Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Ревю: “Frozen”

« публикувано на 05-10-2010 @ 11:57 am »


фотография: Horror Movies
на вашето внимание: Официалният трейлър към филма

Не знам колко от вас обичат планината, карането на ски или сноуборд. Не знам и колко от вас са достатъчно неразумно екстремистки настроени (което не включва бомбени пристрастия на оживени места), че да постъпят по възможно най-глупавия начин в една явно опасна обстановка.

Вероятно има един хубав процент мръвка, която си проси да бъде подложена на суров климат и разни други екстремни фактори, за които “Сървайвър” може само да си мечтае да създаде за пред малкия екран.

Планината е от онези места, с които ебавка не бива. При това целогодишно. Три чифта гащи, още толкова резервни чорапи, поне два пуловера бонус и какво ли още не. А когато има понавял снежец - трябва да сме още по-осторожни. Но не би. Не е в природата на човек да е внимателен. Напротив - по натюрел това животно се радва на заложени качества като унищожението и самоунищожението. Всичко това, въртящо се около оста на прибързаността, честолюбието и глупавите постъпки.

Във “Frozen” историята увлича трима (двама младежи и една мацка) послепубертети в един явно непознат за тях свят - снежната планина. Мотаят се със ски, сноуборди, екипи, шалове, шапки, ръкавици, но с празни глави.

След един особено изпразнен от адреналин ден по детските писти, силно изразените детински маниери в крайна сметка надделяват и тримата решават да направят още един, финален рейд, този път върху черна (вероятно) писта.

Глупостта им (както и тази на подкупния гард) ги качва на седалковия лифт в посока нагоре към върха. Не стигат до там, щото им дърпат шалтера. Не нарочно, разбира се. Малка грешка в преброяването и синхронизирането на информация.

Тримата остават да висят на… де да знам, 15-20 метра от земята, при задаваща се виелица и… изпилващ нервите вой на гладни животни, премляскващи в очакване! Като в песента: “Зима е, вънка вие вук…” - само татко им дето не беше при тез’ тримката, та да ма’а пръжки с лук!

Със сигурност щеше да им помогне.

Оттук насетне може само да си представите какво ще стане. Но не се задълбочавайте прекалено много. Въпреки, че филма има потенциал да бъде наистина фрапиращ, свалящ кожата от студ и ужас, не е реализиран успешно. Вярно, тук там има сцени/кадри, които те карат да си покриеш лицето, но не бяха достатъчни. Като зрители от модерната епоха сме свикнали да има страх, обезумялост, кръв и смърт (когато жанра го предполага, разбира се), при това в сериозни количества. В противен случай не ни доставя пълно удоволствие.

Садистична публика…

Но да речем, че докато гледах “Frozen” не бях крайно настървен да попивам с мопа кръвта от пода. Съжалявам за това, че въпреки наченките на реализъм, лентата силно избяга от манията да ми преобърне представите за замръзване, психическо подивяване, телесна амортизация и какво ли още не в рамките на един зловещо екстремен свят. И това без да броим вълците.

“Frozen” е плашещ, но… може би за хората с по-слаби сърца. Мен ме ужаси в рамките на няколко минути и до там. Не мога да му простя недомислиците, нито похабената възможност да бъде истински внушителен. Някъде из трейлъра забелязах хвалебствени цитати дошли изпод пръстите на “големи кино разбирачи/любители”, като един от тях го сравнява с “Jaws” (относно внедряването на съответната фобия в главите на зрителите). Само мога да спестя на този човек словесния поток, който иначе се обобщава с: “Пълни глупости, мейт!” - но това е мое лично мнение, макар и да имам чувството, че ще бъде споделено от мнозина.

Тъй като климатично влизаме все по-убедително в сезона на снеговалежите и натрупалите върху пистите преспи, “Frozen” е приятен пример за това как да не изглупявате следващия път когато решите да си правите високопланински трип с идеята да се плъзнете по баира върху една или максимум две тънки, но достатъчно еластични летви.

Помръзнете малко с “Frozen”, в това определено го бива. Колкото и уютно да ви е, докато гледате филма и на вас ще ви позамръзне семката! Пазете я, ще ви трябва… особено ако не много от вас оцелеят след “спускането”.

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. troubadour @ October 5, 2010

Истината е в “Touching the Void”

Филмът е тип дискавъри “Не трябваше да съм жив” предаването. Неописуемо красив, студен и истински, щото е и по действителен случай. Имаш едновременно разказа на оцелелите, както и пресъздаване на случващото се. И въпреки че е ясно, че всички са живи, просто е страшно напрегнат, занимава се повече с психологията на оцеляващия, а не “дали Пенчо ся ше пукне или не”. И, да, пак казвам - много е красив. Планините, ледниците, всичко е заснето по ебаси начина. Има такива кадри, дето не знам как са ги заснели. Много е силен.

2. UZUMAKI @ October 5, 2010

Замръзнах на тоя филм, ей! Не бе, froze-ването ми беше психосоматично, но пък филмът е so-so, наистина. Сакам втория “Hatchet!”

PS Ти си виновен… вместо да ме завиеш…

3. legrandelf @ October 5, 2010

troubadour, ще го прегледам, обещавам ;)) Иначе се присетих за “Alive”, който едно време беше доста внушителен :))

UZUMAKI, виновен, но… ти пропусна да ме гушнеш, когато ти предложих ;) Ако го беше направил, оле! Щеше да ти отдам малко топлина :D нямаше да ти замръзне марцинарското нещо! :)) lol

4. UZUMAKI @ October 5, 2010

Да, така е! :(

5. troubadour @ October 5, 2010

Alive все още е огромен, даже до появата на Cast Away беше най-добрият представител на оцеляващи-в-екстремна-ситуация-хора-поставени-в-изолирана-обстановка или с други думи Робинзонов тип филми. Някой може да включи в списъка и “Перфектната буря”, но той по-скоро попада под шапката на апокалиптичните, края на света, природни катаклизми филми.

Докато Touching the Void е по-документален, бавен и психологичен, занимава се най-вече с психиката, нужна за оцеляване, превъзмогване на трудности и т.н. Обаче този филм нещо нямам намерение да гледа, въпреки че ще го направя.

Скоро трябва да излезе Buried с Райън Рейнолдс, където са го затворили милия в един ковчег под земята жив. Очаквам много от него, а и засега отзивите са предразполагащо високи.

6. Nostromo @ October 5, 2010

+1 за “Тъчинг дъ Войд”.

А сега се сещам и за един друг, който гледах преди около 15 години по ТВ и все още ми е в главата, когато става дума за планинско катерене, високопланински лавини и наистина отчайваща атмосфера. Казваше се нещо от рода на на “Пътят [някакво име]“, но убий ме не се сещам какво. :)

7. legrandelf @ October 5, 2010

troubadour, о, да! “Cast Away” ми е любим (и във филмите на десетилетието не го забравих), на “Перфектната буря” се зарадвах, но… съм сигурен, че с такъв каст и сценариен аспект можеше да се получи доста по-силен. А “Buried” преди седмици му гледах трейлъра и въпреки, че Райън Рейнолдс е предимно (романтично-)комедиен актьор, макар и да Ханибал-ства в “Блейд”, мисля че добре ще се справи с тази психологическа игра :)

Nostromo, хайде де, хайде! Сети се :))) Изпуши един коз, може да ти се задълбочи мисълта и да се сетиш. 15 нива надолу трябва да се спуснеш все пак. Бая седитив си трябва, lol

Инак филми за планини, планинци, катерачи и разни други - бая са ми минавали пред очите. Някои са били твърде голяма хапка cheese (cake), въпреки че са радостни за общото настроение - “Катерачът” със Слай или “Вертикална граница” с една камара младоци + тежката ръка на Скот Глен. Други пък са били непретенциозни, но въпреки това… готини и в минималистичната си частица - успешно епични - “К2″ с Майкъл Бийн!

8. Дринов @ October 5, 2010

Само не говорете на кой му било студено, защото заради вас жена ми гледа от пода, а там вее! :))))
Единственото, което ме изкефи от филма, беше как похапнаха вълците. А, да и вторият, афтермат - пак вълчи.

9. Val @ October 6, 2010

Дринов, имаше и някои реалистични сцени - например напикаването :))
А като цялостен извод за “Frozen” можем да кажем - Когато си на лифта, провери дали телефончето ти е в джоба. Ако липсва, бегом в хотела :)

10. angie @ October 7, 2010

цитат - “Nostromo, хайде де, хайде! Сети се :))) Изпуши един коз, може да ти се задълбочи мисълта и да се сетиш. 15 нива надолу трябва да се спуснеш все пак. Бая седитив си трябва, lol”

тук ми се завъртя някакъв руски текст - “от чистого снежного истока в прекрасное далеко я начинаю путь…”
“от чистого истока” буквално май означаваше “от чист извор”, в смисъл - хироу тръгва с чисто сърце, с чиста съвест, с чисти помисли… на чисто с една дума. звучи най-вече като трепети и ново начало. абе красиво е… не толкова скрежно, но… :))

11. cinemascrotum @ October 8, 2010

Филмът е средна пикоч, клонящ към скучната евтиния с големи претенции, а накрая - изтъркани грънци. Да замръзнеш на лифт - това само американец може да го направи обаче. Голям съспенс, голяма драма, голямо нещо…

12. legrandelf @ October 8, 2010

cinemascrotum, знам че можеш да го наредиш с повече думи. Знам, че и други филми можеш ;) Но повече ми харесва да прочета нещо, за което въпреки желанието ти да го осереш с критика, казваш по някоя добра дума ;) На въпреки е, но все пак е добра дума ;) И не километрично, разбира се, lol

« Любов / Секс / Порно II Техники за оцеляване в градски транспорт »