Франкфуртерски кур-капан

« публикувано на 08-11-2010 @ 11:33 pm »

фотография: Facebook.com

Гениалните неща са прости. Не като галоши, а като синтетичен полуопиат, гаврътващ епохално немърливите, дерзаещи за попкултурно его и висок рейтинг в света на социалната драматизация дечурлига. Или сте гениален, или сте прост. Ако сте прост имате два варианта:

— да имате приятели/познати, които са по-наблюдателни от вас;
— задълбавате в своята семплота, която си е баш идиотия и… си ближете галошите с надеждата да ви проговорят в един определен момент;

Тъй като аз галоши нямам, а и гениалните идеи са по-рядко срещани и от най-редките ми гастрономическо-преработвателни колизии от задно лице, множествено число, любопитно пускам визьорно пипало към съседните блогове, за да попия от галантността и житейския нюанс на модерното информационно архивиране.

Просветлението този път идва от дебрите на “What the Fuck!”-изма и неговата повелителка Лили. Тя е така добра да ни предупреди, че из софийските улици вечер може и да не срещнем Фреди Крюгер, но за сметка на това задника ни е изложен на мляната мес(т)на опасност, хуманно наричана от нас кренвирш!

Сега, то хубаво бъзик и уводни думи, но… ебавката на гол гъз си е чисто ебане! А с тия кренвирши наоколо, си мисля че ще прескочим подпичкването и целия любовен форплей.

Лили ни пита какво точно се крие (според нас) зад съмнителната панделка/папионка, кротко усамотила се в чаталната география на единия старопланински/стопроцентово соев бай Х… Кренвирш. Спохождащите ме мисли са предимно сексуални, а някои от тях - крайно нецивилизовани за маса, така че… моментално преустановете консумацията от какъвто и да е вид!

——

— естетически мотив - спомням си лексиконите от едно време. Не съм имал личен, но съм разглеждал автентични, комунистически, писани малко преди началото на прословутия “преход”. В тях, освен че пишеш с поне десет цвята химикалки и споделяш предпочитанията си за музика, уповавайки се на Сандра, Си Си Кеч и Металика, рисуваш по някое и друго сладко животинче. Котки или кучета - прасета не може. Архетипа на зоофилната визуализация от лексиконите, вещаеше едно единствено нещо - големи, [почти] влажни очи, ухилена физиономия, от която се плези език. Момичетата рисуваха и дълги мигли, докато момчетата - слагаха целувки/сърчица (заради момичета). Anyway… в кренвиршите виждам същото дяволито послание-примамка. Освен това с тези си разсъждения полагам основите на психо-профила, криещ се зад тази маркетингова концепция. 35-40 годишен субект, неясен пол (макар, че ако вземем предвид миглите - веднага може да схванем има ли пенис между краката, или по-скоро неизбръснат клитор), обичащ детските игрички (да не го наричам интуитивност към педофилия) и обекти с дебелина, консистенция и полутвърдост, близки до тези на кренвирша;

— актуални симиларности - по-скоро търсене на такива. Забелязваме надписа “Качество от Балкана”. Който хем е в зелено, хем бива допълнен от идентичната по цвят (планинска) морава, върху която двата кренвирша, като същински “Чук и гек” се допълват - влакова композиция. Задния вагон се вози на теглича на предния. Препратките са към недалечното “Балканът пази своите тайни”, още по-известно като “Ааа, за наденицата ли питатье?!” и хипстърското “Стандарт “Стара планина” - като никой не знае кое точно в него е старо, кое стандартно и кое… планинско. За кренвиршите под прицел обаче има две сигурни неща: качествени са и влизат мощно, като истински балканджии;

— селфиш момент - някак като си признаеш, че продукцията е твое дело, дори и лайна да предлагаш, хората ще са по-благосклонни да те пожалят, ако [случайно] след консумация останат с неприятен дъх в устата. На мен обаче “Собствено производство” повече ми звучи като “Влезте през нашия вход, за да излезем после ние през вашия изход”;

— нежностни вариации - въпреки всичко, каквито и да са намеренията им, трябва да сме слепи, за да не видим ръкавичките на двойката кренвирши. Какво значи това ли? Или са стерилни, или го правят с презерватив. Така че… след като си хапнете от тях, или ще ви клизмират, или ще ви лепнат някой стерилитет, но поне за срамни въшки няма да се тревожите. Трипера е за трапера Джо, не за любезните консуматори на МЕСО;

— скрити послания - в лявата част на витрината виждаме поредица от надписи, които ми навяват детински спомени от маркетинговия комунизъм - изреждане на пълната продукция върху мръсната фасадна стъклария: Боза, Кока-Кола, Тулумбички, Ракия, Мастика, Платненки “Ромика”, Палатки, Сефертас - само сега и само по лев в магазини “1001 стоки”. Та от изброените: фуражи, животни (?!), МЕСО, колбаси, деликатеси (явно в нито едно от тях не се съдържа другото), най-много ми се набива в окото… МЕСОТО! Бягам на 100 метра и чак тогава спирам, обръщам се и си поемам въздух, за да съм сигурен, че никой от месарите вътре няма да ми предложи да играем на салам… От него месото - от мен червото;

— полъх от японската субкултура - азиатците от сеизмичния остров, устоял на Годзила, две атомни бомби и фарталните напъни на българският сумист Петър Стоянов, са феноменални в сексуалната си експерименталност и чисто извратеното си позьорство (ако ще ги сравняваме с немската машина). Именно те са “изобретили” това. С такава голяма стъклена витрина, с толкова много месо по и зад нея… нищо чудно да има и “прожекции” за случайните минувачи;

— перспектива и съразмерност - кажете ми, че тоя кренвирш може да направи и една стъпка, без да се сецне в кръста, и ще ви призная за оптимисти. Ако има нещо по-небалансирано от нарисуваните мес(т)ни продукти, то това е тиранозавърът Рекс, с неговите безбожно дребни ръчички. Но какво знам аз за кренвиршите и тяхната физиология? Единственото, което правя е… да си ги пъхам в устата, за по-голямо удоволствие. Не съм и предполагал, че стъпалата на това нещо ще са 1/2 (или 1/3, ако е с вдигнати ръце) спрямо тялото му. Няма го женския инстинкт в мен, самоинформиращ се за размера на носа, пръстите на ръцете и… номера на обувките у срещуположнополовия индивид. Размерът имал значение, казали хората и се хванали за шлифера на Господ;

— литературно-приключенски препратки - и ако все пак… запазите девствеността си, след посещението на този магазин - не бързайте да се радвате. Кренвирш, държащ вилица, паралелно с това “говорещ” за апетит, вкус и те такива, ужасно много ми прилича на Петкан, размахващ брадва над главата си, докато съратниците му връзват краката на Робинзон Крузо в основата на грижливо струпаните в средата на селото съчки;

——

Ох… еби му майката, колко глупости изписах!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. лили @ November 9, 2010

радвам се, че снимката провокира ВСИЧКО ТОВА
честно, никога не бях виждала клипче на чукани японки във витрина и уау
УАУ
а анализът ти е блестящ
“Влезте през нашия вход, за да излезем после ние през вашия изход”;
ЗЛАТНО!
:D

2. silvia tencheva @ November 9, 2010

Много философия съзирам тук :)

3. Luka @ November 9, 2010

Изумяваш ме с всяка следваща повече и повече

4. legrandelf @ November 9, 2010

Luka, ‘ма ти щото от скоро четеш :D (предполагам, да не кажа, че съм съвсем сигурен ;))

Светла, какво, какво? Това “да ви събера гениалните кренвиршови творби” първо го прочетох като “генитални кренвиршови торби” :D

Но после нещата си дойдоха на мястото… миг преди… да видя линковете, които си подала :D