Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Образи: “Wake Up” - диаболично

« публикувано на 19-08-2010 @ 2:46 pm »


фотография: alexiuss
слушайки: Dune OST - Wake Up

Глава последна: “Началото на краят”

Майлс препрочиташе новата Библия за тридесет и трети път. Усещаше свишата енергия, която сякаш заставяше пръстите му да разлистват страница след страница от полуразпадналия се “дневник”. Модерната история бе отдавна (пре)написана. В момента изтичаше третия сезон от 2077 година. Крахът на личността се случи през лятото на 2100, точно преди 23 години.

——

Могъщата корпорация, която в продължение на няколко поколения доминираше на световния пазар и контролираше целия внос и износ на стоки, цените им на едро и дребно, както и преразпределението им по нации и конгломератни общества, се самоунищожи. Последният й наследник беше представител на т.нар. биологично осакатено поколение. Нямаше нова световна война, нямаше ядрена зима, нито каквато и да е друга форма на нервен показалец, потно притискащ красната кнопка на контролния пулт.

Нямаше Апокалипсис, нито гигантско цунами или скоростни урагани. Като всеки един жив организъм след дългогодишното състояние на метастаза и Земята се предаде.

Умиращата планета започна да лишава своите обитатели от т.нар. дадености по рождение. В рамките на няколко седмици цялата растителност се превърна в тиня. Водния кръговрат бе нарушен, а атмосферните условия изпълниха приветливия небосклон с целогодишен токсичен смог. Слънцето достигна пиковата си точка, позната в науката като Хабитат. Излизането денем бе невъзможно непрепоръчително. Излизането вечер, без защитен слой от пункцио-плазма върху тялото и противогаз с възвратна дюза поставен на главата бе равносилно на самоубийство.

Въпреки предпазните мерки, щетите не бяха невъзможни, при все това - бяха и солидни. 0,01% шанс в мозъка ти да попадне “кислород” от новото поколение се оказа достатъчен за мнозина да изпитат удоволствието от непрестанните халюциогенни съмнения.

Наследникът на Корпорацията се оказа от тези… биологично повредени спесимени. Но титлата му принадлежеше. Законите се промениха, дори в по-налудничав аспект и от тези по времето на Калигула. Отчитането на времето не бе премахнато. Просто започна да се брои отзад напред.

Угниването на планетата допълнително нажежи и без друго горчиво набъбналия фактор хуманитарно его. Към края на 2050 г. (преди новото броене) бе отчетен връх на ситуациите с масови убийства, чиято искра в повечето случаи е била базирана на стресов елемент. Физически. Човек.

Това… “полудяване” превръщаше богатите в още по-богати, а бедните - в изчезващ вид. Червената книга смени името си, а всяка една вяра се използваше до последно единствено и само за икономически приходи. Предричаните вълни на канибализъм не закъсняха. Убийствата се превърнаха в новини, новините в статистика. Последната бе изгорена след като Наследникът застана начело на Корпорацията.

Земята и Човекът не издържаха…

——

Майлс затвори дневника. Саждоскопа мигаше в зелено. Слънцето бе отпуснало смъртоносната си хватка около гърлото на загиващата планета. Майлс разполагаше с не повече от час на повърхността преди серо-водородните изригвания. Тогава и втори противогаз не би го спасил от летални изгаряния. Нанесе слой от защитния крем, облече униформата си и нахлузи маската. Провери пропускливостта й на няколко пъти, след което напусна убежището си.

Намираше се на двадесетина метра под повърхността. От нея го делеше асансьорен механизъм. Задвижван от човешка сила. Неговата. Ежедневието беше калило както мускулите, така и волята му. Няколко минути по-късно Майлс разпъна своя периоскоп, за да огледа наоколо. Излизанията му често биваха саботирани (неумишлено, разбира се) заради скитащите тълпи. Едни от тях търсеха храна, а другите… обект, който да унищожат.

Сега беше пусто.

Разрушената фабрика се намираше на няколко километра от убежището. Тя бе едно от последните места, в които можеше да се открие чиста вода. Под формата на лед. Суровините, които Корпорацията навремето транспортираше от Сатурн и нискотемпературните му обръчи. Все още бяха там, далеч от очите на незнаещите.

Майлс погледна към небето. Последното смени цветовете си няколко пъти. След това пред погледа му се появиха пеперуди с опашки на гущер. Той разклати глава и разхлаби клапана на противогаза.

Пое дълбоко въздух и продължи към фабриката.

« подобни cynical speech, shapes, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Nostromo @ August 19, 2010

Това с новото летоброене ми допадна, даже в някаква степен можеше да се зароди нещо от рода на “Мементо” - история разказана отзад напред, но и така има богат материал за мислене. Постапокалиптичната атмосфера винаги ми е действала зареждащо стига самият аз да не съм в такава. :)

2. Аз съм легенДА @ August 19, 2010

Найс, Елфе :D
“Той разклати глава и разхлаби клапана на противогаза.” - ей това изречение много ми хареса! :D

@Nostromo, “Постапокалиптичната атмосфера винаги ми е действала зареждащо стига самият аз да не съм в такава. :)” - напълно те подкрепям :D :D

3. legrandelf @ August 19, 2010

Много има даже :) Но гледах да не се (по)уливам, че нали трябва да е кратък разказ :P Инак като нищо ще стане средно-дълга новела, хъхъхъ…

И мен ме кефят постапокалиптичните атмосфери (не всички, разбира се, но повечето). Последната, на която силно се изкефих (макар и препълнена с клише елементи) беше тази от “Книгата на Илай”. Най-якия момент от нея (не от книгата или екранизацията, а от атмосферата) беше сцената в гората. Която бе претърпяла някакъв пожар. Беше мрачно, да не кажа московско и вместо да падат листа (като в мангата) се сипеха парченца сажди, малко по-големи от тези в “Списъкът на Шиндлер”, когато ексхумираха убитите от гетото.

Бахти… логореята! :)))))))

П.П. А исках само да кажа: “Не си в такава? На кого мислиш Майлс е прототип?”

4. Nostromo @ August 19, 2010

Илая дразни, оттам даже и атмосферата не можах да усетя. Но пък такава имаше в “Пътят”. И то каква!

Искам да прочета някакво продължение с малко повече йекшън на настоящото, дори и да съм набедения прототип… :)

5. Nostromo @ August 19, 2010

А, Преславски, давай включвай се и ти в начинанието:

Кратка фантастична проза за литературната инициатива за спекулативно-фантастичен разказ “Шпек” накратко от “Шибана Прелюдия за Егати и орКестъра”.

6. legrandelf @ August 19, 2010

Владо, ти може и да си легенда, но поне ни харесваш приказките. На нас. Нелегендарните, хъхъхъ :)

Nostromo, well :) Илая ме кефи, но за тези дискусии под темата (ако имаш желание).

“Пътят” го гледах, но не го ревюирах. Някак… като че много ми дойде Виго. Иначе краят беше красив. По онзи начин. Не, определено е по-душевен от Илай, но и двата имат плюсове и минуси.

По моята история: ешкън-мешкън искаш, а? Пък да взема да те сбия с някой във фабриката. Дето се вика… такъв отворен финал си проси втора серия :) Само да не ми свърши музиката от “Дюн”, хъхъхъхъ. Между другото - търся си ОСТ-то на “Дюн”, ама не от играта (него ползвам), нито от модерните версии. Искам онзи… олд-скуул със Стинг, Кайл МакЛоклан и другите лайнари!

7. Nostromo @ August 19, 2010

Хехе, имам го, на динозаврите от Тото. Много кефи, аз даже още предният път като тагна ОСТ-то на Дюн, си помислих, че него имаш предвид, чак после съзрях, че е от играта. Ще го ъпна някъде довечера и ще ти пусна линка тук.

За Илая не ми се спори, щото ще те докарам до истерия, а не искам да си разваляме добрите отношения. :D Много поезия има в теб, пък аз моята лирика си я надживях и такива леко героични изгъзици ми идват вповече. А Виго си е толкова “събран” и истински, че… Ама айде… :)

И искам наистина да ме сбиеш, че отдавна не съм ял як тупаник. “Обери” малко философския момент, че мразим да мислим докат` се ступваме… :D

8. Аз съм легенДА @ August 19, 2010

“Илая” не ми хареса. Библейската “рекламна кампания” ми дойде в повече. А “Пътят” не беше лош. Виго притежава някакво психопатско излъчване, когато не е в царски одежди :D :D
@ Nostro, ще видя какво мога да измисля :D

9. legrandelf @ August 19, 2010

Владо, не се сещам. Откъде му тръгна на Виго пътят нагоре? :) (правилно ли е съставено изречението, питам се)
Питам, щото на прима виста не си спомням :) Знам, че беше уникално второстепенен в “Перфектно убийство”, а в “LOTR” имаше сенки върху лицето му (в почти всички кадри - даже и тези, на открита поляна дето са снимани) :))) Спирам с първа част, щото нямам позитивно мнение за втора и трета (особено за кулите, мамка им) :)

“Eastern Promises” обаче е желязо!

И аз много не обичам да ми навират библия и разпятие в лицето, но пък драмата около слепия негър мъченик, който и се бие добре, че и умира… си е чиста проба примолване за Оскар :D

Nostromo, не се притеснявай. Не бързай. Мини линка през специалните анти-БОП филтри, че да не ни налазят някакви пред-апокалиптични люде… болни от хуманитарно его за притежание!!!

Иначе кютекот… че ти го уредим! :)

В “Алатристе” много го харесах :D

11. Дринов @ August 19, 2010

Гот! Само това с доставките от Сатурн не ми допадна. Всичкото друго го виждам да се случи до няколко годинки :)))

За съжаление и аз не съм почитател на “Илай” - една идейка ми дойде евтиничък. “Пътят” кефи, но не колкото кинигата.

А Виго “Тиквата” Мортенсън аз го забелязах в “Дневна светлина” и най-вече в “Редник Джейн” :) Много ме диви при Кроненбърг - и в “A History of Violence” и в “Eastern Promises”. Боя в банята си е… няма такъв!!!

12. legrandelf @ August 19, 2010

Дринов, yep! Прегледах преди малко филмографията му и се сетих за “Дневна светлина”. Но върхът (преди руската подстрижка) му определено е Командър-чийф! :)))) Suck my dick! :D

13. Nostromo @ August 19, 2010
14. legrandelf @ August 19, 2010

Вери мени тенкз! :)

15. StoqnT @ August 20, 2010

Гледайте “Писмата на мъртвия човек”, истинска постапокалиптична класика, а не някакви гадни, набожни, холивудски филмчета :)

16. Nostromo @ August 20, 2010

@StoqnT, искам линк. Не си първият, който ми го препоръчва, но си спомням, че не успях да го открия сийдван нийде… :(

17. StoqnT @ August 20, 2010

Письма мертвого человека

Веднага като прочетох разказчето се настройх за този филм и го дръпнах пак да го гледам, даже сиидвам вмомента :)

18. lammoth @ August 23, 2010

Много е яко, елф. :) доста мрачно :)

19. legrandelf @ August 23, 2010

lammoth и не ми се сърдиш, че няма роботи? :)))
Много съм ти благодарен!

(но не е изключено, ако напиша продължение [в което Nostro ще "им" скъса дупенцата... или "те" на него - кои те/им?!] да има някакви роботизирани шитни, прерастнали до фетишизирани образи - та и Val да го обвържем… какви книги издаде от наше име човекът-гений) :)

« Ревю: “The Last Airbender” Ретроспекция от операция “Трангурите” »