Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Вагинален разтвор

« публикувано на 27-09-2010 @ 8:25 am »


hot-ография: Събина бърника из ffffound.com
слушайки: Kenny Rogers - Just Dropped In

Не бе минало много време от предишната оргия, в която Микеланджело имаше пръст! Събуди се със слънчеви лъчи в очите си. Не успя да намери разсъдъка си, а само едно пихтиесто мозъчно парче в боклуците на пода. Спусна се с поглед при тях, за да провери в какво състояние се намира състоянието му…

Останалото бе душевност! Когато излезе навън съзерцаваше небето, което бе неясно, досущ като спомените от (из)миналата нощ!

Разби пръстите на левия си крак в един камък, но не изкрещя. Нямаше глас, нито желание за болка. Просто подмина случката и продължи към Нея. А тя го чакаше. Зовеше го пламенно (поне) от няколко седмици…

“Моля те… свърши в/с мен… моля те!”

Сикстинската капела не бе далеч от ателието му. Тя тръпнеше в очакване и той го знаеше. При това много добре! Но се отнасяше с нея като с жена. Караше я да чака. Не даваше всичко от себе си, имаше тайни от нея… за да го привлича още повече!

Нуждата от безнуждие… мотивираше живота му!

Микеланджело влезе в Нея. Проникна задълбочено и затвори очи. Подуши я, след това раздвижи ръцете си. Усещаше влагата във въздуха. Влагата, която разсичаше опиянието му през изминалата нощ. Същата, която го държеше буден в продължение на няколко месеца. Същата, с която съгреши, и за която продължаваше да копнее измежду множествените оргазми, въплътени в лекомисления образ на ежевечерните оргии над бистрото.

За него нямаше мадам, нямаше любов. За него имаше нарцисизъм, цицоидеализъм и четки в комплект с боя, предоставящи му редица вагинални решения, щрих подир щрих.

Толкова много цветове, толкова много импулси. Всичко беше в ръцете му, но зад тях… командите избиваха от мислите. И спомените. И отново мислите. И послеефекта от опиятите. Нищо не бе идентично, нищо не бе различно.

Освен Микеланджело.

Затова започна. Отдаде се на допира. Почувства го с целия си релеф и се разля върху повърхността на тавана. Не спираше да струи от мъжество, проклинаше дните и своите погубени вечери. Микеланджело роптаеше с цялата си ерективна мощ!

За да свърши…

За да завърши с допир… така сакрален и желан, като никое друго чувство и преживяване познато на [без]грешния човек!

Допирът на божественото!

С една ръка претвори образа на несъществуващото. Отцепи вярата и й придаде душевност. В една ръка…

« подобни cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. lilia @ September 27, 2010

Само да отворя очи…

2. Nostromo @ September 27, 2010

Елфе, мисля че Папата току-що намери ново кътче в Нет-а, с което да разнообразява самотните си нощи. :D

3. legrandelf @ September 27, 2010

Nostromo, ако паписимо цъфне (и) тука - съвсем ще го погнат! :))) Няма къде да се скрие, пък не дай Боже да коментира :D Не, няма да го банна - ще го предам на ВатиБОП :)

4. lilia @ September 27, 2010

Искам… саамоооооо те търррррррррссяяя

5. legrandelf @ September 27, 2010

lilia, без такива самоцелни, моля те! :)

На! Търси

6. Таня @ September 27, 2010

Изкуството като сексуален акт. Много любопитно… “диалози за вагината” ;-)

7. legrandelf @ September 27, 2010

Таня, според мен (а и според водещият древно-изписаните тук анали) Микеланджело си е живял доста добре :P Нищо, че църквата го е експлоатирала. Поне не е прегорял на някоя клада и си е запазил главата.

Запазил ли я е? :))

8. Dani @ September 27, 2010

Twisted shit!!!!!!

9. Val @ September 27, 2010

Ностро е страшно прав.
Защото,
Папата прави поръчка на художник:
- Искам да ми нарисуваш библейска сцена. Примерно – Адам и Ева в Рая.
- А как да бъде – преди или след грехопадението?
- Най-добре по време на грехопадението.

10. angie @ September 27, 2010

тялото е съвършената визитка. и да, няма по-добър художник от вдъхновения мъж… вникването в хората не е дарба, а умение, с малко усилие и търпение… между другото ме присети, че и ацтеките са рисували така хората, преди да ги разпорят в дар на боговете :))

11. legrandelf @ September 27, 2010

angie, звучи много добре :)) като изключим ацтеките, разбира се :)

Ха, догледа ми се “Апокалипто” - малко туптящи сърца там, разни копия, други кървища :P бе Мел Гибсън at his best!

12. Донатело @ September 27, 2010

Магнифико! :D :D

13. Ирония Идиотова @ September 27, 2010

Вабене де. Няма да си мисля за нищо друго, освен за Сикстинската и Микелето.
Елфе, “ужасен” си! ;)))))))

14. Omnia @ September 27, 2010

В една ръка може да има толкова много неща… пожелавам ти го :)

15. legrandelf @ September 27, 2010

Всички сме ужасни!

Представете си какво може (какви ги е вършел) Леонардо! :))) Или смятате, че той е бил малко (или много) хоумоу?! :)))

16. Таня @ September 27, 2010

Запазил си е безценната глава и както знаем от историята, до сетни старини (някои теории твърдят, че заради “йогата”, която практикувал чрез позите, в които рисувал). От автора на този блог разбирам, че е практикувал и други пози ;-) Така или иначе, текстът е много любопитен не на повърхностно ниво, но нека не ти развенчаваме мита за циничния елф ;) Напомня ми “Портокал с часовников механизъм”, в който Алекс получаваше сексуално удовлетворение, докато слушаше Бетовен, защото в изкуството прозирал сексуални инвенции. Или нещо такова…

17. legrandelf @ September 27, 2010

Таня, звучи много добре (за позите, йогата и тия три неща) :)))

Но преди няколко часа научих от сериозен източник, че според много историци Микеланджело е карал по английските авто стандарти :)))

18. Val @ September 28, 2010
« Ревю: “A Nightmare on Elm Street” Телефункен: “Стъклен дом 2: Време за истина” »