Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Прендъргаст - полтъргайст педераст

« публикувано на 24-10-2010 @ 1:39 pm »


фотография: Facebook.com
слушайки: The Grudge OST - Theme Song

— Карлита…
Не ме наричай така. Само майка ми ме наричаше така. Знаеш какво направих с нея! Искаш ли същото да се случи и с теб?!
— Съвсем забравих. Извини ме. Карла?
Какво?

Завесите бяха спуснати, а единственото движение в стаята, освен устните на двамата съставящи диалога, беше онова на вентилатора, разположен няколко глави над техните. Дори завесите не се движеха. Нямаше никакво разпределение на енергиите в помещението. Сякаш тишината и смъртта играеха бридж без дори да разкриват картите си.

— Разкажи ми… защо не можеш да заспиш?
Не искам! Не искам да заспивам.
— Притесняваш се от възможността да не се събудиш?
Не!
— А какво тогава?
Не искам да заспивам, за да може Вие и Вашето семейство да заспите. И да спите. Спокойно!
— Това какво трябва да означава?
Не се ласкай, докторе. Нямах предвид Теб и Твоето семейство.
— Разбирам…
Надявам се! - укори го с поглед.

А какъв поглед имаше тя. Човек с чиста съвест, непробудна мисъл и широкоскроено съзнание едва ли можеше да издържи дълго време в обятията на погледа й. В очите се разчиташе недоспиване, омраза, мистика, дефицит на любов, често казано… липсваше каквото и да е семе спомен от някаква любов. Но проблемите на Карла не бяха свързани с несподелена или изгубена любов. Психиката бе нейният демон. Този, който я държеше буден.

— Последния път ми каза, че си сънувала онзи човек.
Това не е просто онзи човек, той е истински.
— Но той е мъртъв.
Откъде знаеш, докторе? Да не би да си хвърлял пръст върху ковчега му? Целуна ли го по студеното чело, докато траеше опелото? Не мисля.
— Знаеш за какво говоря. Не искам да те вбесявам излишно. Опитвам се да ти помогна.
И как? Като ровиш надълбоко?
— Споделянето е начин да разтвориш проблема, след което с моя помощ да намерим решение за ликвидирането му.
Ами ако не желая?
— Кое? Да го ликвидираме ли?
Да.
— Искаш да живееш с него?
С кого?
— Проблема. Онзи човек.

Тя затвори очите си. След това сложи и дланите си върху тях:

Знаете какво е педерастия, нали?
— Разбира се.
Тогава как бихте могли да обясните случилото се с мен, докторе?
— Не винаги поведението следва дефиницията.
Но дефинициите са в следствие на поведението, нали?! Защо! Защо тогава тя постъпи така с мен?
— Коя тя. Имаш предвид той?!
Прендъргаст беше жена, докторе!
— Защо ми го казваш чак сега? Не бива да криеш тези неща от мен.
Знаех си, че говориш празни приказки.
— Не…
Какво “не”? Все пак логиката се запазва, нали? Зряла жена с невръстно момиче.
— Насилствения полов акт, независимо дали е с мъж или жена е с еднаква тежест.
Така ли? Това къде го прочете?! Някога да те е чукал възрастен мъж. Не някога… когато си смукал близалки с приятелчетата си в детинство? Някога? Никога… нали, докторе?! Никога!
— Успокой се. Не може да избягваш или оспорваш становището ми само защото не съм преживял проблемите ти. Изучавал съм ги.
О! Изучавал ги. На книга влиза някак… по-меко!
— Ще продължим следващия път. Опасявам се, че настроението ти не е подходящо за работа днес. Съобразявам се с теб. Ще ги повикам.
Кого ще повикаш, докторе?! Кого?!

Тя му се нахвърли с крясък. Стисна го за шията и започна да го души. Шумът накара санитарите да влетят в стаята. Сграбчиха пациентката през кръста и я повалиха на земята. Единия от тях й би някаква упойка, докато другия придържаше ръцете й. След няколко секунди, когато транквиланта започна да й действа, я изнесоха.

Докторът се изправи и опита да озапти дишането си. След това намести и очилата. Застана до прозореца. Зад него вратата се заключи.

Докога ще продължава това?
— Не зная, Карла.
Ще се побъркам съвсем ако продължавам с тези роли…
— Зная, но неговото състояние е повече от тежко. Засега това е най-доброто ни лечение. Макар и експериментално.
Как ще се справим с внушенията и самозаблудата?
— Чрез теб. Само ти може да го изкараш от тези му състояния.
Само аз…

Тя застана до вратата и погледна през бронираното стъкло. Докторът продължаваше да стои изправен до прозореца, вперил поглед към вътрешния двор на клиниката. Остана прав и през следващите 24 часа. На другата сутрин действието се повтори:

— Карлита! - той седна на канапето и разтвори папката си.

Санитарите я оставиха на кушетката срещу него и напуснаха стаята:

Не ме наричай така…

« подобни cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. lilia @ October 24, 2010

Дрън-дрън. Няма начин да бъда отклонена и заблудена. Не се получава. Има показатели, по които се познава мъж от жена. Скучен и неуспешен опит. Жалко

2. Omnia @ October 24, 2010

Брех, че ме изненада - не очаквах доктора да е полудял, но пък в крайна сметка… твърде често лекарят прилича на пациентите си, а от известно време насам ми прави впечатление, че всеки разболял се лекар, обичайно боледува от онова, по което е специалист. Не е всеобщо правило, но е доста често срещано. Което пък ме кара да се запитам - дотолкова ли потъваме в професията си, че психиката ни модифицира болестите от нея в нас? *чуди се*

3. Nostromo @ October 24, 2010

Елфе, трябваше да вкараш и шибаният Саркози зад бронираното стъкло. :D

Много стилен диалог с елементи на ПСИХОза. Алфи би спретнал интересна петнайсетминутка. :))

4. legrandelf @ October 24, 2010

Къде го lammoth, за да отбележи негативното настроение (този път) на лекуващата се чрез блог-терапия lilia :))) спрямо моите писания, lol
По-добре такива коментари пред другите. Или на вас сеир ви се иска? :))

Omnia, абе и аз се изненадах като си прочетох какво съм написал. Ама май и така ме кефи :D То (почти) никога не се получава това, зад което сядам да пиша, хахахаха…

Още ли се чудиш? :)

Nostromo, сега… няма да вкарваме цялото семейство в играта :))) Саркози има по-голям шанс да стане цирков акробат пред това да изучи докторските науки, че и да лудне след това :)

5. Omnia @ October 24, 2010

Гледам да живея в постоянно учудване - така не спирам да се удивлявам на света ;)))

Това, което си написал, независимо от първоначалният замисъл и последващото изненадване е страхотно - кефи ме и мен, пък и по това се познава истинският писател - ако всичко, което си решил е едно и също с написаното, значи нещо не е наред, но ако първоначалният замисъл се е видоизменил, значи наистина си вложил себе си, потъвайки в историята и визуализирайки я в цялото си същество. Тогава само се получават… истинските шедьоври :)

Неделна психоза с Карлита… мммммм… найс, найс… :)
Отивам да си видя показателите, че тез дни покрай всичките оргазми нещо се колебая между пишка и шушка. Шантава работа, ама кво ли знам аз…

7. legrandelf @ October 24, 2010

Ахахахаха, ИИ :))) До там ли те докараха (как бягам от множественото число) Val и lammoth?! :) Непослушни пакостници! :)

Omnia, той доктора нямаше право да се ласкае, ама аз нито съм доктор, нито имам намерения да стават :P Ще си позволя за няколко секунди да държа връвчицата на реещия се до тавана ми задник, lol

:)

После ще го спукам, разбира се! (но не от секс)

П.П. А, да… психоза ми харесва като настроение, което сте… прихванали всички! :))))
Нищо, че е светло навън. Да не го наричам заслепяващо… Оксижен! Кой пусна Жан-Мишел Жар?

8. gergana @ October 24, 2010

циклично казваш, м?
позволи поне да сменят пациентките, че тази се е поуморила гледам… :)
а и нищо вечно на този свят няма, камо ли едно (случайно) присъствие в блогосферата ;)
(от където дошло, там и отишло)
пускаме водата!
:)))

пп: само да не забравя, добавям едно ‘й’ към коментара на Зеленгорова
.|.

9. Дринов @ October 25, 2010

Охо, Лилия ‘апи! :) Неочаквано за мен. :)

10. Бай Стоен @ November 2, 2010

аз си мислех, че си направил портманто от името на Теди Пендерграс и педераст. хахах.

11. legrandelf @ November 2, 2010

Бай Стоен, всъщност съставките за гозбата са три:

— полтъргайст (уау, не предполагахте, че това ще е една от съставките, нали… ок, шегата на страна - избрах полтъргайст щото думата страшно много ме кефи, дърви един вид, лол);
— Прендъргаст (героят на Робърт Дювал в “Пропадане”);
— педераст (е, ся… нито една селекция не е защитена от малко хомосексуализъм, хъхъхъ);

:))

« С(т)имулация на оргазъм Пенисът от тоалетната чиния »