Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

В пазвата на фата моргана

« публикувано на 20-10-2010 @ 9:39 pm »


фотография: devianart.net
слушайки: Ennio Morricone - Le Vent, Le Crie

Ако не беше тъмно, вероятно нямаше да го забележат. Но когато останат будни през нощта, в контурно търсене на Него, всяка форма, движение и цвят се превръщат в сетивен дразнител.

Прикрил се в сянката на залязващото бистро, на ъгъла на главната и “Шато Бриян”, проследяваше с налудничав поглед копоите, невинно дремещи в своите автомобили, небрежно (и видимо неправилно) паркирани пред входа към апартамента му.

Само очите му мърдаха, но с устни вдигаше повече шум и от рояк щурци. Имаше тик, бе му останал от Африка. Сякаш си “четкаше” зъбите или… просто си нанасяше средно тежка устнокухинна вреда. Афта!

След това цъкаше меко с фино премляскване.

Погледа му се плъзгаше по улицата, по влажната покривка, изсипала се неотдавна същата вечер. Светлините бягаха по чудат начин върху й, почти като каращи зимни кънки през заледено езеро. Някъде там, през оживлението, срещна Мираж.

Разделяха ги няколко етажа. Улицата и няколкото етажа нагоре по стълбите. Копоите отвъд улицата и няколкото етажа към апартамента му. Техния апартамент. Усоите, в чиито обятия не бе канен никой друг освен тях двамата.

Имаше светнати лампи, отражения, открехнати прозорци и малко мъгла, породена от завесите пред запотените стъкла.

Още малко… съвсем малко и будилника щеше да звънне. Носеше се аромат на бездомни пияници, размазана отпадъчна храна и застарял дъх. Някой умираше, но все още не го знаеше. Едва ли чувствата след това биха били по-различни.

Малко, съвсем малко…

През няколко нюанса, в щрих сменили се,
невидим Той се превърна в съдържание.
Осезаемо, горчиво и малко глухо…
като тътен, нежелано силен, но приятно стилен!

Смях.

После нощната улична лампа изгоря. Чу се стон. Няколко вика. Писъци и проливаща се кръв. Плътта допираше друга, но с усет на костна структура. Твърдост. Прободните рани шуртяха, обонянието бе недостъпно.

Някой там умираше и вече го знаеше. Но пръхтенето и задавените хрипове бяха далеч от алкохола, отпадъчната храна, застаряващия дъх и апартамента.

На вратата му се почука. Сирените виеха, когато Тя напусна компанията на запотените прозорци. Не използва шпионката, просто дръпна резето. Скърцането беше последното нормално нещо, което помнеше от вечерта.

Случилото се след това бе сравнимо единствено с фата моргана

инспиративни благодарности към Elida

« подобни cynical speech, mindcrushing art,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. lilia @ October 20, 2010

Не ме обработвай. това което се случи беше фитнес. нито миг не съм спряла да бъда същата към теб. Дори си зададох въпроса - как издържаш ти, да правиш това на човек, за който знаеш че е искрен към теб. Заболя ме още повече - и за двама ни. Умирах на почивки - един път за теб, после, за мен. После отново се събирах и се изправях и продължавах. Знаеш ли? Такова нещо наистина не ми се беше случвало - баща си зарових, така силно не се борих със смъртта. Съпруга си прежалих - там беше по-леко. Дотогава вече 10 год той ме беше отхвърлял и аз го чувствах, но стисках. А тук - при този вулкан който гори в мен, ти искаш да реагирам с хлад и смърт и безразличие. Не си познал. Аз горя в обратен знак. Засилвам се. Това, за което си мислиш, може да стане - само през трупа ми. Никога. Ама никога не може да умре в мен такова чувство. Обичам те. До полуда, до болка, до смърт. Още повече, като зная че и ти си същия към мен. Ела да те гушна и целуна, успокой се… Същата съм, тук съм, дори и повече.

2. Елида @ October 20, 2010

Страхотно е :) Благодаря ти за този текст

3. lammoth @ October 20, 2010

Елфе,
lilia искаше да каже, че иска да прави секс с теб :P
:D :D :D

4. legrandelf @ October 20, 2010

lammoth, в лудницата секс правят само пазачите от нощната смяна и разбира се, госпожа сестра Ратчед (с някой представител на пазачите от нощната смяна) ;)
lilia е от пациентите - no sex! Но такъв шибан трол като нея не бях виждал от времето на… хъх, форумните епикризи! :)

5. gergana @ October 20, 2010

хахаха, умирам от смях, не знам чия идея е тази лилия, но покрай нея пада голям смях :))))))) те в лудницата, разбираш ли, раздават компютри и интернет… и все таки, всеки път като й чета коментарите, се връзвам… когато я срещнах за пръв път, ооо очите ми изкочиха от орбитите, добре че последвалите коментари (доколкото можех да чета с провиснали очни ябълки) обясняваха донякъде нейната неадекватност
(спокойно можеш да изтриеш коментара ми, няма нищо общо с текста, просто спам)
;)

6. legrandelf @ October 20, 2010

Ха! Спам ли? Та аз нейния коментар, дето има много общо с текста не изтрих, та твоя пояснителен относно съприкосновението с феномена lilia :)

Между другото, ако коментарите й са ви малко… винаги може да заповядате в блога й :) Или си носете резервни очни ябълки или се пригответе да килнат (за малко) :)

Нищо страшно няма. Важното е, че грижата за ненормалниците е със завишени финансови представи. Щом всеки и интернет си има :P

7. gergana @ October 21, 2010

е, винаги остава рискът… да не те изтрият :Р

8. Nostromo @ October 21, 2010

Елфе, притеснява ме, че този път lilia звучи доста по-свързано от обикновено. :D

Сигурен ли си, че… :)))

P.S. Трябва да й съберем коментарите, систематизираме и издадем. Стилово и атмосферично ми удря на Джойс. :)

9. Lina @ October 21, 2010

Ха, виж ти… лилия била неадекватна и на други места! Бавно прохождам в тоз свят, но ще се науча!
Само дето измести фокуса от статията… :]

10. legrandelf @ October 21, 2010

Nostromo, виждам, че боравиш с термини и Имена! :))) Редактор ще си. Да не те главя и за повече… издателски постове :P
Не знам дали аз да не се притеснявам, че намираш звученето на lilia (този път) доста по-свързано :))
Май й свикваш, lol

Сигурен съм, че не… ;)

Lina, фокус ли? Мисля, че ако някой имаше (или искаше) да казва нещо по статията…

… нали :)

11. Lina @ October 21, 2010

Пардон, фокус ли съм казала? Исках да кажа фикус - водните лилии и фикусите днес ми влияят :]
Айде включвам се с адекватния си коментар: пуснах поздрава и зачетох!!
“… Афта!” - ей трепач си на някои места. Чак гласно се…

… нали :]

12. gergana @ October 21, 2010

явно статията е доста силна/стилна/, щом е забременила/родила/ в главата на лилия този безкомпромисно/безскруполно/ разголващ я коментар :)))
(на мен опасно много ми прилича на една вече позната луднала)
но… миражи… както казва авторът :Р
:))))))

13. Lili @ October 21, 2010

Пльок :)
Тук станало много разказвателно и пукащо. Like it.
“Смях” - моята кулминация ;)
p.s. Виждам и ти си подкаран откъм обяснения в либоф и разни други в(л)ажности :р

14. legrandelf @ October 21, 2010

Lili, това “смях” ми е от Кръстю :))))

Що се отнася до анализите ти (а и на другите) - чета ги с удоволствие, само дето често се повтарят(е) :))))

Сигурен съм, че може и по-добра рецензия от обяснения в либоф, lol

15. Lili @ October 21, 2010

@Елфе, ама не си казал, че се нуждаеш от рецензия, не съм ти я написала :)
И да знаеш, не й харесва усещането за кървясали думи и разни подобни разкъсвания с трайния последствия.
Разказът ти е разкошен и ужасно въздействаш - щом усетиш, че нещо ме души от тия запотено-задимени прозорци, значи си ме впечатлил на добро ниво :)
Фата моргана - харесвам вещицата Шота ;)
По-добре ли е или да подхващам сериозното коментиране?! lol

16. Val @ October 21, 2010

Уфф, някой спешно се нуждае от копой - човек на мокрите поръчки :)
Аз лично познавам такъв. Нарича се Пол Скоулс. Той винаги наказва грешноговорещите :)
В случая е Рууни :)

17. gergana @ October 21, 2010

Ламоте, сега като си мисля, май иска да го осинови, да го приюти под изпотеното си крило и да му сготви един боб с пръжки - ей тъй, за мат’риал :))))))
:( лошото е, че вече никой не може да се вреди за първия коментар :Р):
а относно текста… виж ся, ти си си добър, нали си знаеш, ние затова те набикаляме (без да те препикаваме (много)), но инспирето този път е по-завладяващо ;)
(прости ми откровеността, тя ми е от лилия, компютърен вирус!)
ще ми простиш, знам, нема къде да одиш
:))))

18. Lili @ October 21, 2010

Питате ли ме мен кат’ ми е адашка?!
@Вал, де отиде ти в английску чак ;р

19. gergana @ October 21, 2010

е, мисля, че малко повече смях покрай лилия-та на никого няма да се отрази зле ;)
проблемът остава за тези, които приемат нея (а и себе си) насериозно :))) нали така?!?

* когато публиката си мълчи, има няколко причини:
- чувстваме, че недостойните ни коментари ще омърсят продукта, под който стоят (въпреки че то и екскремента стои обикновено под красивото тяло, дето го е изср… и т.н.)
- намираме се в съвсем друго агрегатно състояние на духа или ни вее в друга посока
- (нещо лично) толкова ми се спи, че чета грешно половината от словоизлиянието, та… нищо не разбирам
- към горното - така и не разбрах кой кого гони, ‘фана ли го, ние от кои сме, нашите биха ли, кой ще гледа котарака на главния герой, ако хванат Зайчето в клетката (пу, пу, нищо лично към Зайчето)
- и последно - абе, аз нямам ли си собствени кървави и потни мисли, че да се ровя из калта на другите, остава ми удовлетворението, че съм преодоляла желанието си да се изходя в чуждия двор и то посред бял ден на благотворителното им парти

*когато DJ-ят има собствена програма, може и да подминем кръчмата, а и на последък отвориха много заведения, стига да имаш време, желание и … още нещо ;)

и не е зле “звездата” да контактува по някакъв начин с публиката, иначе започваме да си говорим помежду си и се вдига такъв шум, че забравяме, че в това заведение имало и музика и пиене, а ние все си носим от вкъщи и си пеем сами ;)

20. legrandelf @ October 22, 2010

Мда, така е по-добре ;)

Без значение дали ви отговарям или си мълча, не значи че не ви чувам :) Може и да не чета какви ми ги коментирате, но пък ви чувам :D Като едни звезди, дето ми го говорят. Или не бяха звезди?

То май няма значение. Шумът не ми пречи, тишината (когато е нежелана) ме убива :)

Що искате да ме убиете бе?!

:))))

Тъй.

« Ревю: “(bo)R.E.D.” Ревю: “The Social Network” »