Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Ревю: “The Last Airbender”

« публикувано на 18-08-2010 @ 2:45 pm »


фотография: Empire Movies
на вашето внимание: Официалният трейлър към филма

Последният път, когато се радвах на филм с производствена щампа “М. Найт Шаямалан” беше вечерта на превъртаните олд-скуул видео касетки. Досещате се, че отново с печал в очите гледам към “Шесто чувство”. Но е факт, че по един или друг начин “Неуязвимият”, “Селото” и “Знаците” (подредени в низходящ ред на личната ми оценка) също са допринесли за положителното настроение у зрителя, дръзнал да се докосне до фабулата и реализирането им.

Още по-влажен (от хронологическа гледна точка) факт е и спомена за “The Happening” - нещо, което дори не желая да превеждам на български език! Просто защото То се случи… и то в нито един добър смисъл на думата!

Но стига сме лежали на стари лаври, стига сме опъвали преждевременно покъсалите се сребристо-бели косми от осанката на Шаямалан. Досадно е, когато след голям (сценариен) хит, очакванията на жадните за зрелище, (пре)наситени във времето кино любители са прегрешаващо огромни. Досадно е, защото обикновено следва разочарование. А от самонавиване (в една или друга посока) по-лошо няма.

Ето защо смятам, че подхода към “Последният повелител на въздуха” трябва да е различен.

Признавам, че присъствах на прожекцията с понижени очаквания, въпреки че когато гледах трейлърите - kinda like it! Хубавото в такъв момент е, че в повечето случаи излизаш от залата доволен. Лошото е, че дори и най-продоволственото клише може да ти хареса.

“Последният повелител на въздуха” е фентъзи. Една (не особено чаровна) приказка, достатъчно увлекателна, че да не поглеждаме към часовника. Претендентът за нов кино епос е почти двучасов. Което много ми допада. И въпреки честата промяна на географското разположение на героите и действията, не бях отрупан с (излишни) имена и титли на знайни и незнайни полу-митологизирани “същества”. Нещо, което тотално ме отказа от харесването на “Властелинът на пръстените: Двете кули”.

Има дразнещи елементи, нека не ви подвеждам. Филмът не е изряден, далеч е от шедьовър, даже от прекрасен. Но поне не е боклук, като плявата, която ни зарива това лято (изключението се казва “Inception”, разбира се).

Няма запомнящи се актьорски прояви, има симпатични и досадни персонажи. Огнения принц (ще познаете в белязаното му лице Изгнаникът милионер) крепи характеристиката на блудния син, търсещ духовен покой и жадувано завръщане. Игри на чест, какво да ги правиш. Инак цялото (останало) идолопоклонничество се върти около едно хлапе, познатият от заглавието последен повелител на въздуха.

Аватар е същинската терминология, около която се суети сюжета, но уви… Камерън изпревари комикс адаптацията и сега сините хора доминират над финалните надписи. Но слабо ни интересува името, нали така?

Момент, вероятно ви обърках. Този филм и фантастиката на Джеймс Камерън нямат нищо общо. Освен думичката аватар, но тъй като и придаденото й значение няма допирни точки с миналогодишния IMAX хит, тези два абзаца напълно се обезмислят :)

Накратко: “народите” са четири. Силите също. Добре познати, но пък повече от приятно интерпретирани. Въздух, вода, земя, огън. Като визуално най-стряскащ се явява огънят, може би заради това Лошите пържат навред с жар и пламък в очите (а и не само там). Приличаха ми на модерни нацисти, обковани с цялата тая леяро-стоманена гнус, носеща тирания след себе си. След нарушения баланс настъпва времето на революциите, или по-нашенски казано - време за въстание. Най-ключовата фигура в този израз на социално недоволство е Аватарът - физическото превъплъщение на Буда, който може да… контролира и четирите сили (стига да си е написал домашното по отделните предмети).

Музиката е (един върховен) плюс за филма. А явната идея, че ще има продължения (мисля, че ще е повече от едно) малко не ми се нрави. Най-много да се получи като и с други фентъзи поредици, които вече са ви показали изненадата, а след това ви карат да… изтърпите останалите сценарийни брънки чисто и просто, за да завършите n-логията.

Може и да е увлекателно четивото, но все някога трябва да свърши. Затова ще бъда още по-кратък. “Последният повелител на въздуха” не се оказа въздух под налягане, както предполагах. Не беше грандиозен, както и очаквах, но навред помията, която ни залива на талази (вече споменах по-горе), новият Шаямалан си е чиста проба глътка [wait for it] свеж въздух!

Последно: филмът е 3D, но пир за визуалните сетива - няма!

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

Тъкмо се надявах на 3D да е харабиен, но последното ти изречение ме върна в реалността :D :D
Толкова ли е зле на 3D ?

2. legrandelf @ August 18, 2010

Владо, харабиен е, но 3D-то според мен е излишно :) Не е зле, просто липсва 3D епичност.

3. Nostromo @ August 18, 2010

Хм, аз пък очаквах нещо в стил “Гордост и предразсъдъци”…

4. Дринов @ August 18, 2010

Бързак си :))) Аз още го мъча. Предполагам ще е до късно вечерта. Кофтито е, че ми се получава по-отрицателно отколкото ти споменах след прожекцията :)))))

5. lammoth @ August 18, 2010

Аз още не съм гледал Инсепшън, утре (последно обещавам!) ще ходя да го гледам! А и пък билетите ще са по 5 ле’а, няма да се мина, я!

А относно Airbеnder-а, не съм го гледал, но идеологията не ми харесва. Четирите стари сили (въздух, земя, огън и вода) вече не действат в съвременния свят.

Истинските 4-ри елемента/сили са силикон (след сексуалната революция), силиций (чипове, чепове и компютри), хартия (пари и бърсане) и алкохол (бира, уиски, скоч).

Индийският точкоглавец Шаямалахалатата (или там както е) не е в крак с времето.

6. legrandelf @ August 18, 2010

Nostromo, малко встрани е стила, но… винаги може да се намерят допирни точки, lol

Дринов, мдам… интересно ще ми е да видя негативното ти ревю :P

lammoth, ааа… gut gemacht jungs :))) Напипал си темата, сега остава да каст-неш и след това да… заснемеш! :)))) Все ще се намерят продуценти, макар че и твоята тема (дето е в крак с времето) е дала прекалено много на Седмото изкуство, та не виждам нищо интересно да се задава, хъхъхъ

Инак в някои моменти, като гледах делата на Огнените, след индустриалната им революция, често си мислех… хубаво, огън, вода, въздух и земя… ама кой контролира газта и петрола (че печките на корабите огнени да бухтят с пълна сила)? :))))))

7. Коста @ August 19, 2010

На мен ми звучи така: ако имаш време за губене - оди го глей!

« По телефон се говори кратко, точно и ясно Образи: “Wake Up” - диаболично »