Oт где ли черпи Елфа вдъхновение
да изтипоса в блога туй творение?!
Пред римата му дръзка аз немея.
За автограф да моля и не смея.

О, стих след стих в ухото ми шепти!
Мой поетичен тробадур бъди.

(следва поетично прехласнат емотикон)

Тоя емотикон бих желал да го видя, хахаха :))
Сигурно наистина ще пасне на ситуацията!

Приятелю, и докога така -
рано или късно идва зрелостта.
От старите приятели остава
неприятно чувство на забрава.
Но идват нови, вярвай ми, така е!
А същото, уви, и в любовта е…

Там най-трудно можеш да имаш това, което искаш. Не знам защо. Сигурно иначе нямаше да го има творчеството…

Посях семето на мъдростта си - айде, вие сте!

Благодаря, Диди :)) Все в този дух да продължаваш :P
О, не се притеснявай за мен (ако се притесняваш изобщо де, хахаха) - тези стихоплетства ги написах за едно Лазурно девойче от Варна :))

Някога под небето синьо
гонели се Елф с русалка.
Слънцето ги гледало мило
докато не се скрило.
Луната в оранжево заблестяла
зачервена от игрите им нахални.
А утринта лазурно засияла
видяла ги в пясъчните дюни

Вили, нещо недовършено си го оставила - явно за да го продължим! Утре - на свежа глава.
Няма да се притеснявам, Елф, (ето, от дълго неписане в блоговете съм забравила как се пишеха емотикони!) :D

Да, така си е Дид! Недовършено е.Напусна ме творческият заряд и затова така неоформено е все още. Разрешавам да довършиш, редактираш, а в блога на Елф емотикони не излизат(не е грешката в теб)

Пак русалки :)))
Чакай тоя път да закача някоя, че все пропускам!

А, да, емотикони тука не излизат. Не искам картинчици да ми се появяват :)
Предпочитам олдскуул емоциите, на които трябва да завъртиш глава наляво, за да видиш аджеба какво е човечето, хахаха :))

Това предложение си има и добрите и лошите страни за мен!

+ готина идея, а и така ще се усъвършенстваме;
- за съжаление ще го приема като поредното състезание, в което участвам и накрая ще се самоунищожа от нерви (не просто не обичам - не умея да губя);

Извън математическите знаци - I’m up for it! :))

аз съм голем бастун, щото не мога да стихоплетствам, ама, вие продължавайте, че много ви се кефя :)

Откакто започнах Овидий да гледам
и моити мисли се вкараха в метър.
И, о изненада, намирам и тук, че
писачите стихове драскат :)

О, музо, възпей оная любов на приятеля близък,
която придържа ръката във бурята бясна,
която докосва сърцето и стопля света сътресяем;
която помага да сториш поредната крачка към звездния път хоризонтен…

@æren:
О, браво!
О, хареса ми!
:)))

@Дени:
Спокич бе, Дении… аз съм сигурен, че и твоята руса лирика ще се отпусне, след като я подкрепиш с малко алкохолец. Вярно, много ми се иска на една блог-кръчма да излезем. Така, междуградско! Нали се сещаш! :)))
Тогава ще са рими, песни, само да не ни изгонят от заведението, хахах :P

Ха ха ха.))))))

определено или ще ни изгонят, или ще ни поканят като гостуващи артисти :-р ;)