Котка върху (на)горещ(ен) филмов сценарий

« публикувано на 07-10-2010 @ 1:29 am »

фотография: Den of Geek!

Притаил се в осанката на хомосексуален интелектуалец с интровертни наклонности, божеството на перото си играеше с махалото времево. Знаеше, че може във всеки един момент да го посочи скрупулно, със пръст и да възпре поривите му да отмерва смъртта, нейното приближаване и незаменимата общочовешка кончина на съблюдаващите я.

Притаил се, но скучаещ.

Малко над тази своеволна градация се издигаше леко угнил, но масивно дървен скрин. Или по-скоро шкаф. Лавица? Нещо голямо, дървесно, отдавна изциклено, лакирано и продадено за удовлетворение на душата колекционерска… интериорно-притежателна.

Върху рафтовете му нямаше нищо. Нищо, освен една сравнително дебела, но не твърде обийз червена папка. С черен ластик около тялото й, неумело оформящ свастика, дресиращо подбуждащ еврейските интереси за саморазправа в стила на XXI век. Ластик, достатъчно стабилно оковаващ я в потайнство и недоумение, прегледно заложени в погледа любопитен на приближаващата по ръба на секцията котка.

Това го натовари.

— Има твърде много латекс[т]!

Наистина. Наоколо имаше толкова много латекс, че порнографското производство спокойно можеше да се чувства запасено за десетки години напред. Всичко беше толкова вещо и лесно. Трудно и духовно. До момента, в който не спряха да му обръщат внимание.

Сексът си е секс - латексът, латекс!

Жената котка вече не беше секси… превърна се в латекси!

По ръба на мислите й маршируваха десетки труженички, но не така сексапилни като нея. Работещи в шивашки завод, с кърпи на глава и попръжни на уста. Между краката криеха своите котенца, докато Котаракът, покровителствено мъркащ на смяна не пожелаеше да ги оближе. Той бе гладен - задоволяваше “храносмилателния” си нагон с един пъргаво грапав език.

Не му носеше много. Но за тях - това беше повече от преимущест(вен)о!

Сексуалното текучество ги караше да се чувстват като добитък. При тове неудостоен дори с жегосване. Като опаковъчна хартия - бързо разкъсвани, употребявани и… захвърляни. Навън, да си ближат раните в близост до кофите с боклук. А често такива липсваха. Тогава оставаха насаме със себе си, студът и синдромът на кървящите от безличност устни, надявайки се на светлина от дъното на улицата или високо в небето.

Който бе сам… веднъж… оставаше сам… завинаги!

Котката се разхождаше напред-назад по нагорещения филмов сценарий. Усещаше изгарящия цвят на плътски желаещата я червена папка. Усещаше, но продължаваше напред. Напред, докато опашката не задмина сянката й. Тогава страхът изчезна, а мисловното прелюбодеяние - най-сетне превъзмогна себичната си доблест и подаде ръка на своите илюзии. Крайно забра[н/в]ени, крайно (по)желани.

За да бъдат изпълнени… от горещия филмов сценарий и свилата се в скута му котка.

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Дринов @ October 7, 2010

Казвам ти!
Дебела, но не твърде обийз червена папка? Джиниъс! :)

2. legrandelf @ October 7, 2010

Но как само ги накарах (кои Те) да замълчат :)))

Плашат се от котката… или от ноктите й? :))

А може би от грубия шев, макар и стилен, на латексовото чудо!

3. gergana @ October 19, 2010

аве, жената котка има ли мустаци, баси?!?
:))))))