekova, lol :)) това е много яко (като пожелание-мисъл), ама все още не са открити писанията на Вазов в… този “жанр” :))
(много поздрави на Ваньо, да му изпонадърпаш ушите!)

4. gergana @ November 10, 2010

а сега остава и да свършиш… като Вазов :)
(честито!)
;)
(не се притеснявам, че някой е останал гладен или жаден - те, половите/плодовите(от разни плодове-банани, сливи, праскови и т.н.) течности, са много хранителни, казват)

5. ikaria @ November 10, 2010

Мррррр…
Всяка дума кара телешките ми, хедонистични и чревоугоднически сетива да настръхват от вълнение. Ужасно вкусни думи. Безкрайно хранителен текст.

6. Nostromo @ November 10, 2010

Днес - Иван Вазов, утре - Хенри Милър! :D
Елфе, в промеждутъка можеш да си избереш и между Дан Браун и Стафани Майър. :)))

7. Ирония Идиотова @ November 11, 2010

На мен пък ми припомни “Последно танго в Париж”. Аххх… мъррр… :)))
Елфе, добре, че сега не те чета сутрин рано, на бюрцето. Вечер поне няма нужда да стискам коленца ;))

8. silvia tencheva @ November 11, 2010

Моменти от един готин секс бих казала :) релаксиращо и блуждаещо в една точка усещане :)