Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Ревю: “The American”

« публикувано на 28-10-2010 @ 8:17 am »


фотография: imigranti.net
на вашето внимание: Официалният трейлър към филма

Много добре! В интерес на истината съм изненадан. И щом като вече трето изречение не хвърлям къчове по адрес на филма - значи ми е харесал. Но за да не бъда прекалено голословен, сякаш умирате от желание да изчетете следващите редове, ще споделя няколко впечатления по адрес на “Американецът”.

Преди месец гледах трейлъра. Джордж Клуни е симпатяга, вън от контекста на всяко мислопожелателно дамско привличане. От време на време актьора съумява да произведе качествен принос към филмовото изкуство, както от режисьорското си столче, така и с актьорските си изпълнения. Хубавото се крие именно там - в изненадата. Когато Клуни е не просто пълнеж за очите. А когато (именно) зад тях успее да изгради образ, достатъчно правдоподобен, че да забравите клишираните му изяви като Пича с “Мартини”-то или Господин Педиатъра, нещата вече изглеждат по-различно!

“Американецът” е от приятните изненади. Но това вече го чухте. В самото начало наистина очаквах нещо в духа на трилогията за Борн. Много се радвам, че не го получих. Имах опасения, че Клуни няма да излезе от обувките на един бивш свой модел в трилър жанра - Майкъл Клейтън. Предубедеността ми отново бе оборена. Останах с една единствена опция, по-скоро ултиматум - да изгледам “Американецът” докрай, за да видя ще издържа ли… докрай!

“Американецът” навява стабилна меланхолия. Което мисля, че е основният му плюс.

Якото е, че трейлъра не показва кой знае какво. Може би защото случките във филма са преброими върху пръстите на едната ръка. Но зад тях… се крие несклонимия и най-успешен сюжет - чувството, което пораждаш в зрителя. И ако не си падате по емоционалното кино (може би някой път подробно ще се разгърна, за да обясня какво точно е това животно), или наскоро сте решили да загърбите такъв род филмови пришествия, навярно “Американецът” няма да ви допадне. Или поне няма да пасне на моментното ви настроение.

Филмът не е шумен. Не те кара да се задъхваш, нито те изморява с [не]обичайни пукотевици и преследвания, бясно звуково оформление, което в края на годината ще се бори за един от малкото непрестижни Оскари. Това въобще не означава, че действието липсва.

“Американецът” докосна по много приятен начин някои от любимите ми не-холивудски продукции.
/и някак нормално… с “Focus Features” зад гърба си/

Някои от тях са популярни, други - не толкова. Мистичен като “Никой никого не познава”, разгърнат като сървайвал и дизгайз уменията на героя в “Денят на Чакала”, песимистично (не)предсказуем до финала си подобно на “Професионалистът”.

Разбира се, допирните точки ги има само и единствено, за да засилят приятното усещане. “Американецът” е достойно диферентен от изброените.

Може да се разровите малко, за да научите повече (или по-малко за кино събитието), а може и да подходите по различен начин - просто да се насладите на новото творение, дело на все по-убедително доказващия се в света на седмото изкуство Антон Корбин.

За финал ще отбележа още два мощни плюса в мотивационното писмо на филма, адресирано към зрителя:

— мултиезичността (не се говори на триста езика, но… беше изключително приятно за слушане, при това Клуни се справя доста по-добре с италианския, отколкото Брад Пит, колкото и култов да беше героят му в “Гадни копилета”);
музикалното оформление - Херберт Грьонемайер (няма отърване от квалитетни немски композитори);

Първо може да изгледате “Американецът”, а след това да хвърлите поглед назад във времето, където ви чака друго бижу от творческата корона на Антон Корбин - “Контрол”.

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. lilia @ October 28, 2010

Редно е да се появяват качествени продукти.

2. Val @ October 28, 2010

Марти, благодаря ти за Control.
Черните дни на един фронтмен - просто перфектно. Майкъл Хътчинс, yeaahh

3. Nostromo @ October 28, 2010

И аз благодаря, Елфе, защото се сетих за “Извън контрол” (“Out of Sight”) с Клуни и Дженифър Лопез, чийто гъ… гигантски актьорски талант в съчетание с кухата лей… усмивка на Джордж пораждаше убийствени емоции в произведението на Содърбърг. Колкото до италианският, с учителка като Каналис кой не би го научил перфектно. :D

4. troubadour @ October 28, 2010

Бънджорноу - нема по-голем от Пит.

Иначе не знаех, че филмето са го пуснали и на наша почва, очаквах да го метнат директно на двд, пък и да не са - все тая. Майче си остава един от много малкото филми, които вярно искам да гледам в този есенно-зимен сезон, а и ревюто потвърждава очакванията ми за него и определено ще се гледа.

5. Точка @ October 28, 2010

Веднага го премествам начело на опашката от изтеглени и чакащи да бъдат гледани филми.

6. stealth @ October 28, 2010

много приятна изненада, да. тихо и спокойно, забързано и вдигащо адреналин на места филмче :)
с кеф бих го изгледал повторно след време :)

7. DSdiva @ October 28, 2010

Клуни никога не ми е бил в класацията, нито за върховни филмови постижения, още по-малко за визия и излъчване! Но пък и аз загледах трейлъра, заплюх го и този филм. В интерес на истината не съжалявам, че първо прочетох теб, а после гледах “RED”, сега нещата вървят в същата последователност :)

8. lammoth @ October 29, 2010

Елф, преди малко изгледах филма и останах с добри впечатления. Много е приятна атмосферата, която излъчва това малко, но романтично италианско селище, с тесните улички, нощните лампи, старите сгради. Някои неща останаха неизяснени, а някои ми бяха нелогични, но все пак това е сред добрите трилъри, направени в добрия стар евро стил.

Препоръчвам да гледате “Animal Kingdom”, този път кенгурутата са направили много добър и реалистичен филм. Без типичните за Холивуд преигравания, без някакви големи претенции. Браво!

9. vlad @ October 29, 2010

Thumbs up for mentioning Joy Division.
Мисля да се концентрирам (отново) върху последното.
И пак да си спомня колко от големите музиканти просто
така……… изгарят. Пламват, и угасват.

10. legrandelf @ October 29, 2010

Soundtrack, mate… it’s all about the soundtrack…

11. cinemascrotum @ October 29, 2010

Филмът е засилено средняшки отвсякъде.

12. Бай Стоен @ November 7, 2010

за мен тоя филм е пълна тъпня. почваш да гледаш с интерес, тръпнеш в очакване, че тъкмо ще се развие фабулата и в края на краищата - нищо. Един от хубавите филми, които съм гледал напоследък е RED с Брус Уилис. Страшен филм, препоръчвам го на всеки.

« Вероятен (дис)интелигентен събеседник ?! Пазителят на Портата към отвъдното »