Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Ретро ревю в очакване на “TRON: Legacy”

« публикувано на 14-09-2010 @ 1:58 pm »


фотография: walyou.com

Чувствах се странно, когато за първи път (преди няколко месеца) гледах трейлъра на “TRON: Legacy”. Екранът беше толкова голям, колкото бях свикнал да го виждам. Звукът не отстъпваше на други прожекции (или трейлър превюта), които съм гледал в киното. Цветовете не предполагаха да са по-различни от тези, които всеки нормален човек с ненарушено цветоусещане би могъл да възприеме и анализира като удоволствен микс за визуалните сетива.

Но въпреки добре познатите съставки, цялостното усещане беше различно. Не знаех какво по дяволите е “TRON” и защо сме длъжни да очакваме продължението му, “TRON: Legacy”, в средата на декември 2010 г.

След обмен на познания, допитване до Операция кино и ровичкане из мрежата се запознах малко по-подробно с предшественика на “TRON: Legacy” - Оригиналът от 1982 г.

Създаден преди почти три десетилетия, филмът на Стивън Лисбъргър е достатъчно впечатляващ, богат на идеи, заслужаващ статут на възходящ в смисловия жанр на технологиите и важната част, която те заемат в живота на нас, човеците.

Когато се връщаме към заглавия, които са създанение преди някои от нас дори да са били планувани (камо ли родени), подходът на зрителя се променя. Отдаваме някаква симулативна доза чест и се настройваме да гледаме нещо ретро. Т.е. изискванията ни не са съвсем понижени, но и не очакваме нещата, които ще видим да напомнят или да са близки до текущите.

Но това е от чисто визуална гледна точка, актьорска игра и… цялостното поведение на монтажиста. Оригиналността на сценария обаче не подлежи на обсъждане и трябва да е достатъчно стриктен, задълбочен и насърчаващ зрителя да търси… под вола теле. Докато накрая не види собственото си отражение в огледалото - моментът на просветлението или с други думи казано, т.нар. реакция: “Ебати якия филм!”.

След всички тези философски въведения ще си позволя да бъда кратък. “TRON” е страхотен филм с прогресивни идеи, извиращи от битовете на сюжета му. От гледна точка на фантастика и едно по-различно дигитално бъдеще той не е съвършен, но се базира на достатъчно сериозни въпроси свързани с машините, компютрите и роботиката ако щете. Преломния момент на Електронния Вариант, мислещ (в пъти) по-добре и по-бързо от човек (при това напълно самостоятелно) е и стожерът, превръщащ “TRON” в класическа sci-fi лента.

Терминологията на филма е повече от приятна, напълно различна от маса други (при това по-нови) творения в този жанр. Представете си, че със започването на “TRON” сте на база DOS (конзолно ниво). Като познания. В течение на времето обаче, като малко дете цъкащо с мишката пред големия монитор, заучавате все повече нови и нови неща относно мистиката във филма. Не се бъркайте, историята не е трудна за разбиране, стига да следите внимателно действието.

Но 1982 е зад гърба ни. За щастие (на верните фенове на “TRON”, а и за новоспечелените - такива като мен) от 2005 г. като идеен проект се появява продължението на филма. “TR2N” скоро се превръща в “TRON: Legacy” (чисто като заглавие). А за зрителите - остава очакването!

Предходната седмица в кината Cinema City София, Cinema City Пловдив, Арена Гранд Мол Варна, Арена Плевен, Арена Стара Загора и Арена Велико Търново бе излъчен ексклузивен откъс от “TRON: Legacy”. През изминалите 7 дни имах възможността да се запозная с впечатленията от други присъстващи на тази 3D презентация. Имаше недоволни, полузадоволени, но в по-голямата си част зрителите са били заинтригувани - напуснали са премиерните зали със завишен интерес и очаквания към събитието “TRON: Legacy”.

След това, което видях в “TRON” от 1982 г. + няколкото минути отрязък от продължението вече не се чувствам странно като първия път, когато трейлърът се стовари върху зрителските ми плещи. Уверен съм (или най-малкото силно се надявам), че “TRON: Заветът” ще бъде привлекателен филм (един добър завършек за кино-сезон 2010) и то не само от визуална гледна точка.

Определено ще чакаме датата 17 декември 2010 г. с 3D нетърпение!

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Nostromo @ September 14, 2010

И аз го гледах преди месец-два и естествено реакцията ми бе съвсем не каквато би била, ако го бях гледал през 80-те. С годините човек става обективен сухар. Е, сухар, сухар, но обективен, като оня естет на гозбите от “Рататуи”. Та аз лично отивам непредубеден и без очаквания. Надявам се филмът да е тъп, че чак прост. Ако ли пък ми издуха мозъка, ще го изживея като същия този естет опитал си разкошното рататуи. :)

2. legrandelf @ September 14, 2010

Nostromo, курабийката в теб проговаря :))) Пази си го, да не ти го пречука ;)
А сега по темата: хубаво сравнение правиш с г-н Его от “Рататуи”. Факт е, че с времето се превръщащ в претрупал се с “познания” в една или друга област и емоцията нещо да те жегне (пък било то с хубаво или лошо) е доста видоизменена.
Ще е хубаво да има перспектива, такава… че да те върне в 80-те, сякаш си гледал “TRON” тогава :)))) lol

И все пак - не очаквам взрив или кой знае какво доразвиване на историята от първата част. Най-вече ще се наслаждавам на визията, която въпреки че по принцип не се кефя на такива… компютърни опити за вкарване на хората в платките - но наистина изглежда красив филма. А и ще е на шибано 3D!

:)

3. Дринов @ September 14, 2010

Много се радвам че ти е харесал!
Адски много хора ми викат, “Ама к’во толкова му се кефиш на този “TRON Legacy”?” Оказва се, че не са гледали първия филм, който лично за мен е супер.
БТВ в годината на излизането му 1982, той не е бил посрещнат радушно и, сюрпрайз, сюрпрайз, критиците-разбирачи са викали “Визуално е супер, но сюжета е по детски поднесен и елементарен”. Чак в последните години, хората го преоткриха.
Имам големи надежди за това продължение!

« Сигурно си полудял, щом искаш да полудееш Книгите убиват… »