Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Този град умира, но никога не заспива...

« публикувано на 22-08-2010 @ 1:17 am »


фотография: Rock.Solid.Heart.Touching
слушайки: Pulp - Common People

— Sup, Хари?
Наздраве!
— Съжалявам, мейт! Прощавай, че ти викам така. Знам, че си Явор, но по дяволите… Ти си Хари. Косата ти е Хари, облеклото ти също. Тялото ти! Ти. Си. Хари!
Не бе, няма страшно, не се спичай.
— Не съм. Срах преди час.
Ааа. Добре тогава.

— Кои са тея наоколо?
Френдки, да те запозная ли?
— Не знам. Виж там, надолу по улицата.
Е, да?
— Ами… има друга тайфичка. Нищо, че е 4:30 сутринта. Има тайфа, друга. Не говоря за самоделни джобаджии, нито за загубили се йоркширски териери. Друга тайфица има.
Ем’ това е щото не спят. Купонясвали са. Аз и ти що не спим?
— Не спим, да. Щото сме гладни.
Яде ли ти се? Ей тука наблизо има едни яки дюнери, само дето… хаха, не работят сега. Ранко им е.
— Гладен съм. Но не искам храна…
Ааа, да не е някакъв мисловен катаклизъм?
— Можна… можна… осторожна!

Атомите си знаят работата. Понякога грешат и се сблъскват. Верижната реакция е дяволски добър метод за разширяване на вселената. А алкохолните прибавки към течностните самозадоволявания - идеален кръвоносен разширител. Безбожен, ако бихме могли да положим глава и изморени крайници върху библията и скованото на бързо разпятие, все още лепкаво след втория слой обезпаразитяващ лак.

Common people.

Навсякъде бродят вагини и пениси, търсещи целокупното удоволствие на сношението. Но техните атоми противопоставят желанията ми. В крайна сметка - не всичко е химия(?!)

Физиката също играе важна роля, само ако се стигне до… триене на Обектите. След това е лесно. Нова атомна вълна. И без това познанията им винаги се предаваха пред настроенията. Изпушените цигари преброяваха моментите, а стрелките на часовника сочеха към бутилките в хладилника. Или онези, песимистично полу-празните, търкалящи се до телата на изпозаспалите върху хладния балкон. Но поне имаше люти чушки!

Common people.

Парите не определят обкръжението. Нито интересите. Атомите го правят!

Атомите… на всички ~

Common people.

« подобни cynical speech, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. angie @ August 22, 2010

хубаво e :)

2. legrandelf @ August 23, 2010

:) и не заспива…

« Ретроспекция от операция “Трангурите” Ревю: “Case 39″ »