Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Техники за оцеляване в градски транспорт

« публикувано на 06-10-2010 @ 11:08 am »


фотография: Фейсбук (Олег Панфилов)

Пеш ли ходите или ползвате някакво превозно средство докато разцъквате из града? Ако това превозно средство не е личен автомобил, мотоциклет, велосипед, катафалка, булдозер, кран, “Панцер”, “Тигър” или БТР, то най-вероятно вие сте представител на социалната прослойка “возещ се с градския транспорт”.

На всички ползващи услугите на ЦГМ - Центъра за Градска Мобилност (бившето СКГТ) им е ясно, че невниманието, неориентираността и непознаването на прекрасния български език, писмено и говоримо, може да им навлече гнева божий, приел формата на контрольорска санкция/гняв/гавра, пропусната спирка, което е равносилно на “Слязох на майната си… в депото!” или малък процент, но напълно вероятен - пребиване или трайно физическо/психическо увреждане.

Преди време Еленко бе така добър да пусне светлината през затъмнените прозорци на небрежно лутащите се в обществото свободни частици. Необходимо е знаете този гид на изуст, щото е полезен. А моята “добавка” към тая сървайвъл гозба ще бъде микс от техники за оцеляване във всяка една от фазите на синдрома “пътешественик в градски транспорт”.

— КАЧВАНЕ —

Разбира се, за да се возите, първо трябва да се качите в превозното средство. Лесно е - някои от тях имат стъпала, може да ползвате тях. В случай, че липсват или са на отстояние от земята от порядъка “скъсах си скротума в разкрач”, то тогава е по-удачно да ползвате ръцете си като сграбчите някоя тръба, препречваща и без друго тясния вход на мобилната машина. Всички тези съвети се нулират на мига, в който шофьора е “пропуснал” да отвори вратите. Тогава или започвате да се молите на случайно натиснат бутон, отварящ дверите транспортни, или започвате да псувате. Последното е изцяло във ваш ущърб, тъй като най-много да бъдете тактично избутани в най-близката локва или от тълпата, която също ще остане навън (заради вас), или от шофьора, гневно навил геврека по посока на хвърлящия огън и жупел.

Преди качването е важно да се застане в страни от вратата. За да не пречите на слизащите, както и на избързващите в покатерването. И двете стада говеда ще ви стъпчат, а след тях дори няма да остане потоп, който да ви отмие от нещастното лице на земята… Ще кървите и ще псувате сам самичък върху пътното платно. Разбрахте ли сега как се чувстват зебрите, a.k.a. пешеходните пътеки?!

Дайте път на бързащите - ще си спестите задушаването, в случай че се качите пръв и ви заклещят до някой затворен прозорец. Ако все пак виждате, че превозното средство се пука по шевовете - изчакайте отвън, няма смисъл да правите фитнес със затварящите се врати, нито да стоите на един крак, докато някоя баба отзад ви анализира с бастунчето си.

— ОТОРИЗАЦИЯ —

В случай, че успешно сте минали ситото от първия кръг на ежедневното риалити, ви е време да се оторизирате пред превозното средство. Опциите са следните:

имате карта за всички линии/за конкретната линия - не правите нищо, преди да се появат свраките контрольорите;
имате магнитна карта, билет, точни пари за автомат за билетчета - пътят е сложен, но не най-сложния:

Балансирате на пръсти до най-близкия перфоратор, апарат за сверка на картата или такъв за вадене на билети. Внимавайте да не настъпите някой, знам че едва дишате, но се постарайте. Особено бременни жени, майки с деца, баби на системи, дядовци с поне три куршума в бедрото, които са готови да ви рецитират любовните писма на Наполеон към Жозефина (при това на френски). Бъдете гъвкави и имайте готовност да си докарате някое разтежение, докато правите тази (не)нужна оторизационна гимнастика.

нямате билет, нито карта, но имате пари и ще питате любезния шофьор дали може да ви “услужи” с една хартийка - в повечето случаи няма билети, а когато има - или не се продават, или трябва да притежавате осанката на “Чшш… билетче, ако обичаш, за да не те заобичам аз след малко!” - но като цяло е трудно да се сдобиете с нужната ви вещ;

винаги може и да не се оторизирате - това ви дава пол позишън при наличие на контрольори в транспортната машина;

Когато все пак някой благоволи да провери изрядността ви на легален пътник в ЦГМ, бъдете вежливи, говорете отчетливо, ако имате нещо за казване и никога не поглеждайте този някой в очите. Някои циганки казват, че погледнеш ли контрола в очите - самият ти един ден ще практикуващ таз’ безсмъртна професия. Което автоматично значи, че скоро и татуировки ще ти се появят по ръцете. Освен косми между пръстите…

— ПРЕСТОЙ —

Натоварени, евентуално оторизирани идва време и за “малко” возене. Доста често това малко прелива в час, час и половина, в зависимост от това по коя линия се движите и в колко часа сте решили да пътувате. Нищо, че пеш разстоянието се взима за 15 минути, вие упорито продължавате да киснете в градски транспорт до пълно изключване на защитните ви системи и последващ тътен от припадъка ви насред купчината съвозещи се. Точно така - няма тътен, щото няма и падане. Сардините не се движат в консервената кутия. Вие сте сардина!

— пестете въздуха си;
— не правете излишни движения;
— поне с един крайник (може и с крак, увит около някоя тръба) се захванете някъде;
— краката ви да са закотвени на 7:25 в пода, за да може максимално да покриете риска от “впезапно изскочили маршрутки/таксита/велосипедисти/други шофьори” пред заветния път на превозното средство от ЦГМ;
— не си бъркайте в носа, нито в устата, ще си докарате някоя афта;
— не пърдете, за да не бъдете напърдяни;
— ако усетите миризма на фасул в близост до вас, направете опит да се придвижите до някой отворен прозорец (ако има такъв) или изцяло сменете позицията си - т.нар. снайперистка тактика;
— гледайте през прозореца, по-бързо минава времето;
— носете си нещо за четене или слушане - пак убива времето, стига да сте в позиция да разтворите четивото, освен това създава тапи за ушите ви и игнорира иначе изпилващия психиката околен шум;
— желателно е да имате бутилка вода, някой сандвич, или бисквиди, защо не и фафли - умиращите от глад и жажда не са богу драги;

— (С)ЛИЗАНЕ —

Това, което е влязло през входа, след време се появява и на изхода. Или с други думи казано - трябва да слизате! Много шофьори практикуват метода на “скачай, преди да съм спрял, защото онези отвън трябва да се качат, след като съм тръгнал”. Което по адреналин достига (дори понякога надминава) бънджи скок от моста при прохода Витиня.

Удачно е, като знаете къде ще слизате, предвижването ви към изходите на превозното средство да става една спирка преди това. Заемете удобна позиция и се ослушвайте/оглеждайте за други напускащи. Чувствате се като в края на някой концерт, нали? Само дето музиката не е на AC/DC или Металика, а Азис във вокален комплект със Софи Маринова. Или по-лошо - Джъстин Джейсън Бийбър!

Групичка от пътници, вежливо притискащи гърди, пениси, коремчета и каквото друго им стърчи, в близост до някой изход, образуват подемен строй тип “бургия”. Това е най-лесния начин да слезете, при това с минимални наранявания. Хубаво е да сте по-отзад, но не и най-накрая. Може да останете left behind. А никой не обича да бъде поставян в такава ситуация.

Винаги може да се направите на ударен(а) и в последния момент да се затичате към изхода с думите, оповестяващи свършения факт: “Ще слизате ли?”, “Може ли да се разминем?”, “Има за слизане!” и т.н.

Ползвайте перилата, за да не си счупите главата. Бъдете готови за голям скок, особено в дъждовно време, освен ако не си носите резервен чифт чорапи. И обувки!

Веднъж напуснали превозното средство, огледайте се - за бързо преминаващи коли, които дръзнат да ви прегазят, за правилното местоположение на спирката. Ощипете се, може би сънувате, дълбоко задушен в нафтената катраница на градски транспорт…

ЦГМ ви пожелава приятен път!

« подобни cynical speech, , , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Bia @ October 6, 2010

Аз съм с метрото, докъдето има, като свърши тунела ползвам Sturmgeschütz-а.

2. sky_mender @ October 6, 2010

Епично!!! … тъкмо вчера се шегувахме с един приятел, чийто крак бил “щипнат” от вратата, че е имал ексклузивното удоволствие да пътува като вълка от “Ну, погоди!”.

3. legrandelf @ October 6, 2010

Bia, мдам… с/в метрото е (малко) по-културно :) То там и няма как да тръгват преди да си се качил, или да слизаш преди да са спрели :))) с отворени врати ;) смърт ще има!

sky_mender, сещам се за този епизод на “Ну, погоди!” - култов!

4. Лита @ October 6, 2010

страхотно е :) най-много ми хареса краят: “Ощипете се, може би сънувате, дълбоко задушен в нафтената катраница на градски транспорт…” :D
аз също скоро писах нещо по темата ;)

5. Len @ October 6, 2010

Мейт, пропускаш култовите персонажи в автобусите: дядото с бастуна дето псува наред и за всичко са му виновни политиците, лелката назобана с чесънче, булята с цветята, викащите ученици, работниците от строежите дето си пътуват с работните дрехи, заблудените пътници объркали номера на автобуса и натискайки (разбира се без успех щото не работи) алармения сигнал, майките с бебета и колички, пенсионери с пазарски колички които минават през краката ти…
Даммм интересно нещо са автобусите. А това със заклещването си е батална сцена :) И като гледам как вали, като спре някой автобус и вратите му се отворят пред кратер пълен с вода и трябва да слизаш (и тълпата отзад ти помага да цопнеш в локвата)… :)

6. legrandelf @ October 6, 2010

Лита, хахаха, дам - култова е и твоята история :) То май всички “съдби” в тоя жанр са яки, хъхъхъ :))

Len, о, няма как да ги хвана всичките :))) Или трябва да списвам анали по техен адрес в продължение на месеци, че може и година, или после ще се получи трижди по-километричен пост от този :D Всъщност - и двете, няма или! :)))

7. Nostromo @ October 6, 2010

“Пътувай трудно” 5
Режисьорчето: Джон МакТиърсИнЙорАйс
Музика: ЕйОня ДетМориКоне
Каст: Една тумба народ, иначе казано статисти…

Снимките на филма започват… и не свършват… Поне не в тоя живот.

8. frog @ October 6, 2010

Елфе, къф е тоя Джъстин Койтамбеше? Чак толкова ли е зле, че го сравняваш с онези, другите?

9. legrandelf @ October 6, 2010

Хахахаха… кинематографично! :)
Малко затворническо на моменти (като звучене, но… всичко с времето си) :))

frog, не знам… прецени сама за себе си :)))

10. frog @ October 6, 2010

оу-уа-аа-аа, оу-уа-аа-аа-оу-уо-оо-оо-ооооо (накъдрено)

тва верно е зле, ама е детенце - простено му е :))

« Ревю: “Frozen” Котка върху (на)горещ(ен) филмов сценарий »