Публика в мензис VI

« публикувано на 23-08-2010 @ 11:23 pm »

Клюките не са важни…
но изстрелите от хорските усти навяват спомени по нещо забравено…
слушайки Eminem - Not Afraid

— Настанете се удобно.
— Как да ти кажа…
— Кафе? Чай? Мента?
— Остави пиенето. Пусни един вентилатор или климатик, с какво се охлаждате тук?

Парвенюто с многото листа натъпкани в една модерна папка с англоезични лога върху й се извърна назад, щракна с пръсти към някакво изкилиферчено хлапе с мръсни кецове и смигна по посока на прозореца.

— Безкрайно зъдължен съм ти!
— Започваме, когато сте готов…
— Това радийце тука - записва ли? - посочих малката черна кутийка с размер на кибрит.
— Не се тревожете за това! Снимаме от две различни камери, освен това - да, записва всичко, което аз и вие кажем. Модерни технологии! - духовия музикален инструмент в кресловото срещу мен се ухили и плесна с ръце, носен от възторга на хомосексуалното си животоулеснение.
— Давай…

— Уличките вече притихват, обстановката изтлява, а срещу мен, готов да изтърпи ударите на безкомпромисните ми въпроси стои… - страхотен тътен от съседната стая смути водещия на интервюто - Какво става там? Ако е Любен - кажи му, че е УВОЛ-НЕН! - крясъци, крясъци… срещата се превръщаше в кокошарник.
— Цигара може ли?
— Но да, разбира се - запалете! - бутна запалка пред лицето ми, дръпнах се, за да не остана без вежди.

Въздъхнах, впервайки поглед в тавана. Пропуснах повторението на бездарната му увертюра и зачаках момента на мълчание от негова страна, за да… отговоря.

— … как бихте описали кариерата си до момента?
— Богохулна!

Пауза.

— Анатемично богохулна. Виждаш ли, хора като теб и мен не стоят в една стая, дори ако хлябът на цялата Земя се свърши. И не е останал никакъв ориз. В Китай. Бил ли си в Китай?
— Не, никога през живота си…
— Чудесно! Готино е там. Но увлича. Като, че постоянно дърпаш опиати. А във вените ти - черен чай. Яко е, преди да се освестиш, вярвайки че си Мартин Шийн пред вратата на шибания Форд, малко преди да потеглиш по шибаната жълта пикня в търсене на голобрад износен маршал.
— Мисля, че беше полковник. Вън от Китай. Обичате да говорите за “Апокалипсис сега”. Има ли общо със зародиша на желанието ви да играете?

Огледах се. Всички бяха вглъбени в апаратурата си. С изключение на едно рижаво момиче, безцелно зеещо през прозореца.

— Не си спомням. Не е важно началото. Важно е това тук, нали? Или не е?
— Всичко е важно. За нас всичко около живота ви е важно!
— И кое е толкова важно?
— Например… компроматите. Как бихте обяснили поведението си в Белгия миналата година?
— Не приличаш на майка ми. Още по-малко на баща ми. Защо трябва да обяснявам?
— Избягвате ли въпросите ми? Ако ви е неудобно винаги мо…
— Пикаеше ми се!
— Ходило ви се е по-малка нужда и… затова сте го свършили пред поли…
— Казах, че ми се пикаеше. И да - изпиках се върху патрулиращите ченгета.
— Те не бяха ли дошли след това?
— Спомняш ли си какво ти отговорих на въпроса за началото на… хъх, кариерата ми?

В помещението ставаше топло, а нечии крака все повече се размирисваха на вълнение от потенциално ниско ниво на хигиена.

— Струвате ми се дистанциран. Има ли нещо такова?
— Цвете съм! Но не те съветвам да душиш около мен.
— Разбирам!
— Едва ли.
— А желаете ли да поговорим за онзи инцидент на покрива, от началото на тази година?
— ‘Дето щях да скоча ли?
— Именно.
— Чете ли го някъде, или допълваш измишльотините на тея с жълтото около гъза, устата и пръстите на ръцете?
— Моля ви!
— Не! Аз те моля. Питай пак!
— Какво се случи през февруари тази година?
— След една премиера се качих на покрива. Нагълтах се с прах. Реквизит, роля, дълбоко дишащи, ‘арно кашлящи срещу сцената паразити, наричани от дупчещия билетите - зрители! Качих се горе. Загледах небето. Не го бях виждал толкова червено. Някъде там, далече, по-близо до залеза духаше силен вятър. Поне така бях чувал. Тежкия въздух ме преследваше. Затова застанах на ръба. Знам, че адреналина мести ембрионалните израстъци в главата. Вдига процента на разума, като провокира безрасъдността на човек… но понякога конкуренцията не издържа - тялото рухва.
— Това ли стана с вас? Рухнахте психически?

Изгасих цигарата в ръката си. Проследих ококорения поглед на Гатанката.

— Не. Сетих се нещо.
— Ще ми кажете ли?
— Ако млъкнеш - започвам.

Мълчаливото лице, изпълнено с трепет и стегнати скули от креватна лишеност изпъна дланта си към мен с жест да продължа.

— Почувствах се с хастара навън. Обърнат! Но не… като тебе - той се смути, огледа се наоколо, но вглъбените продължаваха да не реагират на случващия се диалог - с хастара навън. Бях облечен в нещо, което видях за първи път едва няколко часа преди премиерата. Сетих се, че това е одежда, която навярно няма да облека повече. Сетих се и за другите… чужди дрехи, стоящи там в мръсния гардероб, при молците. Сетих се за реквизитора, който ме стили… стилизира! Онзи лайнар с аромат на лавандула и развалени зъби. Сетих се, че стоя гол, отгоре на града, който ме искаше в краката си. Калта се стичаше по тила ми, пропълзяваше върху гръбнака и засядаше под таза. След това се превръщаше в сърбеж.
— Хигиената в театрите ни е ужа…
— Каква хигиена?! Нямам душевна хигиена! Обличам се с временни кройки на още по-временни социални типажи. Като теб! Като онзи с подутите глезени зад пулта. Изправи се! - креснах му.

Ръката ми преобърна масичката, върху която си акомпанираха чашата с кафе на парвенюто и кибритеното му устройство за запис. Настъпи оживление. Явно не всички бяха задрямали.

— Изправи се! Вдишай с проклетата си душа и ми кажи… че отвътре не миришеш на молци, прах и метастазен мухъл… Кажи ми!

Камерата срещу мен сви бледната си. Малката червена светлинка, апострофираща дейността й угасна. Приключих!

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Ваня @ August 23, 2010

Не искам да спамя, само да споделя, че тоя пост го прочетох от началото до края без да мигна. Напоследък рядко ми се случва.

2. legrandelf @ August 24, 2010

Ваня, изказването на мнение не е спам :) Що така се страхувате да коментирате? Странна работа.

3. silvia tencheva @ August 24, 2010

Нещо се чувствам объркана като го прочетох, иначе новото парче на Еминем с Риана ще стане голям хит :)

4. lammoth @ August 24, 2010

креватна лишеност - ахаха, това е топ ноч :)))

аз не слушам рап, обаче No Love на Еминем от новия му албум е супер яка гавра с песента на Haddaway - Where’s love

You don’t hurt me (and I don’t need ya) no more
(Don’t wanna see ya) no more
Bitch you get no love (no), no love (no), no love (no)

Bitch you get no love (no), no love (no), no love
And I don’t need ya (no more)

:)))))

плюс обикновените детски шитни:
I like to spit on these pussies ‘fore I eat ‘em
Man, get these wack cocksuckers off stage

5. legrandelf @ August 24, 2010

silvia tencheva, на мен тази с Риана не ме кефи! ;))

lammoth, голя пауза удари Еминем. Не съм супер фен, но пък определено има силни песни, които му харесвам :)) След като колегата умело ми налива музикален мозък през последните дни - те го на, Not Afraid влезе като саундтрак в новата глава от пиесата “Публика в мензис” :)

6. Omnia @ August 24, 2010

Докато четох текста, бях с едни мисли. Като се заслушах в песента, съм с други, които не ми се връзват с първите, но пък и затова предпочитам първо да чета. Замислих се изначално, стигала ли съм до състоянието на твоят герой - да съм с хастара навън /израза ми хареса/ и май не помня такъв момент, през колкото и кризисни ситуации да съм преминавала в краткият си животец досега. Може би влагам в това катаклизмено значение и, макар да съм имала трансформации и завръщания към себе си, все съм го възприемала като изграждащо.
А да си с хастара навън, по-скоро ми вменява мисли за тотално разпарчатосване, което би изисквало бая шев и конци после…
Тъжно ми се струва да нямаш душевна хигиена, да навличаш временните си кройки, да нямаш смисъл в душата си и да осъзнаеш колко изпразнена е (била), в един момент. А би трябвало да е най-ценният ти ресурс. И така, вероятно все някога се стига до показ на единствено първичният непукизъм - захвърляш всички роли настрани, но нямаш лице, което да покажеш, освен да се изпикаеш тогава, когато ти дойде отвътре. Защото отдавна си презрял публиката, която познава всичките ти други роли, но не вижда отвъд носа си истинското ти лице. Ти също.
Поне аз влагам такова значение в прочетеното - поучително е за всеки случай ;)

7. silvia tencheva @ August 24, 2010

Ламоте, нямам подобни дефицити, особенно с моите физически денни, просто понякога Марти ми е сложен като го чета, признавам си, за разлика от други коментиращи, за Еминем съм съгласна, харесвам само отделни негови парчета…

8. gergana @ August 24, 2010

от цялата публикация най-ценното е разнищващия коментар на Omnia
(отново онова чувство за инверсия - като че ли статията е писана по коментара на Omnia)
към нейния съвършен (психо)профил бих добавила само това: хората неслучайно са затворили отходните места със стени и врати, обозначили и разграничили (с малки унисекс изключения) по пол (и съзнанье), предоставили и умивалници (на влизане и на излизане) - ами ползвайте ги, де :)