Пазителят на Портата към отвъдното

« публикувано на 29-10-2010 @ 1:44 pm »

фотография: Your Lust

В последния петък от Възмездието, гаргойлите се събрали на върха на най-високата кула от крепостта им. Разнищвали въпросите, касаещи цялата мистика, за която имали задължението да предизвикват. Но един проблем им убягвал и все не намирал решение. За чий таласъм, Пазителят на Портата отказал да съдейства на съвета, когато Сюприйм Л’Ерект Гаргойл пожелал да проникне в обятията на Отвъдното.

Отказът бил равносилен на война. А войната между гаргойли и пазители е най-страшния библейски катаклизъм познат на смъртниците. Ако бъде нарушен баланса, някоя от двете страни ще вземе превес над другата и благодарение на това си надмощие с лекота ще доминира, уповавайки се на своята специфична сила - нещо, което е недопустимо, според който и да е от каноните на Мистичния кодекс.

Пътят бил застлан с добри намерения, но пробожданията и захватите с паст, разкъсващи чуждата плът по време на битката, били реалистично смъртоносни. Балансът бил нарушен, агонията в завишени количества, но до [не]желаното надмощие не се стигало.

Желанието на двете страни било толкова голямо, че успявало достатъчно добре да удържи енергията на конфликта.

Единствено Мигът на невнимание би спомогнал на някоя от страните да издигне своя флаг на победата. А това рано или късно ще се случи… И когато стане - енергията на конфликта ще нарастне до размери близки до пълнокръвността на катаклизма. Толкова мощен и центриран в основата на битката, че би разрушил всичко и всички около него. Разтърсването ще утихне няколко секунди по-късно…

… за да може новият съвет на гаргойлите да избере нов пазител на Портата към отвъдното.

Цикъл, преповтарящ се във времето от хилядолетия…

Цикъл на възбудата…

Цикъл на неутихващата наслада…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Brainjury @ October 29, 2010

Elf, В тази си петъчна чикия (не че си представям, как се празниш) си надхвърлил себе си (не коментирам физиологичните ти възможности). Направо ме вкара в някакъв мистичен свят, станало е много добро това разказче. Браво! А пък аз нацелих и музиката, случайно слушах някакви миксове на чилаут и тунизийска музика… ебати филма…

п.п. Май ще ти отива да станеш някаква конкуренция на Тери Пратчет!

2. gergana @ October 29, 2010

:)
exactly!

(дано лилия не ми се сърди, че съм я преварила)
;)

3. gergana @ October 29, 2010

битките са странно нещо, не винаги е въпрос на физическо надмощие или психическа издръжливост, понякога е дълга игра и изпробване на нова стратегия и военна тактика, понякога е просто блъф… или (сме си платили, за да изядем боя, защото болката е силен наркотик)
:)

4. Omnia @ October 29, 2010

“Желанието на двете страни било толкова голямо, че успявало достатъчно добре да удържи енергията на конфликта.”

Красиво! На пръв поглед взаимно противоречащо си, но в същност - есенцията на всяка стойностна битка, в която си струва да се участва :)

Моите поздравления, Елфи - скоро не бях чела тук толкова добре написан пост! Дано запазиш тенденцията :) - харесва ми да те чета, когато пишеш така…

5. Ирония Идиотова @ October 29, 2010

Перфектно! За петък вечер! Мисля, че време за коктейла ми :) И за една лежерна война с някой и друг… гаргойл?!

:)))))

6. Владо Вратарчето @ October 29, 2010

А на времето какви пазителки имаше :P :D :D