Телефункен: “Стъклен дом 2: Време за истина”

« публикувано на 28-09-2010 @ 7:31 am »

фотография: Калин Врачански
новото начало: недостатъчно убедително в рамките на ~90 минути

След лятната пауза, кой бил на море, кой на планина, кой киснал в МОЛ-а, дойде време сериалната ни абстиненция да си начеше крастата, така че ние, верните фенове, да преустановим страданията си като се самоосвидетелстваме пред малкия екран!

Накратко, вторият сезон на “Стъклен дом” (ако има рима, наеби удари ма) се очакваше от мнозина. Вълнувах се покрай предстоящата премиера, понаглеждах фен групата във Фейсбук, чаках да минат тея месеци (без да стоя пред календара с флумастер в ръка, за да зачерквам дните), като успях да се задържа вън от психо-паниката или крайно зависимия идеализъм.

Яко беше, когато се разбра, че ще има две последователни серии (да се разбира като два последователни премиерни дни), които на всичкото отгоре ще са по 2 часа. Като махнеш рекламите - малко повече от 90 минутен пълнометражен филм.

До тук - нямаше от какво да се оплача, при все че първия сезон по много параграфи беше достатъчно умел и смел, без да си мислите, че не съм забелязал и не отчитам недостатъците му. До тук - да!

Но… въпреки вълненията, трябва да бъдем обективни.

“Стъклен дом” наистина е връх в ситком опитите на българското филмово изкуство. Въпреки явните и някои от неявните негативи, съпровождащи продукцията, сериалът се харесва и е достоен конкурент, че даже с няколко класи над регулярните бози в жанра. “Стъклен дом” не е сапунена опера. В него се залага на криминално-политическия елемент, примесен стабилно с икономически разправии, по-често машинации, отколкото бизнес ходове, от които да се поучат заинтересованите.

Има(ше) потенциал. Но какво се случи?

Първи епизод от втори сезон започна грациозно. Припомнихме си героите, настроихме се към новите добавки (разбирайте Асен Блатечки), макар и твърде мистично поднесени на нашето внимание, в очакване за повече, отколкото първи сезон съумя да ни предложи.

Всичко беше приемствено, разбираемо, логично и… поддържаше някакво темпо. Докато в един момент сценаристите (предполгам към тях трябва да соча с пръст, колкото и неприлично да е) не прекалиха. Накъсаха диалога с повтаряемост и неоригиналност, заложиха на неправдива комичност в някои ситуации и като цяло… насилиха късмета си.

Финалните минути на първа серия бяха ужасни! Прибързани, смотолевени, без капка достоверност. Метаморфозите на Камен в рамките на 10 минути са неприлично груби, да не кажа нереални. Поне да се беше алкохолизирал тогава, ми той… досущ като капка от планински поток - трезвено свеж! Нямаше нищо, което да оправдае действията му и… схлупената развръзка.

Тук почувствах и първата суха глътка насред иначе приятната атмосфера създадена от коктейла “Стъклен дом”, v 2.0.

Понеделник вечер се очакваше втора серия от новия сезон, както и знаменателното завръщане на Ламбо - финансовия Джийзъс в света на МОЛ-а! Воскресе, ама май никой не му се зарадва. Сватбата няма да я коментирам, прекалено бразилско е. Т.е. предложението за сватба и оповестяването на “Заедно сме!” - излишък! Мелодраматичност в един крайно неподходящ момент, поднесена по доста плосък начин, понижаваща класата на “Стъклен дом”.

Очаквания, очаквания… плюс силна доза разочарование.

О, да! Николай трябваше да бъде арестуван с една идея по-бързо, някъде в първия половин час на пилотната серия от новия сезон. Но не… задържа се стабилно, като глист за угнила плът, до средата на втори епизод. Излишно!

Разхищението на Ставреви също ме подразни. Може би само Чарли успява да вкара сантиментално количество майсторлък, но със забавачката (в лицето на wanna be shop lifter-ите) подиря му също попадна в сянката на съмнението ми за бъдещия (си) успех в/на сериала.

Накратко - бях превъзбуден, а в крайна сметка… поомекнах преди да съм свършил. В мен ли е проблема или в мацката, наричаща себе си “Време за истина”?!

Не видях напредък. Някои от актьорите са запазили статуквото на персонажите си, докато други съвсем са залитнали в непозната посока. И това не може да бъде оправдано с “Героят ми търпи промени… пък били те и коренни” - просто слабо се представят, нека се променят, ама да го правят с нужната класа!

Силно се надявам екипът да се вземе в ръце и ако не успее да покори върха, към който се стремеше преди 6 месеца, то поне да влезе в утъпкания коловоз на досегашната добре работеща парна машина и да се позасили в пъти повече преди да достигне следващата спирка.

Току виж много от феновете решили да преустановят своето пътуване със стъклената композиция на bTV…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. legrandelf @ September 28, 2010

О, не! :)) В никакъв случай ;)
И по параграфа за телевизоропокупко(продажба) и в частта на поддържане огъня на бг телевизията ;)

2. Точка @ September 28, 2010

Признавам си без бой, че не съм гледала нито секунда от него. Скарана съм с ТВ. Чудя ти се как намираш търпение да следиш сериал? :)

3. soregashi @ September 28, 2010

@Точка, следенето е лесна работа, въпроса е да имаш желанието. :)

4. legrandelf @ September 28, 2010

Точка, имам и други познати, които не (го) гледат сериали :) Няма бой, няма камъни ;) Уж сме цивилизовани. “Следя” него и май нямам друг. :)))
Вися на тракера, щото не обичам рекламите. Ако решиш да пробваш СД, започни от първи сезон, щото тръгнеш ли с втори, може и въобще да не гледаш какъвто и да е друг остатък от него :P

5. nin_jah @ September 28, 2010

Имаш право за нещата, които си казал. Очаквах даже повече храна от твоя страна да си призная :) Дали “чакането” a.k.a. липсата на сериал за няколко месеца, дали друго (като например занижаване на собствените ми изисквания към гледаното от мен) - не знам, но засега няма да го плюя; давам още няколко серии шанс. Може би са се изсилили с премиерните епизоди, а после няма да пресилват нещата? Мога само да се надявам. :)

А защо никой никога нищо не каза за шапката ми е интересно. И интрото на първи сезон, и това на втори предизвикват у мен желание да се гръмна. А може и да не разбирам :)

6. legrandelf @ September 28, 2010

nin_jah, шапките… шапките. Първи сезон не ме кефеше - супер крив монтаж, при това снимките на героите бяха дроб! Още не мога да я гледам физиономията на Камен от главния плакат на сериала. Фотогеничен е, обаче там прилича на невръстеник :))))

Сегашната, малко повече ми допада, но пак е… слаба. Има някои елементи, които супер много дразнят! :)) Падащи диаманти, ножчета, абе… фейл!

Преди музиката от шапката много ме изнервяше, може би щото я свързвах главно със шапката, но сега някак съм й свикнал и е файн-о-файн! :)

7. Val @ September 28, 2010

Озадачи ме слабата актьорска игра на Атанас Атанасов. Той е опитен актьор, но тук е тотално слаб. Eдинственият, който се справи с ролята си е Георги Новаков, тайнственият шеф на Николай Жеков.

8. Васил Мирчев @ September 28, 2010

ситком означава ситуационна комедия. Стъклен Дом е телевизионен сериал а не ситком…

9. legrandelf @ September 28, 2010

Васил Мирчев, приемам забележката, но… като изключим липсата на записан “уж студиен от на живото излъчване” задкадров смях, дори “Стъклен дом” има достатъчно комични елементи ;) И не визирам Ставрев и лафовете му. Но и по дефиниция, sitcom от доста време е аналог на всичко де що се движи ръка за ръка с иронията, сарказма и понякога не особено сполучливия хумор :)

Малко килване, заплахи, псувни и т.н. не могат да опорочат sitcom по речник :)

10. Виктория @ September 28, 2010

Много са ми изкуствени Елена Петрова и онова дете на природата Калин Врачански. Ама направо превключвам като им почнат любовните сцени. Бразилските са по-естествени.
Сериалчето за българско бива. Ама цялата ни дребнавост е вкарана вътре. Мол, братче… Поне да беше фабрика. Или банка. И най-тъжното е, че сценаристите… не четат книги. :( Знаят малко думи, нямат оригинални поврати на мисълта и прозрения. Никакви интересни етични дилеми. Е, аз съм фен на Хаус и цялата ексцентричност на света, ама поне мъничко оригинална мислица така да ми пуснат… Нещо, над което да се замисля… Сценаристите са най-слабото звено в тази система. Другите се справят прилично.

11. Иван Иванов @ September 28, 2010

“Стъклен дом” няма нищо общо със ситкомите, независимо от това колко сарказъм и ирония има в него. Ситкомите са между 24 и 27 мин, имат различна драматургична структура и обикновенно в една серия се изчерпва една случка. Или две-три паралелни ситуации. Много рядко случките се развиват в две серии. Ситкоми са “Приятели”, “Двама мъже и половина”, “Малкълм”, “Фрейзър” и т.н. Общо взето нещата, които пускат по ФОКС ЛАЙФ. Единственото нещо, наподобяващо ситком в България е “Клиника на третия етаж” или както там се казваше. Дори “Той и тя” не истински ситком, защото е сбор от словесни скечове, без обединяваща случка. :)

12. Танци Варна @ September 30, 2010

Незнам, но аз лично много съм доволен от филма.

13. legrandelf @ September 30, 2010

Перфе’!