Всъщност пиша често. В работата основно с химикалка, а и в къщи си върнах навика, след една преинсталация, при която загубих данни за две години. Добре, че част от нещата бях записал по старият изпитан начин в малкото тефтерче :). Не претендирам за краснопис, но за четливост, да.

Сякаш наскоро бях чел (или чул), че голяма част от американците отдавна изобщо не са ползвали химикал(ка). Но честно казано аз бих ползвал всеки ден, имайки предвид горния фотос. :D

Добре, ще си върнем рефлексите в ръцете. А в главата?
Добра статия, Елфе!

Прогрес, какво да правиш. За добро или лошо е така. По цял ден пиша на компютър, затова и изпитвам велико удоволствие, когато вечер седна и си отворя хартиената книжка, дебела 5 см. А като се присетя нещо, си извадя стария и поомачкан тефтер, та развъртя тежката желязна писалка. Кеф, братле! И най-хубавото - там delete няма.

Какво си се афектирал рано рано за писането бре ;) Аз да си призная с ръка на сърцето, пиша. Ама малко като се замисля прав си дейба, печатарската ги вая…

Владимир Иванов, да - основен момент е четливостта. Пропуснах да я спомена, но е важна. Хубаво правиш, че пишеш :)))

Nostromo, преди да си се наобядвал не трябва да ползваш химикал(ка), особено върху такава повърхност :))))

Иван, попадение за delete-а! :)

Velinsky, на излизане от вкъщи тая сутрин върху входната врата на един комшия видях бележка, която предвидливо е оставил за инкасатора, дето по-късно ще мине да записва данните за водата. Та… любезен беше тона, но бележката отдалече си личеше, че е писана с краката. :))))

Eeeeх, много съм дрът :(
Спомням си времето, когато на клавиатура тракаха предимно пичките ма’инопишки и счетоводки :)

Толкова си прав, че нямам думи, дано повече народ прочете публикацията ти! За двете и-та наистина е голям проблем, повечето от младите - учащи и студенти не знаят кога се пише две и-та и кога след и-й. Поздравления, много поучително :) ! Иначе на мен ми се налага често да пиша с химикалка, тъй като работата ми е такава - административна, подържам си мазолчето на средния пръст и показалеца :)
А за снимката - уби лъва отново :)

Пиша безобразно грозно, не особено четливо (старая се да е четливо, доколкото може), но пиша и то с голямо удоволствие. Мрънкам за малко тайно тефтерче и много искам химикалка, която да ми пасва (т.е. да пише приятно ;)). Рисувам ти усмихнато човече с химикал (представяй си).

Кръстю, толкова дъртост ми лъхна от твоя коментар, че се сетих за сцената от “Списъкът на Шиндлер”, когато Оскар си избираше машинописка :)))))))))) Сещаш ли се? (ако не да разказвам после, или да я търся в Ю Тюб)

silvia tencheva, мда… освен ако работата ти не изисква “малко повече” писане на хартия - сиреч административни дивотии, определено няма начин да се случи - мазол на средния пръст и показалеца. :)

si, представих си :)))

:))))

Никога не съм можела да пиша красиво!
Добре, че се научих на пустия му технически шрифт, че почерка ми да заприлича на нещо :D. Иначе с химикалката само се подписвам. За писане рядко, много рядко, всичко вече се е компютъризирало около мен.

п.п. снимката ти пак е жестока ;)

гордея се с моя краснопис! Превърнал съм писането в истинско абстрактно изкуство. Пиша на български, но обикновено хората ме питат дали това не е корейски, японски или древноегипетски, а аз им отговарям, че това зависи от ъгъла на гледане. Извайвам буквите с тролски финес, стават истински шедьоври на абстрактния експресионизъм. Чете се на всички езици (пак зависи от ъгъла).

не че искам да се хваля де.

Ondine, мда - представете си само, че там не пише Lust, а… “Пиши четливо, българино” :)) Ама няма да се хване, нали - трябва да е на две устни… ъх, на два реда :)

lammoth, знаех си аз, че има защо да се размотаваш в БАН :) Разчиташ символите по Старгейт-а, нали? :))))

Още от началото на 80-те, когато моите връстници писаха ченгелчета, за мен бе много досадно писането. Съответно по-късно развих най-недоразвития почерк, при който дори експерти от ФБР биха се затруднили да установят моя психологически профил.
Вярно е, че сега това е голяма пропаст в моя живот, защото дори в работата, като си водя някакви записки после трудно ги разчитам (но пък се справям с почерка на шефа ми, който също трудно си го разчита).
Но не съм и човек, който си води дневник с впечатления от живота написани на позлатени странички, по-скоро живота ми е качен онлайн, достъпен отвсякъде при нужда (поне докато не се скапе електронно информационата система в световен мащаб), спешните работи си ги пиша на телефона, понякога ги блогвам от там, често синхронизирам информацията с онлайн носител, но се случва и да загубя доста…
Във всеки случай смятам, че електронизацията на човешката същност и виртуализацията на живота, отделя човека от корените му и дори променя гените а защо не и ДНК-то…

Но такъв е века в който живеем и някак си е неестествено да се връщаме към корените си вместо да се устремим към небесата използвайки крилете си…

vassilev12, то ясно, че е еволюционен процес. Но не може ли ей тука да наврем среден пръст в колелото на (иначе) бързащата еволюция? То ще ни се промени ДНК-то, ама не мисля, че неспособността да пишеш (тъй де, да ползваш химикалка) е много полезно.

Сигурно и през 4-5 (’иляди години) са имали проблеми с такива като мен: дето викат… “Нека не забравяме как се правят скални рисунки” :)))))))) lol

И все пак, това с крилете ми хареса, но мисля че не бива да скачаме (пък било то и с широкоразперените си криле) преди да сме се научили да ходим :)

А не бе, а не бе… Аз винаги съм писал, като доктор. То това си има и своите плюсове докато си в училище, не е лошо да изкарваш по някой лев. :) lol

Проблема по-скоро е, че ние трябва да си припомним позабравееното и пак ще се справим с писането, а децата, децата които все още не са се научили. Малките наивни дяволчета с лъскави нет и ноутбуци в раничката вместо тетрадки. Тях как ще подстракаваш Елфе?

Абе ти ми осигури лист като тоя на снимката, ще пиша докато ръката откаже ;-)

не забравяйте и двойното нн, ама всички го бъркате… :(
обикновен - обикновено
есенен - есенно
толкова ли е сложно!

аз тъкмо си помислих, че това на снимката е цип, а то било… ГАДОООСТ!

Ламоте, важното е, както и да го обърнеш, все да се чете - ей в туй е майката на майката на майката… голяма наука си ти, ей
хахахааааа
(да ти нарисувам ли сърчице?!?)

Вчера!
Беше като че ли нещо чуждо в моята ръка. Отначало боравих трудно и бавно, резултати не бяха добри. Но това явно е като колелото като се научиш веднъж и не забравяш, само на гъзът ти дето му се налага да свиква отново, та и с ръката същото. Движенията от начало бяха много несигурни, но после станаха плавни и изящни (2 минути пауза за смях) :) Крайният резултатат беше повече от задоволителен :)
Относно краснописа и правописа. Еми аз и двете не ги владея, но това си ми го беше казала учителката по литература, и аз си го знам. Е че mIRC-то помогна за деградирането и на двете си го признавам без бой.

Марти, поздравления за статията!
И аз съм от тези, на които им се налага всеки ден да пишат с химикал. Е, почерка ми е почти докторски, но си го разчитам. Виж телефонни номера пиша само в гсм-а, което ми докарва по някой проблем с паметта… ;))

Честно казано, според мен, ако ти се налага не е нужно да знаеш да пишеш чак толкова добре на ръка. В крайна сметка, това си е част от развитието на човека. Навремето са писали на пергамент, ама в днешно време никой няма да те кара да го правиш само и само да не изгубиш тренинг :). Аз пиша всеки ден с молив в работата, налага се, писал съм по 15 страници на лекции, но не смятам да почвам да пращам писма вместо имейли :)

Дразнещото наистина, за което си прав, е правописът. Всекидневно се случва докато ровя из нета да си викам поне по няколко пъти “бахти малоумниците”

Да се чете “…ако НЕ ти се налага…” :)

На мен пък ми е трудно на клавиатура, ако щеш ми вярвай. И ми е много по-лесно (по-скоро естествено някак си) да си запиша думата на лист, за да си проверя граматика, правопис… Даже ще си призная, че първите ми постове в Режицата първо ги нашмарцафусвах (т’ва щото имам “прекрасен” почерк) в тетрадка, после чинно си ги преписвах. Ужас. И аз като Кръстю осъзнавам точно в момента колко съм дърта, нга си…
Но при мен, се знае, Ъфкорсе, бъгясването на заден, преден, страничен лоб с “пълен член на думата”. Като казах “пълен” и “член”, много добро фото! Много!
:)) Одобрявам! ;))

Това с краснописа ми е голяма болка - всички ми казват, че не пиша грозно, но не ми разчитат. Като дете колко се мъчих да се науча, но нищо не стана - все същия калпазанин съм :D :D :D

Аз първо на тетрадката. Посрещам изгрева с нея. Няма шум на комп и мрънкане на недоволен. После на компа. Хапвам си букви и не претендирам да слагам този “член”, а и запетаи няма. Но не се губи смисълът му.

se edno ima zna4enie dali e krasivo vob6te ne mi puka nito za bylgarskiq nito za ciganite nito za latinicata nito za prepinatelnite znaci kakto vijda6 ot komentara mi

сега ме сетихте:
преди време ми се наложи да отговарям от името на една високопоставена административна единица на немския посланик. Седнах с молив и лист в ръка и колкото и да си човърках мозъка, така и нищо не измъдрих, но трябваше да го набера (нищото) на административния компютър и да го изпратим по имейла. Не щеш ли като седнах пред екрана и като ми се отвори едно дар слово… или с други думи - счупих клавиатурата от любезности.
После немския посланик така се разнежил, че цяла вечер прегръщали с жена си високопоставената административна единица и го обсипвали с благодарности за милите слова, за които, естеВствено, той си нямаше и понятие.
та… така
като свикнеш веднъж с компа… и особено ако ти се налага после сам да разчиташ написаното от самия теб… или се старай да пишеш четливо, или си намери някой краснописец храбрий, на когото да диктуваш
:)

Да ти кажа честно, между правописа и краснописа разликата е като между съветски и шведски - демек нищо общо… В началото на 80-те бях в руско училище и там имахме часове по краснопис. Пишехме “тънко и дебело”, но не с писци, а с химикалки. Благодарение на тези уроци се сдобих със сериозен мазол на средния пръст… и до ден днешен си го имам, въпреки че вече рядко пиша на ръка.
И все пак… дали благодарение на тези уроци, или на нещо друго и до ден днешен обожавам да държа в ръката си красива химикалка, която пише сякаш режеш масло с диамантен нож и да си редя мислите… хоби!
Поздрави, Веси

Ми освен да ви кажа на всички, че сте (ми) много яки… друго не ми идва. Ни в устата, ни в гъза, ни под ръка, ни върху хартия… пък била тя и тоалетна :))))

Комита, моля те! Тя и сега ръката може да ти откаже ако прекалено дълго четеш горната фотография :)

Мейт, ако имаш къде да топваш перото на писалката ще пишеш не ами и ще искаш още :) Аз предпочитам да пиша с молив за разлика от химикал - по ми харесва. А писалката е индивидуалност, както и подписа :) Сега да не вземеш да пишеш за писалките - коя каква била, с какво перо и колко бързо и свършвало мастилото при писане… ;) Благодаря за поста - чудесно върви с кафе следобед :)

Аз пък държа на видЪТ (фака мада фака! и пълен член) графит. Мек, твърд, HB номер 5 или…? :)))

Len, lol, знаеш че за мен е удоволствие да ти действам на следобедното кайвье! :))

ИИ, моливите ги ползвам за рисуване :) не че скоро съм рисувал нещо де, но все пак :) Пази се от 3H-5H - с него се чертае върху ламарина и фаянс ;)

… на мен си ми е друга връзката с химикала и белия лист - просто сядам и пиша… пък като “пишех” се случваше посред нощ да стана и да хвана тефтера и химикала, ама да хвана клавиатурата не ми се е случвало :) ама гледай сега колко тъпо би изглеждало да ти напиша бележка и вместо :) да ти напиша с букви “усмивка”.
пффф като се замисля - от всички хора, които познавам, аз съм единствената, която пише красиво и НЕчетливо… това брои ли се? :)
ама за пунктуацията - където ми е кеф, там ще си сложа запетаята… Пък!

Ако е чак такава болка - взимаш си един таблет и почваш да пишеш думи и изречения, вместо да рисуваш инфантилни пишки и цици на фотошопа. С други думи, компютъризацията може да е ебала кво ли не, ама не и в случая.

Тъй като ти говориш за две неща. Грамотност от една страна и писане на хартия (с подразделението на краснопис).

Грамотността никога не е била, няма и да бъде достъпна за всички. Това че човек се учи да държи писалка и да срича в училище не го прави грамотен, а го прави същество с някакви базови умения. Проблемът е когато такива същества се юрнат да пишат и да дават акъл на общодостъпни места.

Също писането на ръка и красивото писане на ръка не са така тясно свързани. Човек може да пише по цял ден и пак творението му да мяза на някаква изнасилена абоминация, представляваща завъртулки и ченгели, изпочупени под такъв ъгъл, че да се чудиш “тва сега бележка ли е или абстрактно изкуство?…”

Краснописът се упражнява, за него е нужно време, а и понякога талант. Художникът може да пише красиво, той/тя имат този замах и движение на ръката. Но може да е нечетливо.

Аз пиша на ръка и то доста. И пиша красиво. На пръв поглед, листът винаги е с подреден, дребен шрифт и изглежда подредено и приятно, но не всеки може да разчете от раз какво пише. Красивото не значи четливо. А и както някой каза по-горе, може да пишеш грозно, но да се чете лесно.

Иначе добра статия, поздрави за нея.

пп Снимката е яка.

Аз също се гордея с моя почерк.
С лек наклон наляво или надясно в зависимост от позата, в която съм легнала.
За да си разчета ползвам асистент.
В повечето случай драсвам по една скица или чертеж, защото речникът ми е твърде беден и се нуждае от пояснителни изображения.
:)

Аз пиша редовно и често, някакви вдъхновения или просто бележцици за мен, или записки на лекция. Но пиша в секретен мой шрифт, който само аз разчитам и принципно изобщо и не се занимавам да го разчитам - стига ми просто да мерна една-две думи и да се сетя за какво става въпрос.

Всеки ден имах допълнително домашно по краснопис като бях малка, всеки ден и го пишех и се стараех неимуверно, но а де, не се получи. Точно тези домашни ме объркаха май, защото все толкова се страех, че си измислях все нови и нови шрифтове и сега пиша на някаква смесица от безбройни стилове и т.н. Няма оправяне за такива като мен… sorry, Елфе ;)

“Език свещен на моите деди…”
И правописа, и правоговора са им далечни на някои хора.
Много се дразня от масово-употребяваното “паразитно” и съвсем ненужно “Е” в края на множественото число на някои глаголи: вървимЕ, седимЕ, пиемЕ и т.н.
А си има толкова простичко правило: в 1 л., ед. ч. глагол, завършващ на -а, -я, в 1 л., мн. ч. е съответно на -ем, -им. Глагол в 1 л., ед. ч., завършващ на -ам, -ям в 1 л., мн. ч. става -аме, -яме.
Друго “любимо” ми е “пречленуването” на вече членувано съществително от мъжки род с непълен член в такъв на женския род на “новосъздадената” думичка. Пр.: лифт (м. р., ед. ч., нечленувано) - лифта (м. р., ед. ч., непълен член) - лифтаТА (Ж. Р., ед. ч., членувано); бонбон - бонбона - бонбонаТА; отпуск - отпуска - отпускаТА и т. н.

А относно бедността на езика май трябва друга статия да има, защото наскоро като слушах разказа на една колежка за “суперската” виличка на нейна позната, със “суперската” и баня, “суперските ДЪРВЕТА” по вътрешните и стълби, за “суперската” и мазилка по стените като “тези, дето сякаш са напръскани надве-натри”, и ми стана такова едно СУПЕРСКО. Друг е въпроса, че миека и сменя неправилно ударенията…

В крайна сметка какво?

Едните знаят какво трябва да правят и след това се разделят на два вида:
— ще го правим;
— няма да го правим (майната ти);

А другите:
— официално ми се усмихват, сякаш за да им простя :))))))))

Объркан!

Нито статията, нито коментарите позволяват такава генерализация.

А и няма както точно да се прави. Ако иска, човек ще пише на ръка. Ще пише на ръка, ако няма и друг избор в момента. Ще пише красиво, ако се старае. Ще пише грозно, ако му е през дедовия. Ще пише красиво, но нечетливо или обратното. Ще пише грамотно или не…

Освен това, се замислете - колко пъти сте писали грамотно напомнящи, на вас самите, бележки. Драскате някакви думи там, разни стрелки, заебавате пунктуацията, но в крайна сметка тази бележка е само за вас и сте наясно какво искате да кажете.

Вече ако е написано и за други хора внимавате какво и как пишете.

В крайна сметка всичко е въпрос на избор. И, да, макар в университети лекциите да се пишат на ръка, самите лектори често си ги пишат сами на ръка, предимно хората ще използват компютри. Едва ли ще се пръкне вече автор, който да си напише книгата (роман) на ръка. Виж, поетът може… но романистът - не.

Ала това са грамотни хора (поне по принцип). Неграмотният и на клавиатура, и на хартия все ще пише зле. В този случай единственото предимство ще е това, че няма да използва 4-ки и 6-ци, доколкото знам обаче е имало вече такива случаи в разни училища.

Това са много и различни теми, засягащи твърде много аспекти. Затова няма “ще го правим” или “майната ти”, а ще оставим хората да избират, като се надяваме в крайна сметка, след като са взели няколко погрешни избора, да се осъзнаят и да вземат правилния (за тях самите). А кои са правилни и погрешни ще разберат много лесно. Хората около тях, особено шефове, преподаватели и т.н. няма да се забавят да ги нарекат неграмотна, грознопишеща, необразована, проста сган.

“…стига с тея инженерни суперлативи за малкото джобдже”- сигурно знаеш, че се пише джобче :)

Що бе, пишат си хората. По-малките - малко и почти клонящо към “никак”, да.
Иначе, най-редовно си пиша, с химикалка, с молив, от скоро почти постоянно и с писалка, понеже разбрах, че с нея усилието е най-малко и мога да пиша още повече без да ми се измаря ръката и да имам мазоли по пръстите.

Thumbs UP! :)

Питайте началните учителки колко часа са предвидени по краснопис! А как бе в далечното лошо комунистическо време? Колко излишни и трудни неща учат дребосъците от 1-2 клас по роден език, а не да пишат четливо… Обърнете се към просветния министър докога програмата ще се усложнява, а не облекчава съобразно възрастта на ученика!