Ревю: “The Social Network”

« публикувано на 22-10-2010 @ 8:39 am »

фотография: IMDb.com
на вашето внимание: Официалният трейлър към филма

Това, от което (най-много) се опасявах, взе че се случи…

Но преди това, няколко думи за “Социалната мрежа”. Ако старателно се разровите в архива на блога, възможността да намерите теми, въртящи се около/базирани върху Темата, ще бъде малко по-висока от 500 милиона процента. Но не това ви интересува, нали?

Разчитате да ви хвана за ръката и право към киносалоните?

“Социалната мрежа” ви предоставя една привлекателна история за възможностите, както на един човек, така и на систематизирана група от хора. Със сходни интереси, ако щете. Историята е на Марк Цукербърг и не голямото му приятелско обкръжение. И за трети път ще го нарека история, защото е точно това. Добре разказана приказка.

Фактите се знаят само от извършителите. Вярно, ако са те хванали да колиш човек, давещ се в локва от собствената си кръв - няма много мърдане за пред журито. Но когато на масата са разхвърляни поредици от пики, единственото копие, с което можеш да ги победиш е идеята.

Вече във втори филм тази година (визирам “Inception”) основната повратна точка е идеята. И за втори път устоите са запазени, няма натрапчиво намилане или завиране на факти в лицето на зрителя, като на всичко отгоре - нещата са добре разказани.

Филм по реални събития. Както казах - достоверността е условна. Но ако живота имаше саундтрак и добър монтажист, вероятно всички сега щяхме да си мерим пишките с обрязанана на Спилбърг и неговата колекция от академични статуетки.

Но на нас това не ни трябва, нали? Защо ни е да се правим на нещо, което в действителност не сме, но пък другите ужасно много харесват?

“Социалната мрежа” е нещо повече от двучасов филмов, бих си позволил да го нарека дори исторически, катарзис. Свикнал съм “неща”, включени в режисьорското портфолио на Дейвид Финчър да имат повече от един слой. Не всички опити са сполучливи (дали?!), но тези които са - продължават да са връх, колкото и прах да се събира върху лавиците под тях.

Ползвате Фейсбук? Дори и да не го правите активно, сигурно имате регистрация там. В случай, че сте имали щастието да избягате и от този факт - поне сте чували за сайта. Дотук бяхме с изпитването, спокойно.

“Социалната мрежа” не ти обяснява какво е Фейсбук, нито как се ползва. “Социалната мрежа” отдава чест на събитието, като заделя нужното зрителско време, за да акцентира върху абсолютно човешките прояви и ценности. Наречете ги желания, пориви, дори мечти.

At the end of the night… It’s all about the a girl, right?!

Или една свирка, в тоалетната, докато сте решили при пет градуса под нулата да си разходите любимите джапанки. Всичко е възможно, но не за всеки. Хрумката, че се случва веднъж на едно поколение е както яка, така и не особено обнадеждаваща. Особено за бързо впечатлените и неспирно вярващите, че (пък била тя и Америка) съществува страна на неограничените възможности.

“Милиардери по случайност” - по-добро и по-описателно заглавие от това едва ли би могло да се измисли.

“Социалната мрежа” е (по-)як по много причини:

— актьорите са подбрани перфектно;
— някои от тях размазват с изпълненията си (Джеси Айзенбърг, Джъстин Тимбърлейк, дабъл-Харвард-пенетрейшън в лицето на Арми Хамър, както и файненшъл спесимена Андрю Гарфилд);
— иронията се носи с такова приятно ухание през целия филм, че в един момент се чудиш какво точно гледаш - комедия на сенките или бързо спускане през седемте кръга, та чак до самото дъно на Ада;
— представата за поведението на реалните персони, които актьорите характеризират;
— потенциал, приоритети и фактическа реалност;
— динамика, цялостното кинематографично оформление, шибаната музика, която ми стана любима още преди филмовата премиера (благодарности на Бънги);

Но може би най-якото нещо е положителното усещане. Някакви хора се съдят, “мразят” се, недоволстват заради второто място, а всъщност - още не са пораснали. Тук гротеската измества иронията. И става още по-забавно. Усещането “Плюс” се засилва и когато усетиш отношенията помежду им по-добре. “Социалната мрежа” не просто изгражда стабилни персонажи, ами и те затруднява в опита да си избереш любимец. Всичките са яки. Всеки със своите демони, умения, привички и детински номера.

След “Пиратите от Силиконовата Силициевата долина” бях доволен на елементарно ниво - Бил Гейтс е шибаняк, умел в точните сфери на влияние, но шибаняк. Стийв Джобс е идеалист, без покрив над главата, но с много философски виждания в същата. Имаше лош, имаше и добър.

“Социалната мрежа” обаче предложи повече. Изясних се, че истината я знаят (само) заподозрените, но за финал по отношение на relationship status-а между co-founder-ите, не смятам че Цукербърг прееба другарчето си. Филмът е нагледен пример за това как се губят неща, преди реално да са спечелени. И как вече спечелени неща се проиграват като слаби карти в една още по-слаба ръка. Обаче психиката е в основата на всички злини, няма спор.

“Социалната мрежа” е нещо като филмова компилация от големи хитове в жанровете: бизнес етика, компютърни науки и спортна надпревара. Разбира се, най-отгоре стои социалният морал. Та нали за социална(та) мрежа си говорим… Говорим ли?! В крайна сметка, всеки ред от написания код, всяко едно пътуване в метрото или всяко загребване в тренировъчния канал… си струват!

“Социалната мрежа” - още повече. Препоръчвам!

О, да. За малко да забравя - това, от което (най-много) се опасявах, ‘дето взе че и се случи беше… че Марк Цукербърг ми стана симпатичен!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. josephflavius @ October 22, 2010

Мда, отдавна се чака туй филмче… май след това ревю ще взема да взема да се разходя до някой киносалоn в скорошен период. Мерси, Елфе :)

2. si @ October 22, 2010

Удоволствието да прочета ревюто беше изцяло мое! Вероятно и гледането на филма също! Заредил те е, очевидно, дано да го напрви и с мен :]. Усмивки!

3. Nostromo @ October 22, 2010

Напоследък много често избягвам да чета ревюта на филми, за които очакванията са сравнително големи, но за тоя бе ясно, че само темерут би казал на бялото - черно (или беше обратното?). Добре е да се види как Финчър се завръща във водите на доброто кино, понеже до сега показа такова само във всеизвестните “Боен клуб” и “Се7ем”…

4. Bia @ October 22, 2010

Съгласих се. Особено с последното изречение. Важи и при мен :D
Интересно е как един супер асоциален тип създава най-голямата социална мрежа в света.

5. legrandelf @ October 22, 2010

josephflavius, si - няма да сбъркате с избора си за петъчно (или уикендско) кино :)))

Nostromo, прав си, прав си :))) Не винаги, ама сега стърчиш :P

Bia, ммм… не бих нарекъл Марк асоциален тип :/ В интерес на истината той е доста социален, малко социопатен, а за Фейсбук знаеш колко съм изприказвал… изписал :))) Смятам го за Крайно Асоциално онлайн място!

6. Пепо @ October 22, 2010

Браво! Супер ревю както обикновено! Определено щях да го гледам филма, а сега вече не мога да изчакам. Радвам се, че явно Марк не е показан като злия демон :)

7. Lili @ October 22, 2010

Вече тотално съм решена да го гледам :) Тенкс Елф :)

8. pozzi @ October 22, 2010

парадоксът да се пише умно за глупости… :D

9. Method-X @ October 22, 2010

Винаги са ми харесвали филми тип “Пиратите от силиконовата долина”. Сега остава само да намеря време и за този ;)

10. legrandelf @ October 22, 2010

Намирайте време, намирайте! :)) Щото филма е чук! ;)

pozzi, абе :)) Пак ли глупак ме нарече? :P

11. Val @ October 22, 2010

След “Книгата на Илай“ суперуспешния тандем Трент Резнър - Атикус Рос са създали чудесни саундтраци. Макар хитовете да са само два ;)
А филмът го очаквам с такова нетърпение :)
Все едно ще гледам “127 Hours” :)

12. legrandelf @ October 22, 2010

Хоооо… всички упоменати от теб филми са яки :) И тъй като първите два вече са в историята на зрителските ми преживявания… не ми остава нищо друго освен да изчакам и “127 часа” :)

Там ще е лудница, сигурен съм… някак си :D

13. angie @ October 22, 2010

Вал, трейлъра изглежда многообещаващ, дано си струва нетърпението :)
Марти, каня се тези дни да го гледам, благодаря за ревюто :) и както винаги уловения прецизно акцент при теб - идеята :-)

14. legrandelf @ October 22, 2010

angie, ще повторя, че е многопластов ;) Както и други (познати) творения на Финчър! :))) Сега… режисьора също има пръст, но като цяло аранжимента е култов!

:) Няма слабо…

15. vlad @ October 23, 2010

… само няколко леки щриха… Но над тях да премислят не случайните милиардери, а инцидентните удавници. Вече не на ниво идея, а в бизнес модела.
It was fun.

16. pozzi @ October 23, 2010

Не бе, теб те нарекох УМЕН :D

17. Божо @ October 27, 2010

Хмм, не бих казал, чв в “Пиратите от Силициевата долина” има “лош” и “добър”
И Джобс е показан, как от хипи се превръща в задник, само дето позволи да го изработят.