Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Вощеницата на Паисий

« публикувано на 01-11-2010 @ 10:20 am »


фотография: dockera.com

След като приключил Вси Светий, по-късно преименуван на Хелоуин от идолопоклонническия Софроний, Паисий забързал крачка към уютната си килия в подножието на университетския манастир. Не се чувствал добре и това нямало нищо общо със сумарното количество вариво, което монасите покровители използвали за просвещението на младите последователи.

Имало общо с няколко девици от селското училище, които нямали право да посещават това събиране, нито да се държат по този… разкрепостен начин. Паисий бил леко разочарован както от тяхната лекота, така и от своите колеги, възползвали се от горчивата участ да бъдат предизвикани от елементарното плътско изкушение. След което да оставят стръвта си да бъде налапана…

Паисий затворил вратата след себе си, придърпал един дървен стол в близост до масата, седнал, бръкнал в джоба си и извадил последната вощеница, която му била останала. Запалил я, едва не опърлил веждите си, плюнал в пазвата си, след което въздъхнал.

Перото му киснало в мастилницата цял ден и цяла вечер, докато оргията се развивала в съседните нему помещения. Само той направил разликата… Накрая крилатата му мисъл подхванала писалището, оставяйки се единствено в ръцете на емоцията:

“О, неразумни и юроде…”

… започнал плахо той…

“… поради что се срамиш да се наречеш…”

… тук се сепнал. На вратата се блъскало. Притеснен, Паисий угасил вощеницата и запазил мълчание. Не искал да подава нос навън, който и да буйствал пред килията му. Потропало се още няколко пъти. Въпреки мощните трясъци, нямало гласове. Нито гък.

Миг безвремие по-късно тишината била възстановена. Паисий треперел, но успял да запали остатъка от вощеницата си. Направил го и тогава видял… пергамента бил изписан, мастилницата била изпразнена, а мисълта му… прочистена.

През процепите на прозорците влизала светлината на утрешния ден. Килията ухаела приятно на плът, разврат, прелюбодеяние, алкохол и волно реещи се във въздуха частици от симбиотичния акт между пергамент и мастило. Паисий фокусирал трудно, но все пак разпознал част от приятелите си, по-малко девици, отколкото си спомняше в началото на вечерта и нито един от просветителите.

Грабнал стореното и напуснал килията си. С няколко ръждиви гвоздея забил написаното върху голямата греда в близост до портите на манастира. Клатушкайки се, изкачил стъпалата до първата камбана, увил ръката си около въжето и се оставил на махмурлука да композира манастирската соната, пробуждаща сите хора навред. Не спрял с часове. Не спрял, докато всички не се събрали в двора на манастира. Не спрял, докато и последния от тях не попил горчивия пълнеж на мастилото от прикования за гредата пергамент.

« подобни cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Иван Савков @ November 1, 2010

Жестоко :D

2. lilia @ November 1, 2010

Благодаря !

3. Omnia @ November 1, 2010

Хахахахахахаха - браво, браво! Чета и си мисля, ако Паисий има откъде да прочете подобно творение, дал’ останките му нема се обърнат в гроба или духът му да се сгърчи, където и да броди. Та, стига и аз съм сипвала мас(ти)ло в огъня, та - стана ли ясно колко много ми харесва поста ти!
Рядко коментирам картинките, но тази тук не може да бъде подмината - красота! И съвършенство :)
А сега въпрос към автора на поста - какво ви подбуди да изографисате тези грешни редове? Предстоящият ден на възбудителите ли?

4. Val @ November 1, 2010

Прилича на епизод от някой ДЖАЛО филм :)

5. сукубус @ November 1, 2010

… не спря… с всеки удар и битието му залиташе, а мирянките от манастира се виеха пред очите му в сладострастни движения…
на третия ден една от тях се напи със светена вода и го дочака будна… :))))

6. legrandelf @ November 1, 2010

Omnia, ти пък… що за въпрос :))) Разбира се, че е заради настоящия ден на (пре)възбудителите! :)))
Не знам дали ще се обърне в гроба Паисий (искрено се надявам да не се, защото съм му голям фен), но според мен ако подочуе, че тогавашните му… “ххххх, ханъми!” са се появили отново на бял свят - lol
С шут през ковчега ще излезе, да знаеш! :))

Val, как така без линк? Ти да коментираш без линк? Странно… и затова ще те помоля да ни просветлиш какво е това нещо ДЖАЛО филм :) Звучи… загадъчно, дано не е (прекалено) извратено, lol :)))

сукубус, баси майката… три дни? lol

7. angie @ November 1, 2010

не му давай на Зюмбюл да те манипулира :)))

8. Omnia @ November 1, 2010

Мале, малееее, пардон за последващите редове, но не със шут, ми не знам с какъв бяс /ако Паисий разбере естеството на циничният ти език :)/ ще строши ковчега си, защото това, погледнато от негова, може би или там, старовремско-преклонническа гледна точка, е нещо равносилно на това да се изпикаеш върху библията и да поканиш дявола да те последва :))) - пардон отново за сравнението, никого не искам да обиждам :)

9. legrandelf @ November 1, 2010

angie, никак, никак не му давам! :)

Omnia, хахахаха :)) Притесняваш се някой да не те заклейми като атеист ли? :)) Не бой се - най-добрите са атеисти (май), lol
:))

Та… сега ще взема да сънувам кошмари с разярения Паисий ;) това, че времето не е било такова тогава, не значи че Паисий е бил богоугоден ;) Те тея последните нали знаем, че… именно най-много ги мразят (и от двете страни). Втората е онази отгоре, лол!

10. Omnia @ November 1, 2010

О, аз съм атеист отвъд мозъка на костите си, та не мога да се притеснявам за това каква ми е природата, просто споделям асоциативното си мислене, пътувайки през епохите :)
Кошмарите, предполагам, биха породили хорър постове в теб, така че… кога каза, ще си лягаш?! :)))))

11. Къди @ November 1, 2010

Ммдаа - много интересно :) Аз пък си мисля, че Паисий е бил доста свободомислещ за времето си (преди да се превърне в достолепен патриарх на възраждащия се дух) и по достойнство би оценил майсторското ти перо, Елфе ;) Впечатляващ визуален език, поздрави!

12. legrandelf @ November 1, 2010

Omnia, ще устискам до “Джамъ сарай”, май… и после ще се отдам на кошмарите (пре)възбудителски :)))) Разбира се, ако е интересен - ще го споделя под формата на… нали :)

Макар, че сега се сещам… имам едни ‘дето преди време им се канех да ги пиша, уви… все нещо друго ми е изниквало, та съм ги зайебал у прахта! ;)

Къди, вери мени тенкс! ;))

13. Точка @ November 2, 2010

Елфе, бравус! :)))

14. legrandelf @ November 2, 2010

Мерсагинално! ;)

« Пазителят на Портата към отвъдното Телефункен: “The Walking Dead” »