Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Образи: “Twenty Years”

« публикувано на 22-09-2010 @ 10:29 pm »


фотография: Фейсбук (Олег Панфилов)
слушайки: Placebo - Twenty Years

— къде…

Във върховите изяви,
далеч над простора, обширен.
Където скиталци бранят от вятъра,
даровитост смела. Открито!

— кога…

Веднага щом първите си тръгнат.
Напуснат ли обятията й -
трябва да я напуснат.
Останат ли… загиват. Завинаги!

Преди много години,
започва като притча,
се случиха неща,
изпълващи живота с кръв…

… прелюбодеятелно насищащи.
… разкриващи.
… мъркащи в пазвите ни.
… огнено отнемащи прямост, смелост и съвест.

— защо…

Никога преди,
никога след,
никога сега!

Когато приятелите затварят очи,
свеждат ръце,
превиват тела,
замлъкват,
пресипват с устни,
пресъхват от вътре,
плачат без сълзи,
викат без глас,
крещят през пръсти,
пулсират във вените си,
без да чуват…

Лудостта ти!

— винаги…

… нещата ще се променят.
… насищането ще убива.
… тревожния поглед ще съпровожда.

Той не можеше да избяга от това, което беше свикнал да бъде.
Подобно на малко дете, което упорства срещу родителската плесница.

Подобно на много неща, които не е, но можеше да бъде.
На всички онези неща, които убягнаха от погледа му, неговите прегръдки и…

… вярата в любовта!

« подобни cynical speech, mindcrushing art, shapes, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Цеци @ September 22, 2010

Страхотно е !!! :) Не знам какво друго да кажа…

2. lilia @ September 22, 2010

Едва догарящата свещ, чертаеше сенки в мрака,
очите се търсеха, без да знаят какво ги очаква.
Появи се буря и отне спокойните мигове нощем.
какъв бе този рефрен, като торнадо мощен…

3. иво @ September 22, 2010

Чудно е, изуми ме. :) Прилича на много натуралистичен Гео Милев, малко на картина от Дали и симпатично елфско “презрение”. Браво, много ми харесва.

4. pozzi @ September 23, 2010

еее супер, ама тоя край не му отива…

5. legrandelf @ September 23, 2010

иво, прекрасен разбор, пиша ти 6+ :)

pozzi, хаха :) винаги може да си отрежеш финала, ако не те кефи :) Но е такъв! :)

6. silvia tencheva @ September 23, 2010

финала е страхотен :)
аз бих добавила: аз вярвам в мълчалимата любов - без думи, без красиви обещания, без упреци, без молещи уста и т.н.

« Промо: “Българ”-ският анимационен сериал Исус спасява… ама само понякога »