По телефон се говори кратко, точно и ясно

« публикувано на 17-08-2010 @ 12:32 pm »

фотография: Erotic Sex Mastery
слушайки: Васил Найденов - Телефонна любов

Александър Бел, да не се бърка със Сандо “Дебелия” Мекерето, е бил сгоден учен, който преди много много години е успял да “изпрати” звук на далече, поставяйки началото на социалната лудница известна още като телефон.

В днешно време е трудно да си представим ежедневието без телефон, нали? През последните години тази технология толкова се усъвършенства, че в момента куцо и сакато се разхождат с миниатюрни по размер, разностранни по цвят, форма и функции безжични комуникационни устройства.

Страхотно е! Да можеш по всяко време, (почти) от всяко място на света да набереш запаметения номер и да кажеш: “Ало!”. Ако от другата страна очакваш да ти вдигне някой келеш, винаги може да започнеш разговора с “Да ти еба майчицата, свиньо!” - но това е частен случай. Сравнително.

Човек с човек не си прилича. Напълно. Но категоризацията е изпитан във времето модел за обобщение на група хора със сходни “характеристики”. Същото важи и за телефонните разговори. Или иначе казано - начинът, по който ползваме технологията, за да комуникираме.

Представям ви “бегла” система от най-често срещаните модели на телеразговорно поведение:

— лека картечница - това са хора, със силно развита логорея. Имат способността да бият Петър Бакърджиев по брой (ясно) изречени думи за единица време. Съдържанието не е важно, често скача от тема на тема, но пък изреченията са добре обособени и граматически правилни. Разбира се, ако не попаднете на диалектен представител;

— лека картечница “Фидел” - като лека картечница, но с различна продължителност, съизмерима единствено и само с най-кратките речи на бившия кубински лидер;

— лайномет - представител на вулгарно жалващата се социална прослойка. Всички са им виновни и никой не ги разбира. Обсипването с лайна (може и изливани с кофи) е задължително;

— клюкарник - не се обаждат по спешност, нито за нещо важно, освен… начесване на устно-кухинната краста. За да не амортизират езика, долната челюст и устните. Темите за разговор са връх на хайлайф модата, дрес-код фешънализацията и всякакъв друг вид наука, съдържаща в себе си мотото: “Не си модерен, ако не го правиш!”;

— флегматичен - вероятно ви се е случвало да водите разговор с представител на флегматичния пол. Точно така: има мъже, има жени, има и флегматогръбначни. За тях сложно съставните изречения са мит, а думички като: “Аааа… Ъъъъ… Ооо!” преполовяват разговорния им речник;

— мрънкало - подобно на лайномет, но с разликата че тонът не е толкова завишен, както и факта че употребяваните изразни средства не вървят ръка за ръка със средно голям червен, кръгъл знак “18+”;

— завод за локумени изделия - трябва да стигнете от точка “А” до точка “Б” и сте направили грешката да звъннете на свой познат/позната, който да ви упъти. За съжаление, в опита си да спестите време, допитвайки се до “доверения” ви източник, ще изгубите много повече както в изслушването му, така и в евентуалното последване на подадените инструкции;

— безсмислици, само безсмислици и нищо друго освен безсмислици - усещате как ухото ви прегрява, а от началото на разговора не сте чули и едно важно нещо. Дори маловажно нещо липсва в диалога. Това са моменти, в които оценявате свободното време, липсата на такова и… в главата ви нахлуват идеи, въртящи се около прочистване на телефонния указател с “приятелите”;

— захарен памук/захарно петле - кой не е водил сладки разговори с приятеля/приятелката си. Или сте (били) в много мили отношения с родителите си (щото все още не са ви ядосали за нещо) - решавате да смекчите тона и да се разпльоснете върху микротелефонната гарнитура. Прекрасни моменти, които обаче трябва да се консумират с мярка;

— геронтократски - или още наричани митинго-комунистически. Представител на възрастния пол (мъже и жени с ЕГН по-малко дори и от това на папата) ви набира и започва разговора с “Кой?!”, на което се предполага, че вие учтиво трябва да се представите, нищо че вдигате слушалката с недоумение. Думите са рядкост, новите вметки от английския - също, за сметка на това обаче може да ви се наложи да отворите (и ползвате) някое много старо издание на разговорник за старобългарски език;

— джентълмен - такива са рядкост: “Добър ден!” или “Здравейте, обажда се *** във връзка с ***” - няма ги! Като истинските/готините мъже - или са женени или са педерасти;

— млящало - това са хора с липса на елементарна култура. Независимо дали той започва разговора или вие сте му се обадили, човекът през цялото време на словесния обмен (независимо от продължителността му) произвежда от устата си повече нечленоразделни, гастрономическо-задоволяващи звуци, отколкото смислени такива, оформящи изречение (на какъвто и да е говорим/познат ви език);

— съпортър - т.нар. поддържащ разговора. Избягва да употребява думи различни от “мхм”, “дам”, “разбирам”, “окей”, “ясно”;

— не аз, а ти ще затвориш пръв/първа - запознайте се с телефонните инати. За тях комуникационната връзка е мост, а магарешките им уши стърчат високо над каквото и да било ниво на самочувствие. Склонни са да бърборят с часове, но не и да затворят, защото… защото и бабите им не знаят откъде тази наивна глупост се е закотвила в главите и поведението им. Затваряй проклетия телефон;

— един XXL дюнер, за вкъщи - говорещите през рамо. Звънят ви или вие им звъните, за да си кажете нещо важно (?!), а от другата страна на телемоста се чуват втори, че и трети разговор. Не, мястото не е шумно - просто вашия събеседник се мисли за Наполеон и [го] говори на няколко фронта;

— секс - от това по-кратко, по-точно и по-ясно едва ли може да бъде. Всеки човек в един или друг период от живота си… е ползвал телефона като пособие за секс (доставка). Не, не, не! Не сте се самозадоволявали със самото устройство - то ви е свързвало със специалист(кат)а в областта или с някоя друга персона, падаща си по dirty talk. А защо не и call girls - всеки е kinky по свой си начин;

Вероятно пропускам някой и друг модел. Лично аз съм попадал в много от тези ситуации. И като потърпевш, и като виновен! Извинявам се на/за всички мозъчни клетки, които съм ви изгорил, докато сме водили разговор. Извинявам се и за тези, които изгубихте безвъзвратно след прочитането на тази статия.

По телефон се говори кратко, точно и ясно!

За да не стават грешки…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. frog @ August 17, 2010

Геронтократите най-ги любя, хаха. Като ми звънне някой на собствения ми телефон и ме пита “Кой на телефона?!”, трябва да се чувства щастлив, че не мога да го докопам през микрофончето.

2. Иван @ August 17, 2010

Много точна типологизация - всичките типажи се мъдрят в телефона ми ;)

3. Емил @ August 17, 2010

Трябва да ме впишат в Червената Книга на Събеседниците, щото съм джентълмен! И съпортър (от време на време, ако ми се обади оня от локумения цех!). Приятно написано. Обичам категоризации. :)

4. legrandelf @ August 17, 2010

frog, мдам - неприкосновен да е агресорът (т.нар. дразнител/phone-jacker) отсреща. Смирена да е слушалката му! Да пребъде свързаността му телефонна… че и желанието, а защо не и времето - да дразни!

:)))

Иван, всички са в телефона и ние сме в телефоните им. Така би звучал Левски, ако живееше в нашето високо технологично и комуникационно свързано време!

Емил, хъхъхъ… категоризациите често се пишат сами :)) Днешното ми преживяване в Автобус-трамвай 9 катализира спецификата, която прочетохте.

:)

5. drako @ August 17, 2010

Трябва да се забранят безплатните минути, така ще изчезнат доста видове от по горната категоризация :)

6. teo @ August 17, 2010

“— джентълмен - такива са рядкост: “Добър ден!” или “Здравейте, обажда се *** във връзка с ***” - няма ги! Като истинските/готините мъже - или са женени или са педерасти;” - има ги бе, ей на една тук, горе още един, направо може клуб да си отворим :) И не знам защо, но повечето мъже са много докачливи човек като каже, че се обажда за това и това и няма сега време и желание за бъбрене…

7. legrandelf @ August 17, 2010

teo, клуб на телефонистите джентълмени? :))) Звучи лудо, та чак налудничаво :P

drako, мисля че и проклятието на бързо “падащата” батерия също помага в случаи на… запълвам си времето с говорене по телефона :D

8. Бло @ August 17, 2010

А модел “проверяваща мама” де е, м? Онези дето се обаждат на всяка седма минута. “Изпи ли си маме, чая? А раницата приготви ли? А госпожата навреме ли дойде? Ти сега да не си похарчиш всичките пари на компютрите?…” Бръмммм!

9. Len @ August 17, 2010

Елф, изпускаш и онази категория, която звъни до теб с цел виж ми телефона. Или онези заблееяни пенсионери дето в претъпкания автобус вадят ‘тилфона’ да се обядят на Пешо от разсадника, за да го питат ‘с кво пръска думатиту’, макар че вече се прибират от лозе. А да и телефонната любофф на тийнейджърите… :)

10. legrandelf @ August 18, 2010

Len, изпускам, ама ето че ще се появи някой, за да ме допълни :))))